Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

НАЙ-ДРЕВНИЯТ ПЕРИОД ОТ ФОРМИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС ДО ОБРАЗУВАНЕТОНА СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

Проф.  Йордан Николов

 

Както е известно, под цивилизация се разбира функционираща социална система, развиващ се комплекс най-големи постижения, придобивки, реализации между двата полюса на социалния живо – от производството на материални и духовни ценности до тяхното потребление.[1] Това означава, че цивилизацията обхваща жилището и жилищната среда, храната и храненето, облеклото и обличането и свързаните с тях техники и технологии. Заедно с материалната сфера включва и духовните структури на обществото, с които се финализира цялата система на цивилизацията като обществено явление.
В преломната епоха, когато събитията, маркиращи границите между средновековието и древността продължили да се модифицират, по света започнали масово да се рушат и изграждат империи, кралства и различни други държавни институции. Формирали се и придобили особено значение петте основни центрове  на политическия, икономическия и духовно- културен живот – източно-азиатският, в който основна роля играели Китай и Тюркските каганати, индийският, близкоизточният,         византийският и европейският в неговите многообразни структури.                
В Тюркските каганати, в структурата на които за определен период от време влизала и част от древните българи, възникнала и се оформила специфична цивилизация от източен тип, която играела важна роля в политическата, етническата, религиозната и духовно-културната история на Изтока.  За огношенията между прабългарите и тюрките най-показателни са думите на тюркският вожд Турксант, които описва утигурите и аланите като много храбри племена,  които се опълчили срещу тюрките, но били принудени да им се покорят. “Погледнете, нещастници – казва той на византийския пратеник Зимарх – аланските народи, а също и племената утигури, кщоито като много смели люде, уповаващи се на собствената си сила, се противопоставиха на непобедимите тюрки, обаче надеждите им не се сбъднаха. Обаче те ни се подчиняват и са наши роби.”[2] От това, че самия тюркски каган прави разлика между тюрките и утигурските племена /т.е прабългарите/ ясно личи, че прабългарите и аланите по произход са се различавали от древните тюрки, но някои от техните клонове  през втората половина на VІ в. са били покорени от Тюркския каганат. Около половин век след тези събития арменската география “Ашхарацуйц” описва българите и тюрките сред народите, които живеят в полите на Кавказ.  “На север оттам – пише тя – се намират племената Тюркк /тюрки/ и Булгаркк  /българи/”, което показва, че и след разпадането на Западнотюркския каганат българите и придошлите от изток тюрки са живеели на съседни територии при Кавказ.[3] Лев Гумильов, великолепният познавач на ранната етническа история на Изтока обяснява, че в продължение на 1500 години  думата “тюрк” променяла своето съдържание няколко пъти, модифицирал се нейният смисъл.  Докато през V в. тюрките били орда, сплотявана от княз Ашина, през VІ-VІІ в. тюрките образували неголям народ, говорещ на тюркски език. Арабите наричали тюрки всички племена от Средна и Централна Азия, без разлика на езика, който говорели.[4]
Етническият комплекс на тюрките /тюркютите/ включвал голям брой племенни групи. Това били уйгури, карлуки, дулу, нушиби, кидани, гузи, кумани /половци/.[5] Самостоятелна група образували хуните, които се разпадали на различни групи.[6] Към тях се отнасяли сянбийци, /потомци на древните монголи/, кумани /половци/, хазари,[7] угри, селджуки, юрюки, тюркмени, тахтаджи, абдели, зейбеки, акацири, барсили сарагури, уроги, савири, авари.   В състава на прабългарската група влизали освен българи, утигури, кутригури, оногундури и оногури.[8] М. Артамонов приема, че сарагурите, оногурите /това е безспорно/ и урогите-угри  са предци на древните българи.[9]
Според Йоан Ефески при управлението на императора на Византия Маврикий /582-602/  от Скития се изселили трима братя, единият от които – Булгар, навлязъл в границите на империята.[10] Макар някои автори да подлагат под съмнение достоверността на посоченото известие и го обявяват за късна добавка, с известно основание може да се допусне, че навлизането на княз Булгар в границите на Византия  е възможно.    С положителност може да се твърди, че прабългарите навлизали по онова време успешно не само в границите на Византийската империя, но и в страниците на историята.  Едно заключение, което не се нуждае от допълнителни доказателства. 
Най-нови проучвания, основани на китайски източници, изнасят, показват, че присъствието на прабългарите в историческата арена на Стария свят се забелязва още преди Рождество Христово. В далечния, но все по-ясно очертаващ се период на ІІ-І хилядолетие, предци на прабългарите  битували в териториите на Централна Азия. В онова време, когато етническите диференциации на отделните племена едва започвали, трудно би могло да се установи с положителност общото и особеното на отделните народностни общности. Затова все още не са заглъхнали споровете по въпроса дали и доколко думата “булгар” фиксирана в изворите под различни форми, е етноним, или политоним. Това обстоятелство затруднява до голяма степен дадената проблема.  
Големият въпрос за прародината на прабългарите се нуждае от допълнително уточняване. Авторите, които бързат да открият първоначалните местоживелища на прабългарите, не вземат под внимание обстоятелството, че в периода на Великото преселение на народите становете на етническите групи са били до голяма степен пулсиращи, динамични.  В процеса на демографските разселения прабългарите, тръгвайки от необятната територия на Централна Азия, се смесили с редица етноси, поради което в изворите се наслагват множество названия, преминаващи и в научната литература.  Първоначалната им близост с групата на аланите и асите, избледнява след навлизането им в общността на тюрките.   Що се отнася до присъствието на ираноезични елементи, те се обясняват с установените връзки и взаимоотношения на едно племе с друго.  Сравнително по-продължителното им пребиваване на територията на планината Имеон /Памир/  обяснява убедителното становище за тяхната прародина. Въз основа на разнообразни източници – арменски, сирийски, византийски и др. вече за тяхна прародина се приема Памир.[11]  
Навлизането на проблематиката за прабългарите в съвременната научна литература неизбежно доведе до рухването на цяла поредица митове за номадския характер на прабългарското стопанство,[12] за примитивния характер на прабългарската държава,[13] за писмеността,[14] за ценностната им система,[15] за светогледа им[16] и пр. Пред съвременния читател, а до голяма степен и пред мислещия историк, започва да изпъква една нова цивилизация – цивилизацията, сътворена от нашите далечни предци.
Сравнително високата култура и цивилизация на древните българи, разкривана бавно, но пестеливо и добросъвестно, в непосилна борба с монополистите в съвременната българска историопис, не може да бъде обяснена само или главно с отношенията на Тюркския каганат с включването му в “Системата на  политическите и икономическите отношения с крупните държави  на това време – Византия, Сасанидски Иран, Китай – и повеждането на борбата за контрол на търговския път, свързващ страните на Далечния изток със Средиземноморието.”[17]      Комплексното изучаване на въпроса показва, че възникването и развитието на прабългарската цивилизация има по-дълбоки корени.
 Включването на прабългарския етнос в организационната структура на Тюркския каганат обаче не бива да се подценява по никакъв начин. По онова време каганатът бил огромна държава, наследник на многовековни традиции в различните сфери на общественото съзнание и стопанския живот.
Едно съобщение на Прокопий Кесарийски /ок. 500  - ок. 562/ за савирите разкрива забележително техническо постижение, таран за обсада на крепости. “Тези варвари – по думите на Прокопий – изнамерили лек закрит таран за обсадна дейност, неизвестен по-рано дори на византийските инженери.” След това хронистът споделя, че съоръжението служело за успешно нападение.[18] Допълнителен анализ на информацията за съществуващите етнически групи дава основание да се направи логическото заключение за родството между българите и савирите. Това заключение го прави не друг, а Л. Гумильов.[19] Ще рече, савирите били откриватели на техническо бойно снаряжение, което служело за разрушаване на крепости. Савирите били свързани с рода Дуло.
Друго голямо завоевание на прабългарите се състои в това, че още преди кан Кубратовата Стара  Велика България да се появи на историческата сцена, прабългарите разполагали със свой календар. Този календар е изграден върху цикловите начала на българските народни традиции още преди втори век и бил по-късно в употреба и в Тюркските каганати.[20]
Своеобразно постижение на прабългарската цивилизация представляват старинните български закони за справедлива държава, за управленски традиции, които продължавали традициите на старите прабългарски институции, предадени частично и на Тюркските каганати – първият /551-630/ и Вторият /530-766/.  В каганата потомците на Ашина влезли в контакти с иранско и тохарско население, притежаващо великолепно културно наследство.  Особено полезни били за възхода на държавата връзките на тюрките със согдийците, които обогатили тяхната държавност и културен живот и допринесли за контактите с Китайската империя.
Постижения на занаятчийската дейност на прабългарите са редица произведения, запазили своята свежест през столетията. Това са т.н. “муза-и-булгар” , блестящ златен филигран, разпространен в Персия, “Булгарина” – тамбура с дълга дръжка. “Чарм-и- Булгар”  /български цяр/ е лекарство, използвано в Памир през онова време, но запазено и до днес. “Булгаро” е макара за вдигане на тежести. Посочените изделия свидетелстват за естетическия вкус и занаятчийското майсторство на древните българи.[21]
Цивилизацията обхванала поминъка на прабългарските племена и дала благотворно отражение върху развитието на земеделието и скотовъдството. Натрупаният социален опит и нарасналият естетически вкус дали тласък върху грънчарството, каменоделството, строителството, железодобивната сфера,   златарството и медникарството.  Напредъкът се усеща в кожарството, дърводелството и коларството, в обработката на кост, в производството на килими и плъстени изделия. Всички тези успехи дали благотворно отражение върху различните други занаяти за задоволяване не само на вътрешни нужди, но и за външния пазар. Процъфтявала търговската дейност.[22]
Такива са - предадени съвсем накратко – постиженията на прабългарската цивилизация през далечната епоха преди появата на “Старата Велика България” на кан Кубрат. В сравнение  с успехите на останалите народности от варварските етнически групи прабългарите се отличавали с по-високата степен на овладяване на техниката и  технологията на производството, с постигането на по-голямо естетическо съвършенство. Поради своите качествени особености успехите на прабългарската цивилизация  в материалната и духовната област не останали в хронологическите граници на онези векове, а прескочили ограничеността на времето и пространството. Надмогвайки мащабите на средновековната епоха, част от произведенията, призвани да задоволяват материалните нужди на някогашните хора, навлезли н Ново и Най-Ново време, за да обслужват живота на по-късните поколения. В това се заключава и непреходността на прабългарската цивилизация.   

 

1. Подробна обосновка  за това  у Николов, Й. История на средновековния свят. Ранно средновековие, част І, С., 2002, с. 305, 379.
[2] Вж. J. Marquart. Osteuropaische Streifzu ge. Leipzig, 1903, s. 490-491
[3] Арметия по “Ашхарацуйц”, Армянская география VІІ в. Ереван, 1963, с. 79
[4] Гумилев Л.Н. Алтайская ветвь тюрок – тугю – В: Советская археология, 1959, І, с. 105; Древние тюрки, с. 27
[5] Древние тюрки, цит.съч, с. 27
[6] Вж. Бернштам, А. Очерки истории гуннов. Ленинград 1950;  Гумилев, Л.Н., История народа хунну, 1-2, Москва 2002
[7] Артамонов, А. История хазар. Ленинград, 1962; Гумилев, Л. Н., Открытие хазар. М., 1966.
[8] Гумилев, Л. Н. Древние тюрки, с. 178-179 .
[9] Артамонов М. И., цит. съч. с. 69-78; Гумилев, Л.Н. История народа хунну, книга 2, с. 384.
[10] Коковцов П. К. Еврейско-хазарская переписка в Х в. Л., 1932, с. 74
[11] Подробна обосновка и убедително доказателство у П. Добрев. Светът на прабългарите. Прародина, преселения, военно дело, писменост и календар, религия и обичаи, държавност. С., 1994, с. 12 и сл. 
[12] По този въпрос Добрев П.,. Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986
[13] Добрев П., За държавата и властта, с., 2003 
[14] Dobrev Peter. Universum Protobulgaricum. NY, Mosaic, 1996
[15] Добрев П. Царственик на българското достолепие. С., 1998, Кои сме ние, българите. С., 2000
[16] Вж. Светът на прабългарите, цит. съч. 1994
[17] Первый Тюркский каганат – В: История Востока, ІІ Восток в средние века. Москва, РАН, . 1995, с. 61.
[18] Подробно у Коковцов П. К., Еврейско-хазарская переписка…с., 92 и сл.
[19] Гумилев Л.Н., Древние тюрки, с. 179. 
[20] Вж. Добрев П., Преоткриването на прабългарския календар. С., 1994, с. 45 и сл.
[21] Добрев П. Светът на прабългарите, цит.  изд., с. 149.
[22] Подробно тези въпроси са разгледани у  Добрев П. Стопанската  култура на прабългарите, с. 30-71.

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev