Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

ТАМГИТЕ В СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ НА АЛАНИ САРМАТИ И БЪЛГАРИ, И ТЯХНОТО СХОДСТВО С ТЕЗИ ОТ БАКТРИЯ
http://samoistina.at.ua/



/Тамги от Бактрия/

Местните проучвания в територията на днешна Украина, и различните кавказки републики ни откриха различните Сарматски, Алански и Български тамги, който се оказват далеч по многобройни и наситени, от където и да било другаде по света като цяло. Въпреки това, техният произход идва от иранското плато, за което вече сме писали. Тамгите в Стара Велика България са се отличавали с няколко важни характеристики.През 1-2 век след христа, по време на първите вълни от български преселения, са били поставяни главно тамги по украшения и златни предмети, като това показва че само аристокрацията си е служила с тях. През 3ти век тамги са поставяни и на сребърни и други метални украшения, както и на конски стремена, и на някой от оръжията и доспехите на сармати алани и българи.Предполага се че различните тамги са разграничавали различните йерархии на воините.

/Тамги от района на Стара Велика България няколкото пунктира очертват района на намирането им/

При изследване на сарматско аланско и българското тамгово наследство от региона, се установява че няма разлика между тамгите от Хорезъм, Кангар Партия и Балхара от една страна, и тези от новите поселения на българите. Това е обяснено от днешни сарматолози, с редицата вълни на ирански народи идващи от Средна Азия, в търсене на нови земи.

/Тамги от района на Стара Велика България няколкото пунктира очертват района на намирането им/


Днес по територията на държавата на Кубрат има няколко групи от тамги. От втори век на наст са известни редица тамги от скали близо до град Танаис, и от погребенията по течението на Долният Дон. Разпространението на тамгите през 3ти век стига Дрепър и го преминава. В полуостров крим е намерено древнобългарско погребение край Ногаичин, съдържащо златни накити със изобразени тамги. Днес обаче следите на златото са се изгубили, явно в частната колекция на някой руски олигарх.

Бактрия е една от най древните независими области по късно присъединило се в Ахменидската империя., в подножията на Памир и Хиндокуш, като често днес е свързвана с името на Зороастър, и е нарицателно за бастион на зороастризма. Надвистнато от номади на север и изток, но и граничещо с могъщи държави. Смята се че от втори-трети век след Христа, Бактрииците започнали да разузнават далечният запад и териториите северно от Кавказ, като от това време датират и първите находки на бактрииска керамика в земята северно от Кавказ и до делтата на Волга. Голямата гъстота на населението в региона и разнообразните племена в региона довели до парадокса в гробове на един хвърлей камък разстояние да се намират находки на различни култури. Факт е че тамгите и родовите знаци в земите на Север от Кавказ, по теченията на Волга, Кубан, Днепър и, в степите на днешна Украина имат именно бактрииски произход.

/Тамги от района на Амурдаря и Сърдаря - няколкото пунктира очертват района на намирането им/

Продължавайки традицията благородниците и родовете да имат свой знаци, но не върху монети, някой от нишаните на древните българи от Кубратова бЪлгария имат единствено аналози в земите между Амурдаря и Сърдаря. Този уникален културен феномен обяснява безапелационно че древните българи нямат нищо общо с Алтай, а единственото натякване че "само" там имало руни, се дължи на пренебрегването на тамгите от днешните иранисти, като вторичен белег на цивилизацията. Той обаче се явява особено важен за нас - българите.

/Тамги от района на Амурдаря и Сърдаря - няколкото пунктира очертват района на намирането им/

Днес мнозина учени занимаващи се със сарматите заключават че техните руни заедно с тези на българите и аланите, са придатък донесен в Европа именно от Бактрия. Това може да види от 100% вите аналогии между повечето от знаците. Не може да става никакъв въпрос за каквото и да е тюркско влияние, тъй като алтайските руни са твърде далечни и непонятни за древните българи. Нещо повече - ние сме използвали знаците чак до 10 век, и отделно сме ги разпространили из целите балкани.


 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev