Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

ЗАГАДКАТА НА РАЖДАНЕТО НА ШАХМАТА

Jean-Louis Cazaux

 

Предговор:

Търсенето на произхода на Шахмата е един увлекателен ребус. Шахмата в момента се играе по целият свят. “Международният” вариант на Шахмата е оформен в Европа, но в Европа той е донесен през средните векове от Арабите. Арабите от своя страна са взели тази игра от Персите, при които тя се е наричала ЧАТРАНГ.  Спорно е, но се смята, че Персите от своя страна са взели тази игра от Индия където е имало подобна игра наречена Чатуранга.  

Добре запознатите хора знаят, че зад познатият “международен ”  Европейски Шахмат, игран със  познатите фигури върху разноцветна дъска, съществува още и друг Шахмат в Азия, или по точно в Китай, Япония и Югоизточна Азия. И двата вида, Азиатски и Европейски, имат общи характиристики, които не са  съвпадение, а показват принадлежност към един корен.

Двете версии на Шахмата познати в античноста са: Индо-персийската игра Чатранг-Чатуранга, и Китайската Хиангди. Едно изчерпателно сравнение на двете игри ще бъде представено тук.


ЗАЩО ТЕЗИ ДВЕ ИГРИ СА ТОЛКОВА ПОДОБНИ?
КАКВО Е ОБЯСНЕНИЕТО ЗА ТЕХНИТЕ РАЗЛИЧИЯ?

Коя от тях е предшественика?
Къде е станало зараждането на играта?


Следващите страници се опитват да представят различни аргументи за всички региони, които претендират да са люлка на Шахмата.

 

Произходът на Шахмата


Този въпрос в днешно време все още е нерешен, въпреки това за него може да се прочете и научи от различни места.

Тези страници целят събиране на всички данни по въпроса на едно място, което ще помогне след това на всеки да си направи свои заключения.

Шахмата се появява в Историята на Персия около 600г.сл.Хр., вече противопоставящ две армии от по 16 фигури всяка. Търсенето по-рано от това е лутане в предисторията на играта, в митове и легенди, които съществуват във всяка цивилизация. За Индийците, Шахмата бил създаден от царицата на Цейлон(Шри Ланка), която била обсебена от бог Рама. За китайците Шахмата бил създаден от митичния император Шеннонг или от неговия наследник Хуангди. За Арабите и Персите това бил Индиеца Гав (Gaw) или Сасса с неговите пшеничени зърна... За средновековните Европейци създателя бил Ксерекс, Халдейски философ (Xerxes=Sassa?), или може би това бил Александър Велики, или  Одисей, или Египетската царица Нефертити, или може би Адам за да забрави смърта на Авел(Abel)... Разбира се, това не е История. Така, че кога, къде и как е бил създаден Шахмата?

Няма спор, че Шахмата е ... една Азиятска игра. Три региона могат да претендират, че са люлка на Шахмата: Северна Индия, Централна Азия от Иран до Туркестан и Източен Китай.  Никой не може да възрази, че има “генетична” връзка между всички форми на Шахмата дошли от тези региони.

За повечето образовани хора, няма спор по въпроса. Главната теория е, че Шахмата е създаден най-късно през 6-ти век в Индия. Това е всичко.  Въпреки това тази версия е слабо обоснована и лежи, основно, на  интуицията на редица известни Английски историци и интелектуалци, очевидно впечетлени от богатството и дълбочината на Индийската цивилизация по времето когато Индия е била под Британско управление: Хайд (1694), Джоунс (1790), Форбс (1860) и Мъри (1913). Без отричане на това колко важен е техния принос към изучаването на Индия, е ясно, че възможен принос от други култури не е отчетен със същата дълбочина.  Накратко, да кажем, че на основната теория и липсват окончателни доказателства. Очакван резултат,  спора е груб сред съвременните специалисти. Вече има много повече "материал", който е на разположение, сравнено с това с което са разполагали предшествениците. Нека разгледаме всичко това.

Въпросът за произхода на Шахмата може да бъде разгледан от следните гледни точки:

  • Поверията
  • Текстовете
  • Археологията
  • Структурата на играта
  • Филологията

  
1.Какво казват поверията

През вековете, историята е била предмет на поверията. Днес съвременните историци имат много повече източници за изучаване на техните въпроси. Във всеки случай това което казват поверията не трябва да бъде напълно пренебрегвано, тъй като може да носи частици истина.


Поверията в Мюсолманския свят (Перси и Араби)

Най-ранният текст относно Шахмата, Персите използвали за да кажат, че те са възприели Шахмата по време на една мисия във “Хинд”. Тази дума е просто и често вземана за “Индия”. Ще бъде грешка да слагаме границите и формите на  съвременните нации на древните страни. По времето на края на Сассанидската империя, Хинд означава земите на Индусите, но също така и на подстъпите към Индия, като това е повече или помалко съвременният Синд в Пакистан.

По късно след Арабското завладяване, тъй като Персите получават доминантна позиция в новата империя, поверието, че Шахмата е дошъл от Индия, е било разказвано, писано, пре-разказвано и пре-писвано във всички Мюсолмански ръкописи относно играта. “Историята на Шахмата” на Мъри  може да бъде взета за пример за детайлите. Несъмнено, поверието във Персийските и Мюсолмански думи е, че Шахмата идва от Индия. Няма поверие което да казва, че Шахмата идва от Персия.

Истина ли е това или не? Разбира се, основата на това твърдение е легенда, а легендите не винаги пренасят истината. Както и да е, трудно е да се отхвърли напълно всичко това и до отричаме това, че може би има някаква истина в тази история. Някой историци се опитват да индетифицират Цар Dêwisharm от персийската легенда, но със променлив успех. Най-убедително е по-скоро скорошното мнение на Германския Проф. Ренате Саид, който вижда  Дева Шарваварман(Deva Sharvavarman), Индийски Цар от династията Маукхари от Каннауж (Kannauj), като Царят от Хинд в легендата. Нейната теория е блестяща, но разбирасе винаги ще е слаба по отношение на доказателствата.

Във всеки случай, дори ако Dêwisharm е индитифициран с една историческа личност, означава ли това, че Персийската легенда е истина, от началото до края? Разбира се че не е. От Втората Световна Война, всичко ново и хубаво във Европа се стремеше надменно да идва от САЩ. Всеки добър продукт за твоята градина, твоята кола, и т.н., беше дори по-добър ако идваше от Щатите. Може би това се е променило малко през последните години, но трябва да се замисляме малко когато слушаме продавачите. Не е било по различно и в онези времена. За Персите, всичко екзотично и чудно е идвало от Индия. Тази традиция е продължавала с години. Прочутата Приказка от 1001 нощи съдържа много примери за тази тенденция.

По мое мнение, това което е най-вероятно е, че в Ктесифон, Сасанидската столица (близо до съвременния Багдат), играта е дошла от далечния Изток. Нека припомним, че Сасанидската империя е стигнала много далеч на Изток, близко до Индуската долина, близо до “Хинд”. Ако играта е дошла от отдалечени Персийски земи на Изток, легендата е била разкрасена със описанието на една Индийска мисия, пълна със съкровища и слонове. Разбира се, ако други уместни  данни са намерени в Северна Индия, то те силно ще подсилят едно Индийско потекло. Проблема е че данните все още не са дошли. За това ще стане дума във следващите страници.


 


Поверията в Индийския свят

Както ще се види от следващите страници, древните текстове са оскъдни, най-малко до до 1000 г.сл.Хр. и никаква информация не може да бъде взета от там. 

По-късно за Индийските автори няма спор: Шахмата произлиза от Индия. Както и да е, по това време, Индия е вече във контакт със Мюсолманския свят, и факта, че и мюсолманите мислят, че Шахмата идва от Индия подсилва това вярване. 

Поверията в Китайския свят

Колкото и отдавна да е заета играта, Китайците не се колебаят, да приемат, че играта идва от Запад и от Пътя на Коприната. По същия начин Персите говорят за играта Нард, която е подобна на Таблата, но те не казват нищо подобно за Шахмата. Само някой съвременни Китайски писатели казват, че Шахмата произлиза от Индия, само защото те го казват. Класическите Китайски писатели, противно на това, се опитват да препишат създавенето на дизайна на Шахмата на стари, митични императори, или на знаменити и епични генерали. Например има повтарящо се твърдение, че Шахмата(Хиангди) и създаден от император Вуди(561-578), основателя на Севернта Жоу (Beizhou) династия. Интересуващите се писатели препоръчват  да се допитаме до написаната от Банасчак през 1997г. статия достъпна в Библиотеката (Да не казваме, че твърдението на Дейвид Ли, че създател на Шахмата е Генерал Хан Хин, през 203 г.пр. Хр. е повече легенда отколкото история.)

Ще отбележим, че тъй като Шаха е “Царя” на играта, е можеби по-сложно да допуснем, че е бил чужденец, както е описано във  Шуанглу. Хмм. Това обяснение не е вярно: за Китайците, Вейги (модерната игра Го) или старата Лиубо, са били почитани игри.

Тук моето мнение е смутено. Може би, класическите Китайски писатели са били напълно невежи относно произхода на Шахмата, и в такъв случай те просто са  си преписали това, че играта е Китайска. Също така е вярно, че китайската версия на Шахмата – Хиангди, на пръв поглед не прилича на Индо-персийския Шахмат, така че те нямат причина да мислят, че тяхната Хуангди има произход на запад.

Извод

Доколкото поверията са отчетени, Индия има чисто предимство над Персия. Китай стои настрана.

Желаейки да направим количествен ред на всички гледни точки по въпроса(ако това има значение), нека да приемем следния метод. За всеки критерий ще разделяме по 5 точки. За “преданията” даваме:

  • Индия: 3 точки
  • Китай: 2 точки
  • Персия: 0 точки.

2. Какво пише в древните текстове

Първо трябва да отбележим, текстовете са много по благонадеждни от поверията за историците. Въпреки това е нужно по-голямо внимание и тук. Древните тектове са ни познати само като копия, или дори само като цитати, направени понякога няколко века след редакцията. Рискът, че преписвача, се е опитал да  “подобри” оригиналния източник, е висок. Тогава всяко копие и ръкопис трябва да бъде съгласуван със останалите копия. Разбира се ако съществуват такива, а това също е проблем.

Както и да е, това нещо е валидно за много глави от историята, не само свързани със Шахмата, и ние трябва да работим съобразявайки се с това. 

Древни Персийски текстове

Най-старите текстове развиват Шахмата подобно на Персите. Не по малко от три текста, написани на пахлави (средно Персийски език) отбелязват, че играта, е била популярна в царския двор на Сасанидите.

Най-стар от тях е Wizârîshn î chatrang ud nîhishn î nêw-ardakhshîr (Обяснението на Чатаранг и създаването на Нард),  написана около 600г.сл.Хр. (според изследванията на Панаино). Тези текстове говорят за навлизането на Чатарангът при Khusraw I (531-579) Anôsharwân, бесмъртната душа, със богата мисия от Dêwisharm, царя на Хинд.

Следващия е Kârnâmag î Ardakhshîr î Pâbagân (Книгата на постиженията на Ардакхшир, син на Пабаг), разбира се писана по времето на  Khusraw I I Parwêz (590-628).

Третият текст е  Khusraw î Kawâdân ud Rêdag (Khusraw син на Kâwâd, и неговата страница), също писана в началото на 7 век, при Сасанидското управление. Всички тези източници показват, че играта Чатаранг е била позната и известна, най-малко за аристократичната класа,  около 7 век и може би в края на 6 век.

Скоро след като Арабите завладяват Персийската империя, те също усвояват играта, която става популярна като Шатранж. Първият Арабски текст който я споменава е поемата на al-Farazdaq публикувана през 728г. След това пълен трактат с правилата и науката за начините за игра се появява през 9 век.

Древни Индийски текстове

Vinayapitaka е Будитски текст, създаден между 4 и 3 век пр.Хр., който показва ashtâpada. Както и да е, този термин не е свързан със Шахмата тук. Той означава  дъска с размери 8х8, служеща за игра на зарове, но не знаем дали са използвани фигури (нито дори при спиралната игра описана от Мъри, тъй като няма данни за това и при двата източника). Друг популярен труд създаден преди нашата ера е Рамаяна, който споменава думата чатуранга. Но тук тя има военно значение, отнасящо се към армия съставена от четри съставни части (пехота, кавалерия, слонове и колесници). Там все още няма връзка със Шахмата.

Това е положение със текстовете на пахлави преди 7 век противопоставящи се на източниците написани на санскрит, които след откриването им са спасени един по един! След времето на Мъри (1913), всеки може да предполага, че повече текстове са били достъпни ... на практика обаче това не е така, точно обратното.   

Мъри цитира Vâsavadattâ от Subandhu написана около 620г., но намеците за игра са доста неясни за да припознаем Шахмата там. Съвременните историци обикновенно не приемат този текст за действителен източник относно Шахмата.

Съществува само един текст на санскрит през този период свързан със Шахмата - Harshacharita, но той в момента е оспорван като източник. Този текст е официалната история на цар Харша Вардхана от Kânyakubja, съвременния Kannauj. Написан от придворният поет Бана, който изразява неговато  удовлетворение от царя “Управлявни  от този владетел, само пчелите се карат за събирането на росата, и само от ashtâpada всеки може да научи как да обрисува чатуранга,  там няма рязане на крайници на осъдените престъпници....”. Целият текст си играе с игрословици. При положение, че има малки спорове за това, че ashtâpada е игрална дъска с квадрати 8х8, двойното значение чатуранга, като съставена от 4 части армия е спорно. Някой вярват, че създателя на Шахмата е описан там. Както и да е, други не са съгласни и виждат в този текст загатване за великана Пуруша, с неговите крайници нагънати или срязани върху квадрат 8х8 или схема 9х9.  Ведическата митология казва, че боговете го хванали със мрежа, и със неговата жертва светът бил създаден. Тук може да е обяснението на игрословицата. Невъзможно е да заключим само със този текст.



Великанът Пуруша


Забележително е, че въпреки, че Индия притежава много богата литература където игри се споменават много често, първите стабилни загатвания относно Шахмата, се намират само около 850г. (В два текста споменаването е безспорно, като и двата са от Кашмир, Haravijaya (Победата на Шива) от Ратнакара и Kâvyâlamkâra (Детайлите на Поезията) от Рудрата). И там има само къси споменавания. Това дълго мълчание е смущаващо.

Първото добро и просторно описание на Чатуранга е Mânasollâsa, или “Радост за ума” от Сомесвара. Той е бил принц от Южна Индия в началото на 12 век. Това е доста късна дата ако Индия е страната от където е произлязъл Шахмата.

Древни Китайски текстове

Асоциираните идеограми xiang  и  qi са намерени в смисъл на игра в много стари текстове, като Zhaohun (Повик на душата), поема от Сонг Ю пренесено в прочутата Chuci антология от 3 или 2 век пр.Хр.  Друг пример е Shuo yüan от Лиу Янг от 1 век пр.Хр.  Все пак, играта, която те отбелязват, не е позната. Не може да бъде доказано, че това е Шахмата и може би е нещо подобно на играта Лиубо. Част от проблема идва от Китайската система на писане. Там има винаги по няколко тълкувания на всеки неясен древен текст. Също така, няколко идеограми могат да имат различен смисъл. По този начин xiang означава слон, портрет, картина, явление, слонова кост,  (виж Банасчак, 1997)... Следователно не можем да бъдем сигурни, че прочита на думите е наистина този, който търсим.

Друг кандидат, който  съществува е текста Xiangjing (Древната игра на символите), датирана 569г. и приписвана на импиратор Ву от Северената династия Жоу. Този текст е загубен, но неговото описание написано от Ванг Бао (умрял 576г.) съществува.  Там може да се разбере за една астрономическа игра Xiangxi. По същото време друга поема от Генерал Yu Xin -  Xiangxifu, твърди, че играта е била създадена от император Вуди (561-578). Бил ли е Шахмата астрономична игра или нещо друго? Лиубо отново? Не е доказано, че това е бил Шахмата. Честно казано, не е доказано и обратното, че това не е Шахмата.  Въпроса не е решен и стои отворен.

Първото стабилно сведение за Xiangqi, като Китайски Шахмат, е Xuanguai lu (Книгата на чудесата), написана от Niu Sengru, министър по време на династията Танг около 805-808г. и умрял 847г. Това сведение представя безпорно  описанието на движението на няколко фигури. Някой смятат, че той представя тримерно изобразяване на фигури, но тази възможност е много преувеличена, текстът не е изричен за всичко това.  Друга съвременна справка е поемата от Bo Juyi от 829г., която също описва  Шахмат, но там се появява в по-късна дата в сравнение с Персийските текстове. 

Извод

Доколкото текстовете засягат играта, Персия е начело, Китай и Индия имат малко доводи, но със същата сила  като съвременното състояние на нашето познание.

Нека разпределим точките:

  • Персия: 3 точки
  • Китай: 1 точки
  • Индия: 1 точки.

3.Какво показва археологията

Очевидно археологическите находки са безценни за историята. Ако шахматни дъски се намират рядко, много фигури от различни времена и места са намирани от археологични мисии.

Както и да е, съществуват някой трудности: една от тях е да се рапознаят Шахматните фигури сред останалите артефакти. Обикновенно е прието, че намирането на 1, или 2, или 3 различни фигури от един очевиден вид, говори убедително, че това е Шахматен комплект фигури. Действително малките фигури могат да не са Шахматни, а други: амулети, играчки, статуи за гласуване, ... От друга страна някой монети и скулптури могат да бъдат взети за Шахматни фигури вместо за нещо друго. Известен пример за това, информативно, е фигурата от Бутринт, която най-вероятно няма нищо общо със Шахмата, но е била бързо обявена за най-старата шахматна фигура намирана някога.

Персийски Археологични Открития

Нека започнем със две фигури от Далверзин Тепе, Узбекистан. Датирани 2 век пр.Хр., те представлават слон и бик. Тази дата е много ранна и в Шахматния комплект няма бик, доколкото знаем. Така, че тези фигури не са приети за Шахматни. Въпреки това споменаването им е ценно.

Досега, най-старите съществуващи Шахматни фигури са тези намерине в Афрасиаб през 1977, близо до Самарканд, в древна Согдиана, днешен Узбекистан. Те са седем малки фигурки направени от слонова кост: 2 пешака, 1 кон, 1 ездитен слон, 1 лъв или друга котка също ездитна и 2 различни колесници. Най-вероятно датирани от 7 век, те са допълнени със други изолирани открития дошли от древния Път на Коприната. Този прочут търговски път е пресичал през тези времена, земи населени със хора говорещи Персийски диалекти. Согдианците и Бактрийците например, са контролирали търговията много нагоре чак до столицата на Китайската империя.

Съществува още един комплект, който излиза на яве през 2006г.  с произход от Северен Афганистан. Той се състои от 5 фигури твърде близки по стил до тези от комплекта от Афрасиаб. В момента те са притежание на частна колекция, и са предложени (през  2006г.) за продан (резултата от което не ми е известен все още). Северен Афганистан е древната Бактрия, също Персийска земя. Разбирасе този комплект е необходимо да бъде потвърден като истински. Неговата датировка и произход също се нуждаят от потвърждение.

Общо казано, съществуват много Шахматни фигури датирани от 7 до 8 век и идващи от земите на “Източна Персия” намиращи се около Пътя на Коприната, от Източен Иран до Сериндиа (сега Китайския Xinjiang), през Бактрия(Северен Афганистан) и Согдиана(Узбекистан, Таджикистан), всички от които са региони на Персийски диалекти, повече или по-малко под управлението на Сасанидската империя.


click to enlargeclick to enlargeclick to enlarge
Фигури от комплекта от Афрасиаб  (Узбекистан, датирани 700-761г.)


