Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

   

Иранският произход на името Аспарух
едва ли би могъл да бъде сериозно оспорен.
Обстоятелството, че един член на владетелския род
 у първобългарите носи иранско име е един
 извънредно забележителен факт, който
 не може да се обясни с проста случайност...

В. Бешевлиев

АСПАРУХ
ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА КОННИЦАТА НА ЧЕТИРИТЕ ОНГЪЛА

Даниел Илиев

03.10.2009 г.

 

Историята на преместването на България и българите на Балканския полуостров е пряко свързана с историята на сина на Кубрат - Аспарух, за който се приема, че е  създателят на Дунавска България. Според Веселин Бешевлиев, а също така и според други учени, името на Аспарух безспорно има ирански произход, като това име заедно с няколко други подобни имена с ирански произход, говорят пряко за иранския (сарматски) произход на българите. Научните спорове относно произхода на (пра-)българите са много, като широко популярната в миналото хипотеза за тюркският им произход е в конфликт с новите, подкрепени с много факти хипотези за източно-иранския, персийски или тохарски произход на българите. Настоящата статия ще направи опит да обясни по един по-различен начин произхода на името Аспарух, за което са давани много различни етимологии

Най-ранните данни за българи в Европа идват от арменски, в който се говори за българи на север от Кавказ през 2 век. Това сведение се потвърждава и от така нареченият "Именник на българските князе", където се казва, че българите са имали държава отвъд Дунав 515 години преди идването на АСПАРУХ. Според гръцките хроники през 632 година КУБРАт успява да освободи българите от власта на аварския хаганат, като Кубрат създава държава в българските земи над Черно море и Кавказ, която гърците наричат Стара Велика (Голяма) България. Тази държава обединила българите, които дълго време преди това били известни в Европа с много силната си армия от мъже и жени конници, като не без основание те били наричани непобедими и страшни за целия свят. След години на битки и войни със съседите си, и най-вече заради войните с въздигащата се държава на ХАЗАРите на изток, Велика България се разпада на няколко части. Основната част от българите начело с АСПАРУХ продължили да воюват с ХАЗАРите, като постепенно преместили центъра на държавата на юг към Балканския полуостров. След една успешна битка срещу Византия в така нареченият ОНГЪЛ, българите се заселват трайно на юг от река Дунав, и там подкрепяни от племето на СЕВЕРИте установяват една нова България. Други части от българските племена от Велика България наречени СУВАРИ, БАРСили, БЪРИНДЖЪРи остават в земите около река Волга, за която се предполага, че носи българското име – Болга. Втора част от българите, предвождани от Алцек, се заселват във БАВАРия, но след война с местните отиват на юг, като трайно се настаняват на Апенинския полуостров. В земите на Велика България остават много българи, които подчинявайки се на хазарите запазват доста голяма автономност в пределите на ХАЗАРския каганат. Приема се, че те са наследници на БАТбаяновите българи, а техните земи стават известни в хрониките като Черна България. Четвърта част от българите начело с друг КУБРАтов син – КУБЕР, се заселват първо в Панония, а след това в земите на днешна Македония, като по късно стават част от България.

Според някои нови проучвания езикът на българите днес в основата си освен като славянски може да се определи частично или напълно и като наследник и на някакъв вид ирански език! Това заключение е възможно, тъй като много български и старобългарски думи, като аз, мога, къде, мощ, дете, жена, куче, къща, тича, огън, и др., имат преки аналози в стари индо-ирански езици като авестийски, староперсийски и санскрит. Част от стария български език са и старите военно-административните титли и звания - КНЯЗ, КАНАСУБИГИ, КАНАРТИКИН, БАГАТУР, КОЛОБЪР, БОИЛ, БОЛЯР, част от които имат преки източно-ирански паралели. На различни диалекти на един пра-ирански език, свързан пряко със старите индо-ирански езици, са говорели и всички скитски и сарматски народи, живели за много дълъг период от време в степите от Индия и Китай до Карпатите. Новите хипотези, според които езикът на (пра-)българите може да се нарече освен славянски, но също така и донякъде източно-ирански, ирано-славянски или скитски, напълно кореспондират с фактът, че владетелите на ранните българи носят ирански имена.

Такова иранско име както разбрахме е името на Аспарух. Този български владетел според различните източници е носил името:

Аспарух () – от гръцките хроники
Аспар-хрук – от „Арменска география“ от VII век
Батий - Сигиберт „Хроника“ от XI век
Батоя - История словеноболгарская
Испор  - в анонимната българска хроника от 11 в.
Есперих, Исперих, Есперерих – от именника на българските князе

 

Името на Аспарух според повечето историци и лингвисти е с ирански произход, и е свързано с иранската дума АСПА (АСБА, АСФА, АСВА) означаваща "Кон". В статията Ирански елементи у първобългарите на В.Бешевлиев подробно са описани съществуващи исторически личности с ирански имена подобни на името на Аспарух, като те са:

Аспаурухис – от Грузия 2 век.
Аспураху – от Персеполис
Аспурих – от Персеполис
Аспурак – от Армения
Аспоргос –от Олбия
Асфоуругос – от Олбия
Асфаруг–осетинско име
Аспаруг, Аспакурес – грузински цар от 3 век.
Аспар - гетски алан на служба в римската армия.
Аспар, Иашпар, Ишпар, Ишпер, Еспер – чувашки имена

Я се вижда, че това име е било разпространено сред древните ирански народи около Персия и в степите. При това фактът, че балгарският вариант на името - Еспор, както и многото други ирански езикови и религиозни следи съществуват при тюркоговорящите чуваши от пределите на Волжка България, показва това, че в етногенеза на чувашите е имало някакъв ирански компонент езиково асимилиран от тюрки, или показва това, че те са били в близък контакт с ирански народ.

В същата своя статия Бешевлиев дава няколко етимологии на името Аспарух, като според Абаев значението на името трябва да се търси или от староиранските aspa + ugra = мощен кон (или притежател на такива коне, защото на осетински оесфург е име на легендарна порода коне), или чрез авестийската дума raochah или староперсийската rauka, означаващи «светлина», «светъл», като съответно името Аспарух би означавало «светъл кон» или «блестящ конник». От друга страна Абаев предполага и произход свързан със староперсийската дума Асабари, средноперсийската Асобар или новоперсийските Асвар и Сувар, означаващи "Носен от Кон или Конник". Според П. Д. Скорчев името Аспарух съдържа освен иранската дума asp «кон», също така и  арабската дума рих, рух «вятър», «вихър», а името би означавало - вихрен кон; кон вихрогон. Според други автори окончанието Рих е свързано с латинската и византийска царска титла Реск, Рикс, Риг или Рих, която е позната от имената Аларих, Теодорих, Херманрих, като в такъв случай името Еспе-рих или Испор-рих би означавало Конникът цар или Испор цар.   

Въпреки тези донякъде обосновани и възможни тълкувания на името, при етимологичния анализ не са взети под внимание всички възможни варианти, които съществуват. В иранските езици съществуват още думи, които според нас дават по-добър отговор на това какво точно означава втората част от името, и съответно цялото име Аспарух. Такава дума намираме в персийския език, както и в някои близки на него езици, в които  съществува думата РУХ означаваща "ДУХ". Тази дума е много близка със славянската дума, като съществуващият звуков прехода Р-Д е една от основните фонетични разлики между съвременните ирански езици и така наречените скито-сарматски езици на северните ирански народи. Преведено чрез тази дума името Аспарух би означавало буквално "кон" + "дух", тоест ДУХЪТ НА КОНЯ! Такова тълкувание е възможно с оглед на религиозните традиции на древните ирански конни и пастирски народи, при които е съществувала традицията да се жертват за боговете коне. Тази традиция е пряко свързана с българите, като за нея говорят няколко източника. В арменските хроники, където е описан града на хуните Варачан(б-р-н-дж-р, Бърънджър), се описва жертвен ритуал към божеството Тенгрикан-Аспандиат, при който в жертва се принасят коне. Самата дума Аспандиат в превод от староперсийски или авестийски език може да се преведе и като Кон Давам, тоест Жертвам Кон (Тенгрикан-Аспандиат = ДингирКан-АспанДиат = БогИзбра – КонДавам = Бог Избра Кон да Жертваме). Думите Aspan-diat и Aspa-ruh поставени една до друга и погледнати от гледна точка на религиозните жертвоприношения на коне, можем да приемем, че са свързани. Ал-Гардези споменава как изповядващите три религии - християнство, юдаизъм и ислям хазари разрушили дървото пред което суварите и барсилите всяка сряда се молели и принасяли в жертва коне. Според някои учени, градът Варачан е бил населен предимно с българи, като той наред с градовете Булгар-Балк, Балк и Хумар, е бил град на първата европейска държава България, наричана още и с името Бурджан. В арменската хроника. ...... се казва, че само булхите/българите и аланите имат градове на север от Кавказ. Тоест, с оглед на така направената етимология и съществуващите религиозни обичаи, напълно логично звучи това древните българи да са давали името Аспарух на наследници на трона или на хората определени за бъдещи главни магове-колобри по някаква религиозна причина свързана с жертвоприношението на коне.  

Разгледаният вариант на тълкуване на името Аспарух е възможен, като не трябва да се изключва вероятноста тази етимология да е вярна, но съществува и още един вариант, който за нас изпъква над останалите. Той е свързан с Персийската армия!

Персийската армия, както и самото устройство на древните ирански държави, са интересни по своя състав и структура. Най-характерно при тях е била пълната или частична кастовата система, при която е имало разделение на няколко касти според поризхода или занаята на хората. В северна Индия тази кастова система имала четири касти (Варни) – Свещенници, Войни, Майстори и Работници. Кастата на войните и при персите и при индо-ариите в Индия е била втора по ранг след свещенническата, като реално тя е владеела и управлявала държавите.

Преди да разберем каква е връзката между името Аспарух и армията на персите, първо ще отбележим някои общи наименования свързани с българската история и индо-иранските армии

Нека се върнем отново на текста с описанието на ранната история на българите, където споменахме няколко интересни имена:

БАВАРИ – племе
ХАЗАРИ – племе
СУВАРИ, СЕВЕРИ – племена
КАНАРТИКИН – българска титла
БОИЛ, БОЛЯР, БОЯР – благородническа титла при българските, руските и влахо-молдовските държави
                               
Това са интересни имена, но още по интересно е това, че те вероятно пряко са свързани с иранските езици, с персийската армия, и с военните касти на индо-ариите и иранските народи от Централна Азия. При тези народи са съществували следните имена, титли и означения:

БАЙВАРАбам – военна еденица от 10 000 воини
ХАЗАРАпатиш – военна еденица от 1 000 воини
СОВАР, САВАРан – тежка кавалерия, конници
КЕНАРАНГ – военачалник на пограничните области на Сасанидска Персия в Централна Азия, титла с източно ирански Партски произход.
БОЯР – индо-арийско племе от кастата на войните

Тези съвпадения изглежда не са случайни, като във връзка с тях може да се допусне някакво засега хипотетично преминаване на ирански военни касти в самостоятелни племенни формирования, и обратното преминаване на различни племена в иранската кастова система. Най-показателен е случаят със Суварите, които според някои автори са свързвани още и с така наречените Севери в Дунавска България. Може да се изкаже мнението, че те първоначално са били каста в армията на българите, като това по някакъв начин се доказва от факта, че северите са на Балканите преди основното ядро на Аспаруховите българи, като по-късно пазят старопланинските проходи след битката при Онгъла. Соварите са били част от арийската каста на войните. Тоест като каста те са имали значителна независимост, като семействата им са били също част от тази каста. При това положение и при неблагоприятни военни или политически ситуаци, много лесно кастата се отделила като отделна племенна единица.  Много важна част от персийската армия е била и армията на “безсмъртните”, която е била най-елитната конница от пазители на царя при династията на Ахеменидите. Тя е носела и името Байвара, тоест 10 000! Това название е много близко до името на баварците, за чийто произход от стари баварски хроники знаем, че се свързва със земите на Армения!
 
От всички неща свързани с персийската армия най-интересното нещо в днешно време е начина по който персите са обучавали армията си и са водели войните си так,  че да създадат една от най-големите империи. За целта персите освен всичко друго са използвали и военна игра, която днес познаваме добре, и я наричаме Шахмат! Въпреки споровете за това от къде е произлязла тази игра, тя е била едно от основните средства което персите и иранските народи от централна Азия са използвали за да изучават военното дело. Най-ранните комплекти фигури за шахмат са датирани от 6 век и са намерени в Централна Азия. По това време българите вече трайно се установяват на Балканския полуостров, но това не означава, че българите не са използвали подобни на персите средства за военно обучение. Това е така, тъй като подобно военно обучение, на подобни импровизирани "дъски" се е прилагало стотици години преди да бъде създадена играта. Доколкото българската армия в средновековието е била една от най-добрите в тактическо отношение и е използвала уловки, капани, завличания и други приоми, е логично да се приеме, че за обучението й се е използвало някакво средство подобно на шахмата.

Персийската военна игра Чатранг, която е първообраза на съвременният шахмат, става популярна на запад след завладяването на Персия от арабите. При нея има две срещуположни армии разположени на квадратна дъска с 64 квадрата и схема 8х8. Армиите се състоят от по 16 фигури – 1 цар, 1 везир, 2 слона, 2 коня, 2 колесници и 8 пешака. 

Чатранг

Според най-разпространената версия за произхода на играта Чатранг, тя произлиза от индийската игра Чатуранга, но при по-подробен анализ се вижда, че по-реалното място където трябва да се търси прародината на играта е Централна Азия. Самото име на играта също може да бъде средство за проучване на произхода на играта. Смята се, че то означава „Четри Ръце”, като в индийските текстове името се свързва с „Четири Части”, тоест с четирите основни части на индийската армия – пехота, конница, слонове и колесници.  От друга страна в индийските текстове думата чатуранга се използва и по отношение на играта Ащапада, която споделя с шахмата единствено квадратната дъска. Тоест думата чатуранга вероятно първоначално се е използвала по отношение на квадратната дъска, или по точно ЧЕТИРИЪГЪЛНАТА дъска. Думите ЧАТУР-АНГА и ЧАТР-АНГ, и славянските ЧЕТРИ-ЪГЪЛА имат еднин и същ индоевропейски произход, като той е запазен и в английския език - quadr-angle, и в гръцкия език - tetr-agon. Българите вероятно са използвали дума близка до индо-европейската, като те я използват при битката на Аспарух през 680 година относно укрепеното място наречено на български ОНГЪЛ() или ОГЪЛ(). По това време Онгълът който се намирал някъде при делтата на река Дунав представлява най-южния ъгъл на България. Според хрониките Онгълът е бил заграден от три страни от реки, което му давало сигурност, а по-късно е наречен Буджак, тоест Ъгъл, Кът. По същия начин в шахмата всеки ъгъл на дъската е совоеобразен онгъл, тоест защитено място, което може да бъде атакувано само от едно място, и където царя лесно може да бъде укрит.  Използването от българите на двете думи участващи в името на играта Чатр-Анга (Четри-Онгъла) по някакъв начин също подкрепя индо-иранския произход на българите.  

Нека обаче видим какво се случва на шахматхата дъска, или по-точно какво представляват две от фигурите и какви имена носят. Става на въпрос за иранските имена на Коня и Колесницата от играта Чатранг. Те носят имената Аспа(Асб) и Рукх (Рокх)!!! На шахматната дъска те са разположени именно в ъгъла или онгъла!

Интересно съвпадение - името на създателя на Дунавска България и две от фигурите в Чатранга са с еднакво звучене! Това съвпадение обаче не е случайно, а е напълно закономерно с оглед на вероятния ирански произход на българите. Интересното в случая е, че в играта Чатранга фигурата на колесницата не е носила името Рах (Колесница), а е носела името с което са титулувани офицерите контролиращи фланговете на армията – Рокх! Колесниците не се използват в битки няколко века, преди появата на Чатранга в Персия, но флангови офицери са използвани, за преглед на армията и по-късно. Дали това иранско звание има нещо общо с европейската титла Рих е спорно, но е много вероятно то да е преминало в Pим като част от титлите на скитите и сарматите, които стават част от римската армия (Артур и Рицарите на кръглата маса са сармати!) и са в близки контакти с германските племена. Най-познатите имена с окончание подобно на това в името Аспарух са имената на готските владетели Теодорих и Херманрих, като и двамата са пряко свързани както с името Аспар, така и с племето на ираноезичните алани. Това е така, защото Аспар е известен алан станал римски военачалник и патриций, който също така бил учител на Теодорих и баща на Херманрих.

Скито-Персийски Колесници

В армията на Партите, които са били част от северните скитски племена, командира на кавалерията е носил името Аспварган(Aspwargan), а по късно при Сасанидите от Персия се е използвало името Асваран(Aswaran). Напълно логично е ако българите са били източно-иранско племе произхождащо от земите около град Балх, да са имали сходни титли със тамошните скитски титли, а името Аспар, Еспор или Испор да е било звание на командира на конницата.  

Следователно в буквален превод от персийски език и съгласно иранската и персийска армейска терминология името или званието Аспа-рукх означава – Офицер контролиращ фланговата конница! Този превод на българското име Аспарух напълно отговаря на структурата на българската армия, която е била съставена основно от лека и тежка конница. През годините на продължителни битки с Византия, българската конница е била главното средство за българските победи, като съотношението и спрямо пехотата е било чувствително по-голямо в сравнение с  това във Византия.
Византийска армия
Българска армия

 

Въпреки всички тези връзки с персийската армия и думата Рух - Дух, съществуват още посоки в които може да се търси произхода на името Аспарух. Анализът на речниковият състав на българския език показва освен много ирански думи, също така и много паралели със санскрински думи. Според санскритският речник (Digital Dictionaries of South Asia) съществуват санскритските думи:

AŚVĀ - Кон, Кобила

ĀRUH - Възкачвам се, Възсядам, Яхвам

Тоест, превода на името Аспарух през санскритски език би бил КОННИК, или по-вероятно Предводител на Конници!

Аспарух и конницата на българите в устието на Дунав, А.А. Хофарт

 

 

Copyright © 2009-2016 Daniel Iliev