Индийски Археологични Открития

За сравнение, Индия е бедна на археологични открития свързани с Шахмата. Влажното време и използването на нетрайни материали може да обясни защо разкопките са с по малък успех от тези от Централна Азия.

Тази тема е била винаги много спорна доколкото много хора искат да виждат на всяка цена Индия доказано като люлка на Шахмата. Някой виждат Шахматни фигури в откритията от Лотхал датирани от Харапския период (1900г.пр.Хр!).  Истина е, че те са интригуващи, но те могат да бъдат всичко, по-скоро играчки или нещо друго, отколкото Шахматни фигури.  По същия начин основни релефи от Bodhgayâ  и Bhârut, които показват нещо подобно на “шахматни дъски” в крайна сметка са установени като представяне на игри на зарове без връзка със Шахмата (Бок-Раминг, 2000).

Фигура от слонова кост представляваща Колесница е открита в Mântai в Шри Ланка (van Lohuizen de Leeuw, 1981) датирана 2 или 3 век.  Както и да е, тя представлява изолирана фигура и датирането и заслужава изследване. Всъщност много артефакти, малки теракотени фигури съществуват в няколко индийски музея, които магат да бъдат представени за игрални фигури. Ако може да се докаже, че те са Шахматни фигури, това ще много силен аргумент подкрепящ това, че Шахмата е създаден в Индия.  По тази причина екип от основно Германски специалисти посетиха през 2007г. Северна Индия за да разследват въпроса.  Бяха направени много официални съобщения в пресата, преди и по време на експедицията, но до нашето знание не е достигнал никакъв научен резултат от мисията. Моето лично мнение е, че ситуацията е същата: направено е сериозно проучване, но не е доказано до момента, че тези артефакти са Шахматни фигури. Към настоящият момент, не са известни Шахматни фигури изкопани в Индия.

Китайски Археологични Открития

Засега, Китай разочарова доколкото въпроса се отнася до древни Шахматни фигури. (Xinjiang е изключен от тази част тъй като е бил културно привързан към Източна Персия по това време. Фигурите намирани в Таримския регион са много сходни с тези от Афрасиаб). Сред хилядите антики и артефакти открити до сега, няма нищо подобно на Шахматни фигури. Следователно е много вероятно че три-измерните статуетки, преносно или теоретично, никога не са били възприети в Китайската империя.  

Това е интересна част: ако Шахмата идва в Китай като игра играна подобно на тези в Персия и Индия, е била изменена много бързо във вид на  Xiangqi, защото няма следи като цяло. Или, това не е сценарий, Чатранг-Чатуранга не е дошъл в Китай. Това ще бъде разгледано по късно. 

Китайците играят Xiangqi със жетони, а не със триизмерни фигури. Тези жетони са кръгли, основно направени от дърво, и носят името на фигурата на едната си страна. Проблемът с дървото е, че е нетраен. Освен това, мастилото използвано за надписите изчезва след няколко години. Това може да обясни защо стари дървени комплекти на китайския Шахмат са толкова редки. Има един комплект намерен в корабокрушение от времената на Южен Сонг (1127-1279). Това е доста късна дата.

Малко по рано, от времената на Северен Сонг, от периода на Чонгнинг (1102-1106), няколко комплекта жетони за Xiangqi  от мед, бронз или керамика са оцелели. Все още датата е късна в сравнение с фигурите от Централна Азия. Но трябва да сме вниматилни: почти всички комплекти са пълни, или почти пълни и в хубава форма. Те са толкова сходни с монетите, че е вероятно, че през тежки времена, отделни фигури да са били с очаквано внимание. Дали нумизматите знаят какво наричат «магически» монети (charms): това са части за Китайския Шахмат. Едно ЧЕ (колесница) е намерено в Чонгдинг през 2001г. Датирана от 3 век: това се нуждае от потвърждение!



Комплект от части за Xiangqi намерени в Kaifeng (около 1105).

Извод

От археолигията, Ираноговорящите страни от Централна Азия са в много силна позиция. Ако Индия е била мястото на раждането на Шахмата, тогава пълната липса на изровени Шахматни фигури и изненадваща. Същото може да се каже и за Китай. Истина е, че и Китайските и Индийските музеи може би имат фигури в техните хранилища, които привличат внимание. Истина е, че и Индия и Китай имат аргументи в обясненията защо са бедни по отношение на датировката на техните фигури. Усилията са непрекъснати в Индия, и има надежда, че някой също ще копае с Китай.

Въпреки това, със фигурите които имаме в нашите ръце днес, ние приписваме точките както следва:

  • Персия: 4 точки
  • Индия: 1 точка
  • Китай: 0 точки.

4.Какво показва структурата на играта

С различни фигури, вземане чрез размяна и победа чрез хващане на главната фигура, Шахмата не прилича на нито една игра за дъска. Двете форми изглеждат “примитивни”, “индо-персийската” и китайската. Те притежават очевидно подобие. По тази причина и двете игри са братовчеди, но процеса който е придвижил едната форма в другата е все още непознат. Повече от техните прилики, техните различия могат да дадат узазания за тяхното “родословие”. Техните сравними структури, материали и правила, могат да позволят да разберем коя игра предхожда другата.

Индо-персийският Шахмат, Чатаранг или Чатуранга, се играе на квадрати с 8 главни фигури и пълна линия от пешки, които не се движат както вземат и които биват повишавани когато достигнат отсрещната страна на дъската.



Чатранг-Чатуранга


Китайският Шахмат, Хиангди, се играе на пресечки върху дъската които маркират зависими движения на 11 главни фигури, от които 2 нямат западен еквивалент.  Пешечната линия е непълна и тези пешки имат обичайното движение. (Едно пълно сравнение между двете игри е направено по долу). Ако западната(Индо-Персийска) игра представя фронтална битка, източната (Китайска) е блокираща игра при която има нападение на дворец.  



Китайски Шахмат - Xiangqi


От Средиземноморието до Индия, състезателните игри са много и са познати в античноста. Всички те имат хора движещи се по квадрати. Също така дъската със 64 квадрата е използвана за  Ashtâpada, игра на зарове играна най-рано от 3 век пр.Хр. в Индия, и може би също и в Персия (Hashtpay, Panaino). В Китай игра предшественик са били игрите  Weiqi  и  Liubo, вероятно и двете развити в Confucius' Analects около 500 пр.Хр. Първата е била играна (и все още се играе) върху пресечки и втората използваща 6 пешки (включващи и един главатар) за всеки играч, има дъска с много маркировки и централен квадрат наречен “Вода”. Лиубо се отнася към династията Танг (618-907), после изчезва, но връзката с “река”, 5 пешки и Генерал от съвременния Шахмат  Xiangqi е примамлива.


Дъска за играта Liubo


Някой експерти твърдят, че движенията на главните фигури са във връзка със магичните квадрати. Централната фигура (Цар или еквивалент и неговия Съветник) трябва да покрият първия кръг (около централния квадрат), другите фигури делят вторият кръг. Това може да обясни защо Коня има толкава странен скок. Слона намира своя път,  а Топа е извън схемата. Освен ако Топа няма различно движение в началото, като скок на втори квадрат по вертикал и хоризонтал, което е привлекателно, но не е доказано с никакви данни. Обобщено, идеята зад теорията за магичния квадрат е добра,  обаче досега тази теория остава хипотеза.



Полета достигани от централния квадрат: от Царя (K), Министъра или Съветника (M), Слона (E), Коня (Н). Сивите квадрати може да отговарят на Сатапулта (хипотетично).  
Забележка: само в Китайския Шахмат движението на Царя е ограниченно на 4 странични квадрата;  в Индо-персийският Щахмат (и в корейският), Царят достига и до диагоналните полета М.


Диагоналното взимане на Пешките в Чатранга е любопитно. Гръцката игра Петтея с нейното вземане на пазител, може да е повлияла. Наистина в тази игра, човека мишена е разположен на една диагонална стъпка от нападателя. Добре е известно, гръцкото влияние в Централна Азия през вековете след преминаването на Александър Велики. За сравнение Китайската Пешка изглежда основно. Дали това означава, че тя предшествува приемането на Запад на диагоналното вземане и повишението на последната линия?

Относно Царя, Хиангди с централна позиция изглижда по примитивна сравнена с Индо-Персийската игра, която изглежда повече като еволюция отколкото като изобретение. Кой би създал асиметрична игра където двата фланга на Царя не са балансирани?

Най-общо движенията на останалите Китайски фигури, със забранен скок, са блокирани от фигури или река, и изглежда по примитивно отколкото свободните фигури на Чатранга. И е по лесно да видим, три-измерните индо-ирански фигури като едно усъвършенстване (за да стане играта по привлекателна, особено за тези които не могат да четат) на Китайските жетони, отколкото обратно.  Въпросът е ако главното мнение е вярата, че раждането е в Индия, никой не може да обясни все още задоволително как Хиангди може да еволюира от Чатранг-Чатуранга.

За сравнение, Китайският Топ се появяна във съвременния Шахмат. Но е известно, че първо той е бил Катапулт и неговият ход (преди 1206, първо споменаване в Qiguo Xiangxi) е неизвестен. Някой дават идеята, че е бил перпендикулярен двоен скок, единственото  елементарно  движение което липсва в Шахмата.  Хипотеза отново, но интересна идея. Съвременното движение в такъв случай е по съвременна промяна. Забавното е, че когато Арабите създават уголемен вариант на дъската - 10х10, някой дават това движение на допълнителната фигура наречена Даббаба. Тази дума означава обсадна машина на средновековен арабски език. Което не е далече от Катапулт...
Представи си вземаш кесия с 32 жатона, всички със еднаккъв размер, и знаеш, че това е за бойна игра която веднъж си видял в Китай. Взимаш дъска, която има 8х8 полета, и започваш да слагаш жатона на две линии за всеки играч. Опитваш се да си спомниш движенията. Забравил си за реката и ограниченията на двореца, защото твоята дъска, една дъска от играта ashtapada, няма такива маркировки. Това което ще получиш е близко до Западната игра.

Сега се опитай да си представиш обратното. Вземи кесия с 32 оформени фигури. Не можещ да забравиш, че дъската има план с 64 квадрата, защото е толкова просто. Но предпочиташ да изобретиш нова с маркировки. Искаш тези имеркировки да влияят на движението на фигурите. Ограничаваш свободата им. И чудо, всички в Китай те следват и никой не играе както на Запад, те всички играят играта която си измислил.

Избери своята сцена.


Извод

Вярваме, че историците не са обърнали достатъчно  внимание в дълбочина относно структурата на играта. Китайската игра, Xiangqi, изглежда по примитивна отколкото нейното западно съответствие в Индия или Персия.

Нека си представим, че Шахмата е бил създаден в Китай, в прото-Хиангди вариянт. Лестно е да се разбере защо е трябвало да еволюира в игра със фигури и по-проста дъска: защото Западните хора не са използвали Китайската писмена система. Но ако си представим, че играта е създадена като прото-Чатранг-Чатуранга с фигури и обикновенна дъска, е много трудно да се разбере защо не е възприета от китайците. И накрая, Китайците са възприели играта Нард във вида на играта Шуанглу без модификации (и Шуанглу е изместила играта Лиубо) (Удивително е, че Шуанглу все още съдържа същото стартово подреждане като съвременната Табла).

Ако Чатранг-Чатуранга е била представена в Китай, как е еволюирала до Хиангди? Никой не е дал задоволителен отговор досега.

Междувременно, разпределям точките:

  • Китай: 5 точки
  • Персия: 0 точки
  • Индия: 0 точки.

Ако имахме само структурата на играта за да решим, нама да има спор, Хиангди ще бъде обявен да прародител. Но нещата не са толкова прости...

 

5.Какво казва филологията

За лингвистите, Персийската дума Чатранг произхожда от Санскнитската Чатуранга. Староперсийският (и Авестийският) и Санскрит са близки езици както съвременните Френски и Италиански. Тогава, не знам защо може чатуранга да е родна на Санскрит, а не може чатранг да е роден на Староперсийски, но Аз не съм лингвист.  Тогава самонадеяно това е истина и това е силен аргумент за индийския произход на Шахмата.

Противоположния аргумент е, че играта може да е била създадена в периферен регион повлиян от Индийската цивилизация. Това е например Согдиана (около Самарканд) за където се знае, че сцени от Индийската Mahâbhârata се появяват в изкуството (например стенописи). Създадена в Согдиана игра със четри типа военни части, може да бъде наречене естествено Чатуранга чрез културен обмен.

Никоя друга Санскритска дума не е преминала при Арабите. Цялата останала терминология, имена на фигури, технически речник, е с Персийски произход. Шах мат => Шахмат, Рокх => Роок (Rook - Топ)  са само два примера от това което е дошло от Персийския, но в интерес на истината, почти всички думи на Арабски свързани със Шахмата са с Персийски корени. Ако Шахмата е наистина  Индийска игра, не трябва ли да има повече езикови следи?

Присъствието на Слон е също аргумент за Индийския произход. Но военното използване на слонове е било обичайно и за Персийската империя, и за Китайците, тоест могже да се отбележи, че  не само едната страна е използвала слон. От друга страна Хианг  означава Министър, един звук който е написан с различен символ. Хианг-Слон може да е по-късна заемка. Освен това Китайските поверия  пресъздават появата на яростни животни, включително слонове, в армиите на някой древни царе. Слоновете не изключват Китай.

Колесницата също е проблем. Бойната колесница се намира и в Индийския и в Китайския Шахмат. Персите не наричат ъгловата фигура като Колесница (Rah), а я наименоват както офицерите контролиращи фланговете (rokh) на армията (Panaino). Обаче, най-древния комплект фигури, като тези от Афрасиаб в Согдиана, съдържат Колесници със водач. Дори и някой средновековни комплекти със арабско влияние, като така наречения комплект  Charlemagne, показва топовете като колесници. Колесниците не се използват в битки няколко века, преди появата на Чатранга в Персия, но флангови офицери са били използвани, за преглед на армията. Това е значението което е приложено на тази фигура. Колесниците не изключват Персия.    

Накрая, трябва да се има в предвид, че нищо не е дошло от Китай по отношение на лексиката, използвана и в Индия и в Персия. Това е силен аргумент срещу Китайския произход на играта.


Извод

В следствие на предимството на Санскритската дума Чатуранга, Индия печели този етап. Персия която е оставила повече думи като наследство следва непосредствено. Китай не отбелязва нищо тук.

  • Индия: 3 точки
  • Персия: 2 точки
  • Китай: 0 точки

Заключение

Сега е време да синтезираме нашето упражнение и да видим коя страна събра най-много точки в съревнованието на желаещите да бъдат люлка на Шахмата.  

 

Поверия
Текстове
Археология
Структура
Филология
ОБЩО
Персия
0
3
4
0
2
9
Индия
3
1
1
0
3
8
Китай
2
1
0
5
0
8

Резултатите са почти равни. Както някой могат да твърдят, че може да се дадат тук там по още една или повече или по-малко точки, може да се счита, че това е вързана игра. Персийското предимство е от 1 точка, която не е значима.

Такъв резултат не е изненадващ. Това просто обяснява защо въпроса за произхода на Шахмата е толкова спорен: има добри аргументи от всяка област. Очевидно, Индия е дала името си на игра, която изглежда отразява състава наиндийският епос. Индия е наречена от персите земята на раждането на техния Шахмат. Въпреки това, безспорно, всички най-древните текстове са персийски и това се потвърждава от намерени фигури при разкопките, които основно идват от Персийските земи. Независимо от това, китайският вариант изглежда по-примитивен от Западният и ако е лесно да се разбере как китайският Шахмат се е превърнал в Индо-персийският, обратното не е вярно.

Шахматът със сигурност е ...  една азиатски игра и е създаден преди края на 6-ти век. В днешно време е трудно да се отиде по на далеч. Три района или ареали са възможни кандидати:

1) Персия, но не трябва да се взема в съвременния смисъл на това понятие. Персия някога е била много по-голяма от днешен Иран. Земите в Централна Азия, по Пътя на коприната, Узбекистан, Афганистан, Таджикистан и др. са били част от Персийската цивилизация и там се е говорело на Персийски диалекти. Тези земи сякаш са във връзка с много аспекти на произхода на шахмата.

2) Северна Индия. Като цяло първото доказателство за шахмата, оспорвано или не, се намира в долината на Кашмир или Ганг със специалено споменаване за Kânnauj (Kânyâkubjâ).

3) Китай, от другият край на Пътя на коприната.

Или играта е изобретена в Китай и след това преминава при сериндийците, согдианците, персите и индийците, или следва обратния път. Всеки читател сам ще реши кой сценарий е най-вероятен, но внимателно, тъй като характеристиките на този прото-шах може да са били различни (размери на дъската, броят на фигурите, и т.н.) от известните форми шахмат.

Също така, не може да се отхвърли това, че сценарият ще е наистина по-сложен, ако приликите между двете основни форми са резултат от заеми, сближаване и наслагване върху по-стари и съществуващи игри.

Основната оформена теория, която защитаваме, е че  Шахматът е следвал пътя на будизма, които излиза от Индия, за да завладее Китай. Това е хипотеза, но тя съблазнява до голяма степен и продължава да бъде хипотеза. Реалността е, че Пътя на коприната е много ефективен канал за културен обмен в двете посоки.

По наше мнение, напредването по въпроса ще изисква проучване в 3 класически цивилизации - индийската, персийската и китайската. Това никога не е било възможно до сега. Специалисти съществуват, някои от тях са ярки, известни и признати, но те са твърде много предубедени. За съжаление, това често се случва с "родни" търсачи, които са най-квалифицирани да разберат тяхната цивилизация. Краен случай днес е индийска история, която е отровена от екстремизма и национализма до точка, че става объркване когато се чете нещо от тамошните автори. Положението не е много далеч от това с китайските  или персийските  "историци", който пишат в интернет или другаде. Не са ли чуждите изследователи по-неутралните  в случая? За съжаление, не съвсем.

Синологистите искат да докажат, че Китай е измислил всичко. Това е вярно за компасът, барутът, коприна и тестените изделия (!), но не непременно за Шахмата. Джоузеф Нийдам създаде огромни  трудове за китайската цивилизация и е изявен в стремежа си да атакува основната теория. Други китайски защитници са се появявали и  по-късно, в наши дни. За съжаление с много по-малко талант и с детински теория те им причинят повече вреда, отколкото помагат ...

Иранологистите също пишат в защита на Чатранга като предшественик, но те са по-малко на брой и те не създават толкова много шум като защитниците на  Индия. Може би, защото изучаването на персийската цивилизация не е на мода поради трудностите с политическият статут на тези страни.

Индологистите са безспорно най-активните, особено в Европа, главно Германия и Великобритания. Отново, техните изследвания са много впечатляващи, но те са "жертви" на своята страст. Индия изглежда омйва всички тези, които отиват там, за да правят проучвания. След това е невъзможно, или много трудно, за много индологисти да си представят, че нещо не е индийско. За тях, Индия изобретила всичко. И всичко е  изнесено в чужбина: Будизмът, цифрите, включително нула, бойните изкуства, и т.н. И така те са създали и Шахмата, а някои твърдят, че те също са изобретили и  Нарда (таблата). Днес няколко индологисти усилено правят опити да намерят древни артефакти в архивите на индийските музеи и тези усилия са хубаво нещо: ще видим дали нещо ще излезе от тях.

На този уеб сайт, ние нямаме предубедено мнение. Китайски, индийски или персийски (в азбучен ред!), или някъкъв друг (Кушански?) произход е приемливо решение за тази енигма.

Ние ще следиме всеки напредък от всяка дисциплина, която може да хвърли малко повече светлина по този вълнуващ въпрос. Нужното тук е обективност. Не предишни решения.


The Silk Road : click to enlarge
Пътят на Коприната

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev