Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   


ПРАБЪЛГАРСКИЯТ, СЛАВЯНСКИТЕ И СКИТО-САРМАТСКИТЕ ЕЗИЦИ,  И ОБЩИЯТ ИМ ИНДО-ИРАНСКИ ИЛИ АРИЙСКИ ПРОИЗХОД!

Даниел Илиев

19.04.2009

 

            Какъв е бил езикът на прабългарите?! Този въпрос е дъвкан и предъвкван хиляди пъти, и в крайна сметка напоследък теориите и доказателствата в тази насока очертават много ясно един единствен отговор, според който прабългарския език е бил от източно-иранската езикова група на индоевропейските езици! Всички останали теории, за тюркски, угро-фински или друг произход са недостатъчно добре аргументирани, като най-простия словесен анализ на състава на старобългарския или на съвременния български език може да ги обори! Хипотезата за славянския произход на езика на прабългарите, е интересна и провокираща, но както ще стане ясно от настоящата статия, в основите си тази хипотеза има съществена грешка, която е крайно време да бъде поправена!
            Официалната версия, която е разпространена по целия свят, и която е влязла в най-престижните световни енциклопедии, е че езика на прабългарите е бил от тюркската езикова група, и съответно прабългарите са били част от тюркските номадски народи дошли в Европа през 4 век от сл. Хр.! Основите на тази теория са поставени в Русия по времето когато българите са били под турско робство, а основния източник на информация по темата освен тълкуванията на някои думи и термини от Първото българско царство, е и езика на три народа – Татарстан, Балкария и Чувашия, живеещи на териториите където в миналото се е намирала Волжка България! Учудващото в случая е, че при създаването на тази теория и при асоциирането на татарстанците, балкарите и чувашите с древните българи е пропуснато да се отбележат няколко съществени факта, като това, че Волжка България е била много по-дълго време под тюркска и хазарска зависимост и много по пряко свързана с тюркските племена пребиваващи в тези земи, и че тя е била част от империята на татарите, а столицата им – Казан е била столица и на Златната Орда!  Тоест от една страна се казва, че прабългарите, като дошли на балканите за 30-40 години се пославянчили и приели език коренно различен от хипотетичният тюркски–прабългарски език, но от друга страна въобще не се говори за това, че подобно приемане на чужд език е възможно в земите на Волжка България!!!  Докато при нас дунавските българи, които сме запазили името на държавата и народа, се казва, че сме загубили езика си на 100%, тоест той е бил много неустойчив,  то при наследниците на волжките българи, които все още носят чуждо име, той се приема че е устоял като стожер въпреки поробването им от хазари, татари, руснаци и приемането на арабската религия и писменост! 
            Тюркските и не-славянски думи останали в езика на съвременните българи, от вероятния тюркски-прабългарски език са много малко поради което лесно се помнят и описват. Това са думите – бисер, бъбрек, пашеног, чертог, боил, белег, балван, кумир, капище, белчуг, тояга, чипаг, сан, шаран, шарка, книга, сабя, саблъ, и вероятно още няколко! Някой от тези думи, е спорно дали са тюркски, но е сигурно това, което казват някой историци, че един народ господар, какъвто са били дунавските (пра)българи, по никакъв начин не може да загуби езика си до такава степен, че да останат толкова малко думи от него!   
            Лингвистите ще кажат, че езика е сложно нещо и е трудно да се дават толкова крайни заключения, и те са прави! Всеки език “общува” с останалите близки и далечни езици, и заимства много думи от тях, като може да се каже, че всеки език е съставен от един или няколко по-стари. С времето в състава на който и да е език се натрупват различни слоеве от думи с чужд произход, които могат да станат и основна част от него! Това много ясно се вижда от съвременния български език! В него има много чуждици, заемки или добавки, които могат да се групират в английски, френски, немски, гръцки, османски, славянски и други слоеве, като някой от думите от тези езици са станали неразделна част от българския език! Гръцкия и Османския слоеве съответно със съответните периоди от историята ни са съответно и най-дебели, и думи и названия като – боклук, дякон, берекет, демек, далак, ербаб, инат, аман, гипс, глас, са станали дотолкова използваеми, че днес обичайно ги приемаме за собствено български! Именно поради наличието на много малко тюркски думи в българския език, заключението което правят много историци и лингвисти напоследък е, че тюркските думи са просто един от пластовете от заемки създаден на много ранен етап преди или по времето на Кубрат!
            От друга страна източно-иранската теория за произхода на езика на прабългарите е подкрепена с много доказателства, като думите с такъв източно-ирански и памирски  произход са много! Наскоро група български учени пътуваха до Афганистан за да разучат скалния релеф Модар, и споменаха в пресата, че са разкрили към 800 ирански думи в българския език, като се предполага, че става на въпрос не са персийски заемки през османския език, а за чисто (пра)български думи! Кои са тези думи тези учени не казват засега, което не помага, а би довело до изясняване на произхода на българите. Именно като опит за разкриване на такива ирански думи, които са част освен от българският език, но и от един от най-древните източно-ирански езици – авестийския, привеждаме направената от нас по долу сравнителна таблицата-речник!
            За Авестийския език, се знае много, но специално от българските историци и лингвисти той не е проучен кдостатъчно добре! Този език се смята за един от най-ранните клонове на индо-иранските езици, които често са наричани арийски! По своята същност като източно-ирански език авестийският език е много тясно свързан с индо-арийския Самскрит и западно-иранския Староперсийски език, като в основата си всички те са индоевропейски езици!
            За да се разбере и осъзнае цялата хронология на разпространение на авестийския и останалите източно-ирански езици, трябва, да се разучи много точно ареала на разпространение на ираноезичните конни народи познати като Скити или Саки, които в различен момент от историята живеят в земите от Хималаите до Карпатиге и от Сибир до Персия!  Земайки тези земи скитите се свързват по  различен начин със съседните на тях угро-фински, тюрко-монголски, месопотамски и други народи и с времето се разделят и отдалечават културно и езиково, но същевременно връзките, и войните вежду тях продължават!
            През III в.пр.хр.  в земите на европейските скити от юг и изток навлизат източните скити наречени Сауромати, Савромати или Сармати, като те изтласкват на запад всички неподчинили им се племена! Именно скитите и сарматите стават основа за оформянето по-късно на различните български и славянски държави, а езиците на които са говорели скитите и сарматите много вероятно стоят в основата на всички славянски езици! Безпорно от намерените писмени следи (основно имена на хора, богове и топоними) скитските и сарматските езици са причислени към източно-иранските езици, като най-точното определение е, че те са диалекти на един и същ праезик, като такъв диалект е бил и авестийския език! Идеята за това, че славянските езици произлизат от скито-сарматските има своите привърженици, основно в Русия, като тя за много слависти и славянофили може да звучи много глупаво, безмислено и противоречащо на идеята са съществуването на отделен праславянски език, но фактите говорят недвусмислено, че или СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ ПРОИЗЛИЗАТ ДИРЕКТНО ОТ СКИТСКИТЕ, или  славянските езици са трети клон на древния индо-ирански праезик! Това заключение не е плод на безумна теория, хипотеза или друг вид предположение, а произлиза от приликите в речниковия състав на езиците на славяноезичните народи и индо-иранските езици!  
            Към момента руските лингвисти правят заключения, че руския език има много общи думи със санскрита, но за иранските думи казват, че за заемки от аланите и останалите ирански номадски племена! Това е много странно въпреки, че е съществувал авестийския език, който както се вижда от състава му, има много общи неща и със санскрита, и със славянските езици, но спада към иранските езици!
            Заключението за иранския произход на прабългарския език не е ново и са го правили много учени. Въпросът е дали всички тези учени са направили пълен разбор на авестийския език и връзката му със славянските езици, и когато са търсели произхода на прабългарския език, дали са си давали сметка доколко близки са авестийския, сарматските, славянските и прабългарския езици!
            За по-добро разбиране на връзките между тези езици, трябва човек да знае и малко от особеностите при формиране на нови диалекти и думи. В повечето случаи това става или при допира с друг език, или при възникване на нови езикови форми вътре в самия език! Пример за това може да е изговарянето на на буквата Л в граовския регион, където тя е заменена с У, като други подобни преходи и транформации характерни за българския и други езици са прехода Р - Л, прехода Г – Д – ДЖ – Ж - З, прехода Ф – ПЛ – П, прехода В – Б, прехода Г– К - КХ- Х, прехода А – О – У - Ъ! Примери за такива преходи има много, като най-важните преходи  за нас са при етнонима  БЪЛГ изговарян от някой народи като БУРДЖ, БАРДЖ, БУРГ, БУЛХ, БАЛК! Също така при много български думи тези преходи са очевидни – ПЕПЕРУДА и ПЕПЕРУГА, БОГ и БОЖЕ, МОГА и МОЖЕ, МИГАМ и МИЖА! Как са възниквали тези преходи и палатизации много ясно се вижда при прехода Р-Л, който съществува като проблем при растежа на децата, много от които не могат да казват Р, а казват Л! В сегашно време в процеса на обучение и с помощта на логопеди този проблем в повечето случаи се решава лесно, но в миналото не е било така, и е имало много повече хора не можещи да казват Р! Малките деца също така могат да покажат и как са се появили наякой диалектни думи в езика ни, а също така някои думи от езиците на близките до нас народи. Така например племенника ми, който е на 2,5 години и се учи да говори казва вместо МОГА - МОЗАМ, казва вместо ИСКАМ - СИКАМ, и вместо БЪЛГАРИЯ - БЪГАРИА. Тоест без да знае и без да е чувал диалектните думи САКАМ и БУГАРИЯ той ги изговаря!
            В крайна сметка колкото и да се анализира език, граматиката и развитието му най-добрия начин за разбирането му е като оставим думите му сами да говорят
:

 

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА БЪЛГАРСКИЯ, ИРАНСКИТЕ И ДРУГИ ЕЗИЦИ

Български думи

Думи от Авестийския език* и от  Старо-персийски,  Санскрит и Индоевропейския пра език

Думи от иранските езици Фарси, Пащу, Дари, Корди и други

Думи от  Осетински, Памирски и други езици

Скито-сарматски думи

1

АХА - разбира се; несъмнено, безспорно, нима!

AХE - разбира се; несъмнено, безспорно, нима!

2

АКЪЛ – ум, разсъдък

УККАЛА - ум, разбиране (Санскрит)

АКАЛ, АКЕЛ - ум, разсъдък (П., Д.)

АКЪЛ - расъдливост, ум (Осет.)
АКыЛ - ум (Татарст.) АКЛ - ум, расъдливост (Араб., Перс.)

3

АЙДЕ – хайде тръгвай, идвай, отивай
ХАЙДЕ

ХАДА – заедно с
АЙ - отивам; вървя, ходя, движа се, тръгвам  (СтПер.)

4
АЛЕМ - първи, едно (от календара на прабългарите) АЛАМ - първи (Санскр.) ХА РИМА - числото едно (Ф)
АЛЕИН - първи (Тадж.; Талиш.)
АЛАМ, ОЛАМ - първи (Рушански)
АЛ - преден (Тюркски)
АРИМА - едно (Скитски, според Херодот племето Аримаспи е племе на Еднооки: Арима-спа, а на Санскрит Спас-Виждам, а на Авестийски Спас - Предвиждам)
5

АКАМ - сера,
АКО - лайно
ЕГАТИ

АКАМ, АКА, АКО, АКАТ – лошо, развалено, порочно, зло
АГХА - лошо, порочно, зло, грешно (Санскр.)

АГАТИ - злодеяние, грешни действия (Пали)

6

АКО – дали

АГА – ако, дали

  АКУЛА ШАКУЛА - принадлежащ към рибите (Санскр.)      
7

АМА – но
МАКАР - но

АМА, МАГАР – но; (П., Д.)
АГАР ЧЕ - макар че (П)

АМА - но (Тур.)

8
АД АДХ - долу, долен свят, отдолу, ад (Санскр.)      
9

АРНАУТ - албанец

АРНА – див, свиреп

10
АЛП (АЛПИ-ДИВИ) - божества в митологията от "Джагфар Тарихи" АЛПА - малък, дребен, маловажен, незначителен, млад, нов, (Санскрит)   АЛыП - великан, гигант (Татарски)  
11

АЗ
ЯЗ
АЗ СЪМ
ЯЗЕ
МЕН

ЯЗ, АЗЪМ – аз
МАНА{АЗЪМ} – мен 

ЗЕ – аз; ЗЕ ИУМ – аз съм (П);
МАН – аз; АЗТУМ – аз съм (Д);
ЕЗ - аз (К)

ЕС - аз (Арм.)

12

АСЕН – българско име

АСАН - камък

АСЕН - желязо (K)
ОШАН - желязо (Тадж.)
АС - кон, АСААН - коне (П.)

ЕЙСЕН - желязо (Герм.)

13

АУЛ

ААЛАЯ - къща, дом (Санскрит)
АЛИ - да се установиш, да се заселиш, да колонизираш (Санскрит)

АУЛИ – сграда с висока стена (Pamirian)

14

БАБА
БАБА - праотец  (Балкарски ез)

БОБО – баба; (Д); БАБО - баба; (П);

БАБА – праотец
(Sumerian)

15

БЪДА - съм

БУ – бъда, съм, ставам; случвам се;

16

БЪДНИНА,
БЪДЕЩЕ[БЪДЕ+ОЩЕ]

БАДХА – понякога, много често

17

БАГАТУР
[БАГА+ДУР]

БАГА - бог
ДУР - непобедим, непреодолим, добре подготвен, вещ (Санскр.)

БАКХАДУР (North Indian) 
БАГАТУР (Georgian)

18

БАКШИШ

БАКШЕНТИ [БАКШ] -  дарявам, давам, доставям

БАКС – давам, дарявам

19

БАЕШ – правиш магия, заклинания, мрънкаш,
БАЯ – правя магия за здраве

БАЕШАЗЪМ – лечебни знания, умения, БАЕШАЗЯ – лечебен, лек, възстановителен, лекар, медицина

20

БАЙ, БАЙО – по стар, по възрастен, батко

БАЯ, БАЙО – бог, божество
ПАЙО - защитник
БАЙ, БАЙА – почетен, царски епитет, бог, господар (СтПер.)

21
БАЩА     БАШАР - мъж, човек (Урду)
БАШ - глава (Тур.) БАШНЯ - кула (Рус.)
 
22

БАТ
БАТИ

ПАИТИ, ПАТИ – господар, съпруг, лидер
ПИДАР – баща (СтПер.) ПАДИШАХ - цар (СтПер.)
ПАТИ - господар, съпруг, лидер (Санскр.) БХАТТХ - господар, титла за обръщение към принц, титла използвана при обръщение към учени Брахмани, учен човек или философ (Санскр.)

ПАДАР – баща (Д)

ПАТИ - господар, съпруг, лидер (Пали) ПАТ - господар, съпруг, лидер (Хинди)

23
БЯГ
БЯГАНЕ
БЯГАМ
    БХАГ, БХАГИАНА, БХАГНА - да бягаш, да избягаш (Урду)
БЕГ, БЕГАТ - бяг (Рус.)
БЕГИМАС - багане (Лит.)
 
24
БАЧО
КАКА
    ПИЧЧЕ - по-голям брат, чичо (Чуваш.)
КУКАШИ- дядо по майчина линия (Чуваш.)
КУКАМАЙ- баба по майчина линия (Чуваш.)
КУККА - вуйчо, брат на майката (Чуваш.)
 
25

БЕЛЯ – пакост, вреда, зло

БАЛА – пакост, бедствие, нещастие; (Ф)

БЕЛА - беда (Татарст.)

26
БРИТОН   БРЕТУНА - мустак (П)    
27

БЕЗ, БЕДЕН

БЕ - без (П); БЕДУН – без (Д)

28

БИВА, БИВАМ, БИВАТЕ, БИВА МЕ, БИВА ГИ, БИВА СИ, БИ

БАВАТ – може би; БАВАНТИ [БУ] – да си, да бъдеш; БАВАИТИ, БАВАТ – той е, той става; БАВАХИ – съм; БАВАНИ, БАВАТ , БАВАН – могат да бъдат, могат да са ; БВАТ[БУ] – да бъда, да ставам

29

БЕЛЕЖИТ
БРЕЗА

БЕРЕЗО [БЕРЕЗ] [БЕРЕЗА] -  висок, велик
БЪРЪЗАНТ -  висок, велик, издигнат, чист БХУРЖА - бреза (Санскр.)

БРИЧ - бреза (Англ.)

30

БРЕМЕ
БРЕМЕНОСТ
БИРНИК
БЕРА

БАР – нося, раждам, давам

31
БАЛВАН - статуя, идол БАЛВАН - силен, мощен, здрав, як, крепък, изискващ енергия, ярък (Санскр., Урду)      
32

БРАТ

БРАТАР – брат
BHRÉHATĒR – брат (И-Е)
BHRĀTR - брат(Санскрит)

BROTHER – брат (английски)

33

БРАНЯ
БРАН
БАРИН – един от боговете на българите

БАРАНА - поддръжка ВАРАНА - защитавам, пазя, браня (Санскр.)

БАРАН - заплашвам, възпирам, преча, ризница, броня (Урду)

34

БЛАЖА, БЛАГО, БЛАЖЕНСТВО, БЛАГОСЛОВИЯ

БЕРЕЖА – блаженство, благословия, желание

35

БЛЯСЪК = БЛЯ + СЪК = БЯЛ + СЪК

СЪКЕМ [СЪКА] - блясък

36

БОДЪРСТВАМ – буден съм, стоя буден, БДЯ; (БОДАР+СТАВАМ);
БОДЪР - свеж; СТАВАМ
ЖАДЕН
ПРОБУЖДАНЕ

БХАДРА - добро, щастлив, доволен (Санскр.)

БИДАР ШОДАН – събуждане 
ШОДАН – ставам,  Сътана  (Ф)

37

БОГ
БОГАТ
БОГАТСТВО

БАГА – господар, бог, богатство, здраве, успех
БАГА – бог  (СтПер.)
БХАГА  -  господар, бог, богатство, здраве, успех (Санскрит)

БАГА – бог, господар

38
БЪХТЯ СЕ   БОКХТЯ - мъча се сам, търпя (П)    
39
БУХАЛ   БУФ - бухал (Ф)

БУ - бухал (Памирски езици)
БУКХЯ - бухал (Eastern Caucasian)
БУФ - бухал (Алб.)
БАГОЛИ - бухал (Унг.)
БУХО - бухал (Исп.)

 
40
БУНИЩЕ   БАНЕХ - бунище (Ф.) БУН - ров, яма (Талиш)  
41

БОСТАН – градина с дини

БУСТАН – градина, парк (Ф)

42

БРЪСНАЧ – острие

БРАШНУ – висока точка, връх

43

БУЗА

БУСИДАН – да целуна

БУС-ГЪХ - лице (Ф) БУСЕХ - целувам (Ф.)

ПУЗ - устна (Eastern Caucasian)

44
БУЛКА БХАЛУКА - раждам, нося (Индо-Арийски)      
45
БУРЕН - плевел
БУРЕН - растеж
  БУРАН – бързо растящо растение (Ф)    
46

ВИР
ВИР ВОДА – много вода
ВАРДАР
ВАРНА

ВАИРИ  - езеро
ВАИРЯНАМ -  река, езеро

ВАР – вода (Тахар.А)

47

ЦАР
ЧАР

ЦИТРА – светъл, лъчист
САРЕМ - власт, глава, съпруг
ЦИТРА – светъл, лъчист
(Санскрит)
СУР - бог, божество, слънце, ангел (Санскр.)

ЧЕХР – лице, лъчист, сияещ (Д), 
ЧИХР – семе, произход (Пахл)
ЧИХР – лице, лъчист, сияещ, външен вид (Пахл)

САР – цар (Sumerian)

48

ЧАКРЪК - чекрък за предене, грънчарски чекрък, чекрък на кладенец;
ЧАРК - детайл; ЧАРКХ - колело (Balkar language)

ЧАКРА - колело (Санскрит)

ЧАР – колело, кръг (Sumerian)

49

ЧЕ, КЕ

ЧЕ  - that (П);
КЕ  - that (Д);

50

ЧЕРВЕН
СУРОВ – кървав
СУРХ - червен  (in Сhuvashia)

СУРХ - червен (Д); СУР - червен (П);

51
ЧЕТА
ЧУДО
ЧУДЯ СЕ
ЧИТ - абсолютен интелект, универсално съзнание (Санскр.)
ЧИТА - запаметяваща способност на ума (Санскр.)
  ЧИТТА - чудо, нещо чудесно (Пали/Будитски)  
52

ЧЕШМА
ЧИШ – ЧИШ
ЧАША
ЧАШКА

ТОШМА - течащ (Санскрит)
ЧАШАК - съд за пиене, чаша (Санскр.)

ЧЕШМА (Д, П);
ЧОШ – бликам, избликвам (К, Ф, Зазаки)
ЕСТЕКАН - чаша (Ф.) ЧАШМА - чешма, фонтан, извор (Ф.)

ГУШ - бликам, избликвам, струя, руквам, тека, лея се (Английски)
ЧЕШМЕ - чешма (Турски) СТАКАН - чаша (Рус.) ЧАШАК - чаша (Урду) ЧАШМА - чешма, фонтан, извор (Урду)

53
ЧУПКА, ЧУПИ СЕ - бягай от тук     ЧУПУ, ЧУПНИ - бяг (Чуваш.)
ЧУПАКАН - бегач (Чуваш.)
 
54
ЧЕРЧЕВЕ - рамка на прозорец     ЧУРЕЧЕ - прозорец (Чуваш.)  
55

ЧЕТРИ
ЧЕТИРИ
ЧЕТВЪРТИ
ЧЕТВЪРТ

ЧАТРУ - четри; ЧАТВАРО, ЧАТВАРЕ - четвърти
ЧАТУР - четри (Санскрит)

ЧАТР - четри (Ф)
ЧАР - четри (Д)

56

ЧИФТ
ЧИФТЕ

ДЖОФТ, ДЖУФТ - чифт, двойка (Д, П)
ЧИФТАК - ритник на кон, магаре или друго животно (П.)

ЧИФТИ - чифт, двойка (Тур.)

57
ЧИСТ
ЧАСТ
ЧЕДО
Ч - чист, част, дете (Санскр.)
ЖАТА - син, момче (Санскр.)
     
  ЧАН
ЗВОН
  ЗАНГ - малък звънец (Ф.)
ЗАНГИЛ - звънец (Ф., К.)
   
58

ЧОРБА - супа
СЪРБАМ

ШОРВА - супа (Д,П);
ШОРБ – питие, напитка (Ф);

59

ЧУКАМ
ЧУК

ЧУКОМ - чукам (Д)

60

ЦЯР

ЧАРА - цяр, лекарство (Ф)

61

ДА – да, разрешение;
ДАВАМ
СЪЗДАВАМ
ДАР
ДАМ

ДА – да дам, предлагам, да правя, да създам, да сложа, да знаеш, да мислиш, мъдрост, благоразумен
ДАХ - дар
ДА - поставям, правя, създавам (СтПер.)
АДА – създаден (СтПер.)

ДОМ - дам, бия (Кховарски)

62

ДЪЖД
ДАЖДБОГ - Даващ бог в славянската митология

ДАЗДА - дарове      
63

ДЕТЕ
ДАДЕН
ДАДОХ
ДОДАЙ
ДАТИ - давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод (Старобългарски)

ДАТА - даден, създаден, дай всичко      
64
ДЪБ     ДАБА - дърво, дървен, храст, шубрак (Пали)  
65

ДА БЪДЕ БУДЕН

ХАБИДЕ БУД - have/get enough sleep (Ф)

66

ДЪХ
ДЪХАМ
ДУХАМ
ДУВАМ

ДАХАН - уста (Ф, Пахлави);
ДЕВ - уста (K)

67

ДАЙ

ДЯАИ – трябва да се даде

68

ДЪЛЪГ (от ДРС /ДЛЖ)
ДЪЛЖИНА
ДАРАК – уред за разчепкване – удължаване на вълна;
ДАЛЕКО, ДАЛЕЧ
ДРАС - дълго (protobulgarian)

ДАРГА, ДАРЕКХАЯ [ДАРЕКХА] – дълъг
ДАРЖО - дължина
ДАРГАМ - дълъг; (СтПер.)  ДУРА – далеко (СтПер.)
ДИРГХА - дълъг (Санскрит)

ДРАС - дълго (Д)

ДРИГА - дълъг (Калаш)

ДАРГА – дълъг, дълго

69

ДЪЛЖА (ДА ЛЪЖА)
ЛЪЖА
ДРУЖА
ДРУГ - противник

ДРУЖ -  измама, лъжа,  лъжец

70
ДРЪГЛИВ ДРИГУ, ДРЪГУ - беден      
71

ДЪРЖА
ПОДДЪРЖАМ
ДЪРЖАВА
ДЪРПАМ

ДАР -  да държа, да пазя, да късам;
ДАР  -  държа, подържам  (СтПер.)
 ДХАР - подържам  (СтПер.)
ДХР -  да държа (Indo-iranian)
ДХАРМАН – подръжник, държава, закон (Санскрит)
ДХАРМА – религия, задължение (Санскрит)

ДАР  - държа, управлявам

72

ДЪРВА
ДЪРВО

ДРАВ, ДАР – дърва, дърво
ДХУРВА, ДХРУВ - неподвижен, стабилен, постоянен (Санскр., думата е пряко свързана с астрономията, полярната звезда, астрономически пилони и др.)

ДАРХАТ - дърво (Д)

73

ДЪРЗОСТ -  смелост, сърцатост
ДЪРЗЪК
ДЕРЗАЯ

ДАРС - смея, осмелявам се, имам смелостта, решавам се (СтПер.)

74

ДЪЩЕРЯ

DUGƏDAR – дъщеря (Ав.)
ДАУЩАР – приятел  (СтПер.)

ДУСТР - дъщеря (Арм.)

75

ДЕБЕЛ

ДАБАЛ -  дебел (Д);
ДАБАЛА - дебел(П)

ДХАББАЛ - тежък, дебел (Хинди, Урду)

76

ДАН
ДАНЪК
ДЕНГИ (в Руски ез.)

ДАН – да подържаш; ДАХУНАМ; ДАНГХУ, ДАНГХАВО – държава, регион, народ
ДХА - владеене, притежаване, имане, имущество, Епитет на Кубера бога на богатството (Санскр.)
ДХАНАМ - богатство, желание за богатство, имущество, пари (Санскр.)

ДАНА - парче, къс (П)

ДХАНА - богатство, пари, съкровище (Пали - Будитски)

77

ДИГА

ДИДА – крепост, вал

78

ДЕБНА

ДАБЪН - определям, установявам

79
ДУД, ДУДА - черница
ТУТовые - семейство черничеви (Руск. ез.)
ТУТА - черница (Санскрит) ТУТ - черница (Ф) ДУД - черница (Рум. и Сръб.)
ДУТ - черница (Тур.)
 
80

ДОСТЪПЕН
ДОСТА

ДАСТА, ДАСТА, ДАСТИ -  плащам,

81

ДЕСЕН
ДЕСНИЦА – дясна ръка

ДАШИНА, ДАШНИЦА – десен, не ляв;

82

ДЕСЕТ

ДАСА, ДАСАН - десет

ДЕС - десет (Азари, Зазаки)

83

ДЕН

ДАЕНА – зрение, зрително поле, видение, индивидуалност
ДАЕНА, ДЕН – мироглед, проглеждане, зрение, зрително поле, видение, индивидуалност (СтПер.)

ДЕН - зрение, зрително поле, видение, индивидуалност.(Пахл.);
ДИН - зрение, зрително поле, видение, индивидуалност (Ф)

84

ДЕВИ, ДИВИ, САМОДИВИ – божествени създания, добри и лоши божества
ДИВ - дивак

ДАЕВА – божествено създание
ДАЙВА, ДЕВА (Ind-Ir) – лоши или добри богове
ДЕВА, ДЪВ, ДИВ - лоши или добри богове (Санскрит)

ДИВС - лоши или добри богове (Pahl)

85

ДИ-ДИИИИ – нещо много яко, трябва да се види (диалектен възклицателен израз)

ДИ – да видиш, да мислиш, да покажеш
ДИДИЙ – виж това; (СтПер.)
ДИ – виж  (СтПер.)
ДИ – това (СтПер.)

86

ДЕЛЯ
ДЯЛ

    ДАЛЕТИ - деля, цепя, разделям (Пали)
ДАЛ - клон, дял (Хинди)
 
87

ДЮКЯН - магазин

ДОККАН – магазин, запас, изобилие (Ф)

88

ДЖАСКАМ
ДЖАС

ДЖАС-АВА – хвърлям , запращам, замерям (П)

89

ДЖУДЖЕ
ЧУЧА - клеча, ЧУЧВАМ - сядам.

ДЖУЧА, ЧУЧА - малък (Д)

ДЖУДЖЕ – малко животно, птиче (Eastern Caucasian)
ЧУЧЕ - джудже (Тур.)

90

ДОБЛИЖАВАМ

ДАБ – поставям заедно

91

ДОЯ – доя, мляко, суча
ДОЙКА

ДОЯ - дойка (Д)

92

ДОМ - жилище

ДЕМАНА - дом, жилище

93

ДОМАШЕН – направен в къщи

ДАМИ, ДАМОИШ – създаване, създател, създание

94

ДОСТОЯНИЕ
ДОСТАВЯМ
ДОСТОЕН

ДАСТВАМ[ДАСТВА] – знание, всеобщо достояние

95
ДИМ ДХУМ - дим (Санскрит)   ТХУМ - дим (Калаш),
ДУМАН - дим (Турс.),
ТИМ - дим (Алб.),
ФУМО - дим (Итал.),
ФУМ - дим (Ром.)
 
  ДЕВЕР ДЕВР, ДЕВАРА - брат по закон, брат на съпруг (Санскр.)      
  ДИРЕК
ТЕРЕК
ДАУРУ - дърво
ДАРУ - дърво, парче дърво, стълб (Санскр.)
  ТАРУ - дърво (Пали) ДАРУКА - направен от дърво, дървен стълб (Пали)
ДИРЕК - стълб (Тур.; )
 
96

ДРАЗНЯ

ДАРЪС - буен, необуздан;  разпуснат, ярост, бушувам, вилнея, бяс

97
ДРИПИ ДРАПИ - мантия, плащ, наметало, пелерина, риза, покривка, обвивка, намятам/покривам с наметало, обвивам, покривам, закривам (Санскрит)
     
98

ДРЕХИ
ДРЕШНИК

ДРЕС – дрехи (И-Е)

ДРЕШИ - дрехи(Д, П)

99

ДУМА
ДУМАМ - говоря

ДАМ - мъдър, умен, мъдрост

100

ДУША - удушвам; надушвам, дух
ДУШМАНИН – потисник, тиранин

ДУШ – лошо, зло

101

ДВЕ - two

ДО -две (Д);
ДВА - две(П)

102

ДВОР – заградено място с ограда и врата
ДУВАР – стена
ДВЕРИ – врата (Руски ез)

ДВАРА - врата

ДВАРА - врата

103

ЕНЬО
АН (от два от надписите в Мурфатлар)

АН, ЕН – небе, небосвод, небеса (Sumerian)

  Е     Е - е (Арм.)
IS - е (Англ.)
 
104

ЕТО – това, онова

АЕША [АЕТА]  - това, онова
ЕТАТ – това (Санскр.)

105

ЕТО ТАМ – там, на онова място

АЕТАДХА– там, на онова място

106

ЕЗИК

ХИЗУ - език

107
ЕДНО
ЕДИН
ОДИН - едно (Руски ез)
АДИ, АДИМА, АДИИ - първи, начало (Санскрит)      
108

ФАСУЛ
БОБ

ФАСУЛЕ - фасул (Д, П)

ФАСОЛИ - боб (Гръцки.)
БАБ - боб (Унг.)
ПАПА - боб (Финл.)
ФАСУЛИЕ - боб (Тур.)
БОБ, ФАСОЛЬ - боб (Рус.)

109
ГЪДЕЛ ГУД - кожа      
110

ГАД, ГАДИНА – гущер, влечуго, лошо същество
ГОДИНА - от прабългарския животински календар - Нова Година = Нова Гадина = Ново Животно от Календара
ГОД - година (руски ез.)
ГАД ПЪЛНА - нетърпим човек

ГАЕТАНАМ[ГАЕТА] – живо същество, стадо
ГАЕТА(ГЪТА) - животно
ГАДХА-ПУРНА - глупак, тъпак (Санскрит)

111
ГОРД   ГХАИРАТ - необикновен, скромен, сдържан, мъжество, смелост, чест (П.)    
112

ГАДАЯ
ГАТАНКА
ЗАГАТВАМ (за+ГАТ+вам)

ГАД – питам, моля,  умолявам
ГАТХА – песен, стих (Санскрит)

113

ГЛЕЗЯ СЕ
ГЛЕЗЯ

ГЪРЪЗ – оплаквам се, ридание, вопъл

114

ГЪРЛО
ГЛАВА
ГЪЛ-ГЪЛ
ГЪЛТАМ

ГАРО - гърло
ГАЛХ - гърло, врат (Санскр.)

ГХАРЛА - гърло(П);
ГОЛО - гърло (Д)

115

ГЕРДАН

ГАРДАН - гердан (Д); ГХАРЛА - гердан (П)

116
ГЪРР
ГАРГАРА
ГАР - ръмжа, шум, врява ГУР, ГУРГУР - ръмжа, шум, врява (Ф.) ГУРГУР - ръмжа, шум, врява (Урду)  
  ГЪЛЧА
ГЛЪЧКА
    ГАЛИ - глъчка, ругая (Непали)  
  -ГУРИ (българско племенно окончание: Кутигури, Българи, Оногури) СУР-ГУРУ (sur-guru) - расата или семейството на боговете (Санскр., СУР - божество)      
117
ГРИВА
ГРЪБ
ГРИВА - врат, кичури падащи от врата на кон
ГРИВА - врат, задна част на врата (Санскр.)
ГРАИВА - върху или на врата (Санскр.)
     
118

ГОСТ

ГАСТА - зло, вреда (Стар.Пер.)

ГАСТИ – гост, посетител

119

ГЛАВА
ГОЛОВА(на Руски)

КАЛА - глава (Д)
ГОЛО - гърло(Д);
САР - глава (П)

120

ГАЗЯ

ГАЗ, ГУЗ – разбивам, смазвам (Shumerian: gaz, guz - crush (to))

121
ГАЩИ
ОГАЩВАМ
  АГУЩ - облечен, АГУЩАВЕМ - обличам някого (П.)    
122

ГОЛЯМ

ГАЛ – велик, голям (Shumerian: gal – great)

123

ГОНЯ - лов, гонитба; преследване;

ГАНЯ – убивам, унищожавам

124
ГЛОБА   ГЛОБ - залог (Пахл.) ГЛОБА - събиране, вземане, данък (Груз.)  
125

ГОРА – планина (ст.бълг.), гора
ГОРЕ, НА ГОРЕ – на високо
БАИР - високо място (преход Г-Б)

ГАИРИ - планина
ГАРА – на тази планина

ГОХАР – същност, природа (Д);
ГОХР - същност, природа (Пахл)

ГУР – висока точка, височина
КУР – висока земя или страна
(Shumerian: gur - height, high; kur - highland, hill country)
ГИР - планина (Крим.Татар.)
БАИР - планина (Крим.Татар.)

126

ГОВЕДО
ГОВНО - изпражнения на говедо
ГОВНО(ГУМНО) - място на което се вършее с говеда или коне
ГОВЕЯ - постя не ям месо (храня се като говедо!!!)

ГАО - говедо
ГЪУШ - крави
ГАВОЙ – за кравите;
ГАВА – предлагащо месо

ГАВ - говедо(Д);
ГХВА - говедо(П);
ГОВ - говедо(Таджик.)

КОВ - крава (Арм.)

127

ГОЩАВКА

ГУЩ – месо (Ф)

128
ГИРА ГУРУ - тежко (Санскр.)      
129

ГОВОРЯ

ГУ - говоря (Ф);
ГОФТАН, ГОВ - казвам (Ф);
ГУФГАР - говор, дискусия (Ф., П.)
ГОВ - казвам (Партски);
ГУФТАН - казвам (Пахл)

130

ГРАБЯ

ГРАБ – грабя (ИЕ)
ГРАБ – грабя, хващам (СтПер.)

131

ГРЪМ – гръмотевица, силен шум, трясък

ГРАМ – разярявам, ядосвам, ръмжа в ярост

ГРАМ – гръм, викам гръмогласно (Д, П)

132

ГУРГУЛИЦА – див гълъб

ГУРГУРКА – гургулица, див гълъб (П)

133

ХАЛКА

ХАЛКА - пръстен (Д, П)

134

ХАРЧА

ХАРЧА - харча  (Д);
ХАРТСА - харча (П) 

135

ХАРЕСВАМ  ХАРЕША
ХАРЕС+ВАМ

ХАИРИШИ – жена, самка

136

ХЪС – енергия, сила, желание

ХАЗА – сила, потисничество

137

ХАВАН

ХАВАНА -  хаван, камък за стриване

138

ХАЗНА
КАЗНАЧИИ – ковчежник

ХАЗАНА – запас, резерва (Д);
ХАЗАНЕ – запас, резерва (П)

КХАЗНА – съкровище (Persian, Pamirian)

139

ХЕЙ – ей, ти

ХА,  ХВО – ти, той, това

140

ХИЧ – въобще, нито, нищо, 

ХИЧ -  не (Д);
ХИТС - не (П)

141

ХРАНА
ХРАНЯ СЕ
ОХРАНА

ХВАРЪТХА -  храна;
 ДРАОНО [ДРАОНА] -  храна, предлагащ храна

ХОР, ХОРДАН – ям, пия (Ф);
 ХВАРИН – храна/ям (K);  ХВАР  - храна, ям (Пахл.)

142

ХУБАВ
ХУБАВО

ХВА, ХУ -  добър, доброкачествен, добро, достойно

ХУБ  - добър (Д);
ХУ  - добър (П);
ХУБ  - добър (Ф)

ХЕВЕЛ - слънце (Чуваш.)

ХУ – добро, хубаво
 ХВАРЗ  -хубаво; ХВАР - слънце

143

ХУБАВО ДЪХАМ  - хубава миризма, аромат, добър дъх

HUBAOIDHITEMA -  sweetest of odor

144

ХУДОЖНИК
ХУДОЖЕСТВО

ХУДАХ -  с добри дарби, благодетелен;
ХУДАНГХО - благотворен

145

ХВАЩАМ – взимам, държа, улавям
ХВАТ
ЗАХВАЩАМ – държа, пазя, наглеждам

ХВА -  свой, собствен, личен
ХВАЕТУ -  принадлежи на семейството

ХВАТА -  свой, собствен

146

ЯСНО
ЯСНА

ЯСНА, АСНА  - здрав, жизнен, решителен, твърд, естествен, благороден, прекрасен, велик

147

ЯЗОВИР (АЗ+ВИР) Лично езеро, Направено от човека езеро

ЯЗ – аз, личен; +
ВАИРИ – езеро;

148

ИДА, ИДЕ

ИДА – тук, сега

149

ИМАМ
ИМА
ИМАТ

ИМА, ИМАТ, ИМАМ, ИМЕМ  -  това

150

ИСКАМ[ИС+кам] -  желая
ИЩАХ - желание
ИЩЕЦ

ИС -  да искаш, да желаеш

ИШ-ТИЯК - желание, силно влечение (П)

151

ИЗДИГАМ [ИЗ+ДИгам]

УЗДАТАМ [УЗ-ДА] -  вдигам, издигам
УЗДАТА [УЗ-ДА] -  кипя, кипвам

152

ИЗОБИЛИЕ [ИЗО+билие]

ИЖА,  ИЗХА - изобилие, успех, комфорт, храна

153

ИЗ ОТГОРЕ
ИЗВЪН
ИЗНАСЯМ
ИЗВИКВАМ  ИЗКЛЮЧВАМ
ИЗВИСЕН
ИЗВИКВАМ

УС, УЗ – над, отгоре, издигнат, шумен, много, вън, далече; изключвам, без

154

ИЗРАСТВАМ

УЗИРА [УЗ-РА] -  да растеш, да израстваш

155

ЖЕНА
ЖЕНКА
ЖЕНО
ЖЕНЯ СЕ

ЖЪНАЯ – жена
ЖЪНАО - съпруги

ЖИН - жена  (К);
ЗАН - жена  (Д, Ф );
ЖЕНАКАЙ - жена (П)

156

ЖИВОТ
ЖИВОТ – корем (Руски ез)

ЖВАНД - живот (П)

157

ДЖОБ, ДЖЕБ
ЦЕПКА
ЖЕП - джоб (Слов.)
??? - джоб (Хърв.)
ЦЕП - джоб (Сръб.)

ДЖЕБ – джоб (П., Д.)

ЧЕП - джоб (Тур.)

158

КАЧУЛКА

КАЧУРА – качулка (П)

159

КЪДЕ
КУДА (Руски ез)
ГДЕ (Руски ез)

КУДА - къде
КУ -  къде
КАД - къде (Санскр.)

160

КАТО, КАТ, КАК, КАКТО, КО

КАТА – как, по какъв начин, какво
КАТ [КА] -  въпросителна дума означаваща – Какво за това?

161

КАЛ
ГЕЛ

ГЕЛ - кал (Д.,П.)
КНАЛАБ - киша, мека кал (Ф.)

162
КУЛА
КАЛЕ - крепост
КУЛА - наклон, нанагорнище, хълм, височина, възвишение, могила, насип, купчина (Санскрит)
  КУЛЕ - кула (Тур.)
КИЛ, КИЛИ - стълб, кула, игла, пирон (Хинди)
КУЛЕ - кула (Алб.)
КУЛА - насип, рид (Пали)
 
163

КЪМ, КАМ

КЪМ - кой

164

КАНАСУБИГИ (КАН+ас+у +биги) – избран за владетел и бог
КОН – селектиран
КАНЯ – поканвам, избирам за гост
КОКОНА
КАН – кръв (Балкарски ез)
ЗАКАНА - избрани действия
ЗАКОН - избрани правила, противодействия

КАН -  да желаеш, да предпочиташ, да избираш
КАЙНЯ – мома, момиче
КАКАНА [КАН] -  да обичаш
УКАНАХ - червен, жълт или дорест кестеняв кон! (Санскрит)
ГУНХ - качествен, добър, заслуга, добродетел (Санскрит)

КАНА – вожд, началник (Eastern Caucasian) 
КАНА – главен, голям, старши (Pamirian)
КАН – кръв (Shumerian)

165

КАНДИЛО

КАНДИЛ - кандило(Д)

166

КЪР – поле, нива; 
-КАР/-АР/ - (окончание)  - мойстор, занаятчия, специалист, опитен работник.
КЪРТЯ – чупя
КАРАМ – правя, принуждавам, управлявам

-КАРА - (окончание) –работещ, произвеждащ, енергичен
КАР  -  правя, изработвам, произвеждам (СтПер.)
КАРАМ - работя, действам (Санскрит)

КАР -  работя (ф)

           
167

КЪШ

КАШЕ  - махай се (Д, П)

168

КЪЩА
КУКА

ХУШЪИТИШ - комфорт;
ХУШИТИ -  хубав дом, комфорт, сигурност
КШИТИ - дом, жилище (Санскр.)
КОЩАКХ - стая, жилище, оградено място, хамбар (Санскр.)

КАЖДЕЙ - къща (П)
КХЕЩ, КХИЩ - тухла или керемида сушена на слънце, блок (Ф.)
КХЕЩЕ - нещо направено от тухли печени на слънце (Ф.)
КХЕЩЕЦ - квадрат (Ф.)
КХАЩАХ, КХАКХТАХ - тухла (П.)

169

КАЖА
КАЗВАМ
ПРИКАЗКА
СКАЗКА

ГЕССЕ – приказка, история (Ф)

170

КАЛУ ТАРКАН – отговорник за дворцовите обреди при прабългарите
КОЛОБЪР, КАЛУГЕР
КАЛЕМБЕР - жрец на чувашки език (от езика на волжките българи)
КАЛЕН – закален, омагьосан
КЪЛНА  - проклинам, правя магия
КЪЛН – зародиш
КЛЕТВА – вричане
КАЛЕМ - присадка на дърво, магия при която се манипулират растенията
КОЛДУН - магьосник

КАЛА - време (Санскрит)

КОЛОБКХАР - духовник (Ф)

КАЛУ – вид свещенник (Accadian)
КАЛДУ, КХАЛДУ  - народа Халдеи, наследници на Шумерите, създали нововавилонската империя 
КЪАЛ – клетва (Pamirian) 
КАЛУМ – кълна се (Pamirian)
КАЕЛАЕН – правя магия (на осетински език) КУЛА - високо социално положение, благороден (Пали)

171
КАЯ СЕ
КАЯТИ СЕ (Старо Български)
КАЙ - кая се      
172
КАЛЕМ - присадка на дърво   КАЛАМ - режа дърво или растение(П)    
  КОПАЯ
КАПИЩЕ???
КУПА - ров, яма, трап, изкоп, дупка, отвор, кладенец (Санскр.)
КУПАЯ - дупка, бърлога (Санскр.)
     
173

КАПИЩЕ

КОПА - ярост, бяс, ужасна възбуда, страшно вълнение, мрачно вълнение (Санскр.)

КАП – молител (Eastern Caucasian) 
КАПИША – свещенник, жрец (Accadian)

  КОЛЕДА КОЛА - прасе, глиган (Санскрит)   КОЛЕД - празник (Келт.) ХОЛИДЕЙ - празник (Англ.)  
  КОБИЛИЦА КУПА - рамо/греда на везни (Санскр.)      
174
КИЛИМ
ХАЛИЩЕ
КИЛИМ - килим (Хърв.)
  ГАЛИ - килим (Балочи)
ХАЛИ - килим (К) КОЛИН, ГИЛЕМ - килим (Таджик)
ХАЛИ, КИЛИМ - килим (Тур.)
КИЛИМ - килим (Укр.)
КИЛИМАС - килим (Лит.)
КИЛИМ - килим (Алб.)
ХАЛИ - килим (Азер.)
ХАЛИ - килим (Испански Иврит.)
 
  КОСТУР КСАТТР - риба (Санскр.)      
  КАЛКАН КАЛАКХ - вид риба (Санскр.)      
175
КЮТАМ
КЬОТЕК
ПАТА-КЮТА
ГЪТНА
ГХАТАНА - убийство, разрушение, убиец (Санскр.) КОТАК - бия, удрям, бой, тояга, сопа (Ф.) КУТТА, КУТА - разбивам, бия (Пали/Будтски)  
176

КЪРПА
КЪРПЯ - зашивам

КЪХРП -  форма, тяло, външен вид
КРП -  форма, тяло, външен вид (Санскрит)

177

КЮФТЕ

КОФТА - кюфте (Д)
КОФТЕ - кюфте (П)

  КЪНТЯ ГХАНТА - звънец, камбана (Санскр.)      
178

КОФТИ

КОФТ – да ти е зле  (Д)

КОФТИ - лошо, зле (Тур.)

179

КОГА
КАДА - кога, когато (наречие от Белоградчишко, Ломско, Берковско)
КЪДА - кога (Ново село, Видинско) НИКЪДАЖЕ - никога (Старобългарски) КАДА, КАД, КАДИ - кога, когато (Сърб-Хърв.) КДА - кога (Чеш.) ГДА - кога (Пол.) КАДА - кога (Рус.) КЕДА - кога (Слоен.)

КАДА -  кога

180

КОЙ, КО

КА, КЪ – кой, какво

КИ - кой (Д)

181

КОКИЧЕ
КУКУБАЙ

КУКИЖ, КУКУБАЙ - кокиче (Д)

182
КОФАР - катинар   КУФИЛ - катинар (К) КОФФРЕ - катинар (Фр.)  
183

КОСТ, КОСТИ
ОЩЕ

АСТИ, АСТ – кост, също

184

КОРТИК, КОРДА - къс меч
КОРДЪ - срез (руски ез.)
КОРДА - сабя, меч (сървохърватски) КОРД - меч (укр., чеш., полс., унгар.)

КАРЪТА - нож
КАРТАРИ - ловен нож (Санскр.)

КАРД - нож (Ф, Пахл.)    
185

КРАДА [КъРъДъ]
КРАДЕШ
КРАДЕЦ
ГРАДЯ - строя с собствени сили и средства
ГРАД - крепост която пази от кражби, и се строи с общи усилия и средства
ГРАДУШКА - лед който краде реколтата
ОГРАДА

КРД -  пращам, изпращам;
КЪРЪДУША - on account of having sent out
ГРАХ - вземам, сграбчвам (Санскр.)

-ГАРД - град, крепост (Ф)

КАРТ - укрепено място за държане са животни (Осет.)
КАРТА - укрепено място за държане са животни (Груз.)
КАРТИШ - двор (Чуваш.)
КАРТА - ограда (Чуваш.)

186
ГРАМАДА
ГРАД
ГРАМ - село (Санскр.)   ГРОМ - село (Калаш)  
187

КРАЕН
КРАЙ
СТРАНА 
ГРАНИЦА
КРЕНКЕ - граница (СтароБълг.)

КАРАНА -  страна, фланг, ъгъл, граница, край

188

КРЪВ, КЪРВИ
КРАВА
КРЪВОЖАДЕН

ХРВИ - кървав
КРАВЯ - месоядец, месояден (Санскрит)
КРАВИС - сурово месо, плът (Санскрит)
КРАВИШНУ - алчен за месо, желаещ месо (Санскрит)
КРАВЯД [КРАВ-ЯД] - хищник, ядящ месо, лешояд (Санскрит)

189

КРЕЩЯ
ХРУЩИ
ХРУЩЕНЕ
ХРУЩЯЛ

ХРУШ -  пищя, крещя, викам, вия, рева
КРУЖДРА -  твърд, корав, стегнат, сбит
КРУЩА - плача, шум, рева (Санскр.)
КРОШ - рев, викам, пищя (Санскр.)

190

КУМИР
КУМ

КУМАРА - принц, син, момче (Санскр.)

КУМИРТУ – свещен (Accadian) 
ГУМИРИ – идол  (Alanian)
КУМАРА - принц, син, момче (Пали)

191
КОСЯ
КАСАП
  КОСОДАН - кося (Ф.) ГАСАБ - касап (Ф.)
ГАСА-БЕЕ - касапница (Ф.) КОШ - убивам (Ф.)
КАСАП - касапин (Тур.)  
192
КОСА
КИЧАРА
КИЧУР
ГАЕСА - коса
КЕСА, КОСА, КАШ, КАЧ - коса (Санскр.)
КЕСАРА - грива (Санскр.)
     
193

КОШ

КОШ – кош (Санскр.)

194
КУХ     КУХАРА - дупка, кухина (Пали)  
195
КИТКА     КЕТАКА - цвете (Пали)  
196
КЪТ
КЪТ - ъгъл (Укр.)
КОТА - крепост, укрепление (Санскрит)   КАТАС - ъгъл (Чуваш.)  
197

КУЧЕ

СПАН - куче
КУЧИТА - малък, затворен, ограничен (Санскр.)
ШВАН - куче (Индо-Арийски)

КОЧОК, КОЧЕ - куче (Д); КУЧЕК - малък (Ф);
КУЧАК - малък (Пахл.)
КУЧАК - куче (Балочи)
КУЧЕ - куче (П)

КЕЧЕК - кученце (Татарст.)
КИЧА - куче (Непал - Празник на кучето КИЧА/КУКУР Тихар)

КУТЯ - куче (Унгарски)
КУТТА, ШВАН - куче (Хинди)

СОБАКА - куче (Руски)
САПАКА, СОПАКА - куче (Пали/Будитски)
ШБА - куче (Бенгали)

КУТИ - куче

198
КЪС
КЪСАМ
  КАЗИМ - отломък, парче, разцепвам, цепя (К.)    
199
КУКЕР
КУКУР
КУКУРИГУ - петел
КУКУРХ, КУККУР - куче, петел (Санскрит)
КОКА - вълк, петел (Санскрит)
  КОКОРОШ - петел (Гр.)  
200
КОКОРЯ СЕ КЕКАРА - кривогледство (Санскр.)   КУКРИТИ - виждам (Хинди)  
201
КУБЕ - плешива глава, купол
КАПА - шапка
КАПАЛА - череп (Санскр.)
КАПАЛА - чаша от череп в будизма (Санскр.)
  КОПОНЯН - череп (Унг.)
КУПОЛА - купол (Лат.)
КУБЕ - купол (Тур.)
 
  КАЛИНКА КАЛАНКА - петно, опетнен, изцапан, недостатък, дефект, боядисан, оцветен (Санскр.)      
202
КАКА     КАКА - принадлежащ на един баща, по-голям брат (Урду) КАКА – обръщение към по-възрастна жена (Мунджански)  
203

КУР - пенис

КЕР – пенис (Д)

204

КУТИЯ

КУТИ - кутия (Д)
КУТЕЙ - кутия (П)

205

КУТРЕ – малко куче

КУТРЕЙ – малко куче (П)
КУТРА - куче (Фарси-Гуджарат)

206

ЛЕКЕ

ЛАКА – леке, петно (Д, П)

207
ЛЮБЯ
ЛЮБОВ
ЛАБХ - печеля, постижение, удоволствие, развлечение, богатство (Санскр.)   ЛАВ - любов(Англ.) ЛУФУ - любов (Старонемски)  
208
ЛЕК - не тежък ЛАГХУ - лек, не тежък, слаб, мек, лекомислен, лесен, светъл (Санскр.)   LIGHT - лек, светъл (Англ.)  
209

МЪГЛА

МЕЖА – мъгла (Д)

210

МАЙКА, НАНА, МАМА
МАТ – майка (Руски ез.)

МАДАР, НАНА – майка (Д);
МОР – майка  (П)
МАМАН – мама (Ф)

МАММИ – майката на боговете (Shumerian: Mammi - mother of the Gods)

211

МАКАР ЧЕ

МАГАР ЧЕ - но (Д, П)

212

МЪРМОРЯ
МЪР-МЪР
МЪЛВА

МРУ – казвам, говоря

213
МУТРА МУТРИ - образ
МУРТА - образ, лице (Санскр.)
  МОУТРО - лице (Гръцки, с основна гръцка и старогръцка дума - πρόσωπον)
МУНХ - уста, лице (Урду)
МУКХРА, МУХРА - лице (Хинди)
МУ - лице (Хинди, Урду)
 
214

МЪРТЪВ
СМЪРТ

МЪРЪТХУ – смърт
МАРТА - смъртен
МАР - смърт (СтПер.)
МАРТА – мъртъв (СтПер.)
МАРАЯТИ – убивам (Санскр.)
МЕР – умирам (И-Е)

МАРД - мъртъв (Д);
МАРА - мъртъв (П)

МАРИН – убивам (Осетински)

215

МАСА

МЕС - маса (Д, П);
МИЗ -  маса (Ф)

216

МРАЧЕН
МРАК

МРЧ,  МЪРЪНГЪ -  унищожавам, руша; МАРЪК -  убивам, унищожавам, разрушавам

217

МЕСО
МЯСО
МАС

МАС - месо (Санскр.)   МОС - месо (Калаш)  
218

МАСТИТ

МАСТИМ,  МАСТИ -  величие, големина, превъзходство, мъдрост

219
МЪДЪР МЕДХИРА - интелигентен, мъдър (Санскр.)      
220

МЪЖ
ВЪЗМЪЖАЛ - пораснал
МАЖИЩЕ
МОЩ

МАСО, МАС - голям, велик, обширен, просторен
МАЗ -  голям, велик
МАЗОЙ - голям;
МАШИЯ -  човек
МАЖИЩО – най-голям

МОШ - мъж, съпруг (Кховарски)

221

МЕ, МИ

МА – ме, ми (Д, П)

222
МАГАРЕ [МА+ГАРЕ] - мойто ГАРЕ   КЕР - магаре (К)
ХЕР - магаре (Зазаки, Балочи)
ХАР - магаре (Ф, П)
   
223

МЕД, МЕДОВИНА

МАДХО, МАДХА - мед лекарство, лек, цяр,  опиянение, пиянство МАДХУ - мед (Санскр.)

МАДХУ - мед (Пали: Будитски)
МАДХАВИ - пчелен мед, опияняваща напитка изготвяна от мед (Урду)

МАДУ - мед

224

МЕЗЕ

МАЗА - мезе (Д, П)

225

МИЖА
МИГЛА

МИЖА - мигла (Д)

226

МИР – съгласие
МИР – свят (на Руски ез.)

МИТРА - договор
МИТРА  - договор (СтПер.)
МИТРА – приятел (Санскр.)

МИХР - договор, любов(Пахл.)
МЕХР - договор, любов (Ф)

227
МИШКА МУСИКА, МУСИ - мишка (Санскр.)   МАУС - мишка (Англ.)  
228
МУХА
МУШИЦА
МУА
МУХА - муха (Рус., Хърв, Пол..)
МАКХШ - муха МАХ - муха (П)
МЕШ - муха (К)
МАГАС - муха (Ф)
МАКХШИ - муха (Пахл.)
МАКХИ, МАКХО, МАККХИ - муха (Урду)
МУГГ - муха (Шваб.) МУСКА - муха (Лат, Итал., Исп., Ром.) МУШ - муха (Фр.) МУИА - муха (Гр.)
 
229

МОЙ

МОЙ -  за мен

230

МОГЪЩ
МОЩЕН
МОГА

МАХА – велик (Санскрит)

231

МОЖЕ

МЕША – може (Д)

232

МОНАХ

МАНАХИМ, МАНАХЯ -  духовен; одухотворен

233

МОЗЪК
МОЗАК - мозък (Сръб., Хърв.)

МАЗ - ум
МАЗГА - мозък

МАЗГ - мозък, сърцевина (Пахл.)
МАГЗ - мозък, сърцевина (Ф.)

МОЗГ - мозък (Рус.) МАЗГ, МАГЗ - мозък (Урду)

234

НАПИСАН
НАПИША

НИПИЩА – е написано (СтПер.)

235

НИ, НАС, НАМ
НАШ

НЪ, НА  - за нас,  наш;
НО – нас, наш
НАС – ние (Санскрит)

236

НАТИСК
НАТРАПВАМ 

НАТ – увреждам, засягам, повреждам, късам, раздирам
ХУЙТИ - натиск

237

НЕ, НИТО
НЕТ – не (Руски ез.)

НОИТ – не, нито
НАЕДА -  не, нито

НЕ - не (Д);
НА - не (П)

НЕТ - не

238

НЕРЕЗ
НАРОД

НАР [НАЙРЕ] [НАРО] -  мъж, мъжки
НАЙРЯ -  смелост, мъжество;
НЪРЪШ -  мъже
НАРА - група хора (Санскрит)
НАРАДХ - почитащ Девите, Божествен Маг, връзка между хората и боговете (Санскрит)
НИРОДХА - власт, управление, контрол (Санскрит)

НЕР – мъжко животно (Д, П)

239

НИЗВЕРГНАТ
НИЗВЕРГВАМ

НИЖБАРЕМНО [НИЖ-БАР] -  да махнеш, изгонен;  НИЖБЕРЕТА [НИЖ-БЕРЕТА] -  махнат, изгонен

240

НО

НО - но (П)

241
НАРЪПВАМ
РЪПАМ
НАРАПИ - намаление, намаляване, липса      
242

НОЩ, НОЩЕМ, НОЩЕН – слънцето умира
НОЖ
ПОД НОЖА
НАСИЛИЕ

НАС  - да загинеш, да изчезнеш
НАСА [НАСУ] [НАСАУМ] -  мъртва материя, демона на покварата
НАХТРУ - нощен
НАШ - да убиваш (Санскрит)

НАШ - да убиваш (Калаш)

243
НЕБЕ
НЕБЕСА
НАБХА, НАБХАС - небе, рай (Санскр.)      
244

НОСИЯ

НАСАЖИ – текстил (Перс.)

245

НОВ

НАВА -  нов, свеж,

НАВ - нов (Д);
НЕВЕ - нов (П)

246

НИСКО
НИСЪК
НИЗИНА

НИ – ниско
НИ – ниско (Санскрит)

247

НРАВ - характер

НАРАВАХЕ [НАРАВА]  - храбър, смел, доблестен

248

ОБЛАК

АВРА - облак, дъжд

АБР, АВР – облак (Ф)

АБРА - небе

249

ОЛОВИНА  - питие на болярите

АЛУТХ - бира

250

ОНЕЗ, ОНЕЗИ,
ОНИЯ

АНАИШ – тях
АНА -  той
АНЯ -  друг

251

ОНО

АНА  -  по този начин

252

ОПИРАМ, ДОПИРАМ

АИПИ -  близко, доближавам

253
ОСТЪР   ОСТОРЕ - бръснач (Ф.)    
254
ОСТЕН   СТЕН - игла (П.)    
255

ОЩЕ,
ОСТАВАМ,
ОСТАВКА
ОСТАЙ,
ОСТАВИ
ОСТАВЯМ

АСТЕ  -  почивам, продължавам, оставам
ОСТАЯ [О-СТА]  -  оставам

АСТАВЕМ - пращам, давам

256

ОТ

ОТ -  от това място

257

ОТДОЛУ
ДОЛУ
УДАР
ОТРЯЗВАМ
ОТГОРЕ
ОТДЕЛНО
ОТВЪН

АДХАИРИ -  под, отдолу
УТТА - отрязвам (Санскр.)
УД - над, нагоре, превъзходство, отгоре, отвън, отделно (Санскр.)

АДАРИ -  под, отдолу

258

ЯДА
ОТГОВАРЯМ [ОТ+го..]

АД – яда, ям, казвам

АД – ям, яда

259

ОТХОД

АДХАТ – от това място, там, в това място

260
ОСОБА
ОСОБЕН
    АСАБХА - лидер, човек с видни качества, герой (Пали)
АСАБХИН - царствен, дързък, смел (Пали)
 
261

ОТВЪН

АДХВАНЕМ [АДХВАН]
-  път, посока, пространство

262
ОКО
ОЧИ
УЧА
НАУЧА
НАУКА
ААК - око (Санскр.) ЧАВ - око (Кюрд.)
ЧАШМ - око (Тадж., Ф.)
ОКО - око (Срб., Пол., Слов., Хърв., Укр.)
ОКУЛУС - око (Лат.)
ОКЧИО - око (Итал.)
АУГЪ - око (Герм.)
ОГУ око (Сард.)
ЕЧ - око (Бреша)
 
263

ОВО
ОВОМ

АВА -  това, онова

264

ПАДАМ
ПАДЕНИЕ
ПЕТА

ПАТЕНТИ, ПАТ -  падам
ПАТ -  падам, летя (СтПер.)
ПАТХ – падам (И-Е)
ПАДАМ - крак, на крака, пеша (Санскр.)

265

ПТИЦА, ПАТИЦА, ПЕТЕЛ

ПАТ -  летя (СтПер.)

266

ПЪЛЕН
ПЪЛНИМ
ПЪЛНЯ

ПАРЕНА, ПАРЕНАМ, ПЕРЕНЕ, ПЕРЕНЯ – пълен с, напълнен;

267

ПАЛКА, ПАЛЕШНИК

ПАЛ – палка (П)

268

ПАРИ – финанси

ПАРУ -  много, многоброен, доста (СтПер.)

ХАРИДАН – купувам (Ф.)

269

ПЪРВИ
ПЪРВИЯ
ПЪРВОМ

ПАУРВА, ПАУРВО – първо, предварително, челен, ранен
ПАОУРВИМ - най-ранен, най-стар, първоначален, първичен, пръв, основен

270
ПЕРЧЕМ   ПЕРЧЕМ - бритон (П.)
ПАРЧАМ - бритон (Кховарски)
   
271

ПЪТ
ПОД
ПЪТЕКА
ПЪТНИК
ПЪТЕН

ПАТО, ПАТХА, ПАТХАН – път

БАТО - път (Непали)

272

БАЗАР, ПАЗАР

БАЗАР – пазар (Д, П)

273
ПЛУВАМ
ПЛАВА
ПЛА, ПЛАВАТИ - плувам, плуване (Санскр.)
ПЛАВ - лодка (Санскр.)
  ПЛАВ - плувам (Урду)
ПЛАВА - плувам (Пали/Будитски)
 
274

ПАЗЯ
ПАЗИМ
ПЕС
ПАША
ПАСТИР

ПА, ПАИТИ – пазя, защитавам
ПАСУ – домашни животни, добитък (Санскрит)
ПА, ПАТИ – пазя, защитавам
(Санскрит)

ПАЗ, ПАС – пазя (П)

ПАС -  пазя
ПАСМАМ – предпазлив (Тохарски А)

275
БОЗАЯ
БОЗАЙНИК
ПАСУ – овца, коза
ПАСУ – домашни животни, добитък (Санскрит)
ПЕЗ - овца (К)
БОЗ - овца (Ф)
БОС - крава (Латински)  
276

ПЕЧАТ

БЕЧЕДИ – печат (Georgian)

277

ПЕРА, ПЕРО
ОПЕРЕНИЕ

ПАРЕНЕМ, ПАРЕНА - крило, перо

ПАР – крило (Д, П)
ПАР – перо (Ф)

278

ПЕРДЕ
КАРТИНА

ПАРТР - защита, начин за защита (Санскр.) ПАРД - спирам силата на вятъра (Санскр.)

ПАРДА – перде  (Д., Ф.)
ПАРДЕ  - перде (П)

ПАРДА - перде (Урду)
ПЕРДЕА - перде (Рум.)
ПЕРДЕ - перде (Тур.)
КОУРТИНА - перде (Гр.)
КАРДИН - перде (Ест.)
ГАРДИН - перде (Швед.)
КОРТИНА - перде (Лат.)
КАРТИНА - картина (Рус.)

279

ПЕТА

ПАТ, ПАДХА - крак
ПАДХ - стъпало, пета (Санскрит)

280

ЧИК–ЧИРИК – звуци от пиле

ЧИРК – пиле (П)

281

ПИША

ПАИТ -  надписвам, гравирам (СтПер.)

282

ПИЯ
ПИТИЕ

ПИ - да пия (Санскр.)
ПИТА - пия, питие, изпит (Санскр.)

ПАЙ -  пия
АП - вода

283

ПЛАША
УПЛАХ

ПАЛАХУ  - страх (Shumerian)

284

РЕЖА
СРЕЖА
РУША
РЕЗЕН
РАЗ- - [представка] - Разпръсквам, Разреждам
ПОРЯЗ
ПОРЯЗВАМ

ИРИШ -  да раниш; да раниш до смърт; повреда;
РАЕШЯТ [РАЕШ] -  да страдам, вреда, щета
САРЕЖА – унищожител на алианса
РУСАТ - повреждам; причинявам болка; наранявам; боля, рана (Санскр)

РЕЗ - част, дял (П.) КХУН-РАЗАН - убиец (П.) РЕЗ-МА-РЕЗ- на части (П.)

ПАРАСУ – режа (Shumerian)

285

ПРАЩЯ

ПАРЩА  -  удрям, блъскам, разрушавам, битка

286

ПРАСКАМ

ПАРСА – наказвам, удрям

287

ПРАЗ-ЛУК

ПИЯЗ – лук (Ф)

288
ПРАСЕ ВАРАЗА - диво прасе БЕРАЗ - прасе (К. Сорани)    
289

ПРЕ- -(представка) – над, по-, повече,
ПРЕМНОГО, ПРЕОДОЛЯН, ПРЕМИНАТ

ПОУРУ - много

290

ПРЕЧИСТВАМ

ПАИРИЧА  - пречиствам

291

ПРЕД

ПАРА, ФРА - пред

292
ПРИКАЗКА
ПРИКАЗВАМ
ПРИКАЗЕН
КАЖА
ПРАКАСА - изясняване (Санскр.)
ПРАКАСАКА - измама, изказвам, изразявам, тълкувам (Санскр.) ПРАКАСАНА - известност, слава, знаменитост, показвам (Санскр.)
     
293

ПРЕДАВАМ
ПРЕДАНИЕ
ПРЕДАДЕН

ПАРА-ДАЙТХЯТ [ПАРА - ДА] -  да дадеш, да дариш

294
ПЕШАК
ПЕША
ПЕХОТА
ПЕШКА - фигура пехотинец достигаща края на дъската
ПЕШАНАЙТИ, ПЕШ - бия се срещу неприятел, боря се срещу
ПЕШАНА - боря се, воювам, напредвам, бия се срещу неприятел
ПЕШАНАХУ - битка, борба ПЕШО-ТАНО - достоен да загине, заслужаваш смърт, престъпник
ПЕШО - доведен до край
ПИС - да вървя, да се движа, да бъдеш силен, наранявам, увреждам (Санскр.)
ПЕЕШ - напреднала армия, фронт, напред, отпред (Ф.)
ПА, ПАИ - крак (Ф.)
ПЕШКОМ - пеша (Рус.)
ПОЙДИ - тръгвай (Рус.)
ПАЙДАЛА - с крака, ходене (Непали)
 
 

ПАЛЕ
ПЛОД

ПХАЛ - плод, продукт, произведение, резултат, поколение, деца (Санскр.)      
  ПАРЧЕ
ПАРЦАЛ
  ПУРЗА - парче, късче, парцал (Ф., Урду)    
295
ПСУВАМ
ПЦУЕМ
  ПЕЦУ, ПЦУ - проклинам (П)
ПОЧ - ругатня (П)
ПИСУНА - псувам, ругая, проклинам (Палийски)
ПСОВ - погубвам (Нурист.)
 
296

ПЕРЕМ
ПРЕМИНА
ПРЕМИНАВАМ

ПАРАМ – далече, на разстояние, напреко, отвъд, отсрещен, насрещен

297

ПРЕТЕНДИРАМ
ПРЕТЕНЦИЯ

ПАИРИТХНЕМ, ПАИРИТХНА -  нормално движение на живота, съществуване; битка; спор, борба, атака

298

ПРИ

ПАИРИ – наоколо, до, при, измежду

299

ПРОТИВ

ПРАТИ – срещу (Санскрит)

300

ПРИЧИНА (ПРИ+ЧИНА)
ЧИНИШ

ПАРА-ЧИНАЩИ -  признавам, приемам, съзнавам, гледам, наблюдавам, мисля, уча,
ЧХИНА - счупен (Санскрит)

ЧХИНА - счупен (Калаш)

301

ПРИТИЧВАМ [ПРИ+ТИЧ+ВАМ]
ТИЧАМ

ПАИРИ-ТАЧАТ [ПАИРИ - ТАЧ] -  да тичаш наоколо/наблизо

302
ПОДИР   БААД - след (П)    
303
ПЕКА
ПЕЧА
ПИЧ
ПЪКВАМ
ПЪКНА
ПЕКАН
ПЕЧЕН - опечено ядене, добър човек
ПАЧ - пека
ПАК, ПАЧ - пека (Санскрит)
ПЕЧ - горещо (Кховарски)
ПОКХТ - готвене (Ф.) ПОКХ - пека (Ф.)
БЕЙК - пека (Англ.) ПАККА - печа, готвя; облечен, зрял, добър, готов човек (Урду, Хинди)
ПАККАНА- печене, зрял (Урду)
ПАЧАТИ - да пека, да готвя, да варя (Пали)
 
304
ПРИЯТЕЛ
ПРИЕТ
ПРИЯТНО
ПРИСТАВАМ
ПРИЯ - благодетел, любим човек, заслужил добро, жена, любов (Санскрит)
ПРИЯТА - най-обичан, най-скъп, любов, привързаност (Санскрит)
ПРИ - удовлетворявам, харесвам се на (Санскрит)
  ПРИТИ - хубав, добър (Англ.)  
305
ПОСТЕЛКА
ПОСТИЛАМ
ПОСТАВЯМ
  ПАСТ - ниско, снижавам, поставям долу (Ф.)    
306

ПРОБУДЕН

ПРАБУДХ – пробуждам (Санскрит)

307

ПРОСЯ
ПРОСЯК
ПРАШАТ – питам
(в Макед. и Руски ез.)

ПЪРЪС - питам;
ПЕРЕСАТ, ПЪРЪСАТ,   ПЕРЕСА, ПАРЕС -  да питам, запитване
ФАРСА -  въпрос, разпитване

308

РАЙ

РАЙ -  сияние, блясък, лъчезарност, богатство, величие, великолепие

309

РЪМЖИ
РЕМЪК

РЪМА  -  кръвожадност, сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, верига, синджир

310

РАСТА
РАЖДА
РОДЕН
РОДИТЕЛ
УРОЖАЙ

РАОСЕ[РАОД]  - раста, никна

311
РЕСНА
РЕСА
РАСАНА - колан, въженце (Санскр.) РАСАН - колан, въженце (Ф) РАТАН - колан, въженце (Осет.) РАТАНА - колан, въженце (Скитски)
312

РАВНИНА
РАВЕН

РАВАН -  долина, дол

313

РАЗКОШ

РАЕШКА  - богатство, охолност, пищност, величие

314
РЕЖИМ РАЖ - правило (Санскр.)      
315

РАЗРУХА

РАШАХ -  вреда, щета, повреда

316
РУС РУСАТ - светъл, блестящ, бял (Санскр.)      
317

РЕД

АРТА  - ред, законност

АРТА - божество

318

РЕДА
РЕДИШ
РЕДИМ
РЕДИЦА
РЕДОВЕН

РАТУ - присъда, наказание, модел, план, схема
РАТУШ,  РАТУМ, РАТУМКА, РАТВО -  съдия, правист; присъда
РАТУФРИШ [РАТУ-ФРИ] -  удовлетворяващ Редът, приет, признат

319

РЕДОВЕН
РАДВАМ

РАТВЯА -  навременен, уместен, благоприятен, законен, присъщ, точен, правилен

320
РИПАМ - скачам РЕБ - тръгвам, скачам (Санскр.)      
321
РАДОСТ РАДХАС -благоразположение, доброжелателство, подарък (Санскр.)      
322
РЕВА
РЕВАНЕ
РУ, РАВХ, РУВАТИ - рева (Санскр.)
РАВАНА - реване, пискам, шумя (Санскр.)
  РАВ - рева, плача (Хинди, Урду)  
323

РИДАЯ

РУД – плача, вия, оплаквам

РУТ - плача, ридая (Хинди, Урду)

324

РИСУВАМ

РАСЕМ – рисувам (Д, П)

РЪССАМ - художник (Татарст.)

325

РОЖДЕН [РОЖ+ДЕН] – деня на проглеждането, деня на излизане на светлина, деня на появата на АЗА

РАОСЕ  - раста, никна
ДАЕНА - проглеждане,  зрение, зрително поле, видение, поява

РУЗ – ден (в смисъл, че светлината или слънцето расте) (Ф)

326

РУЧЕЙ
РЕКА

РУ - тека; лея се; произтичам

327

СЪМ
СМЕ

АСМЕ – ние (Санскрит)

СА – принадлежа, намирам се; (Shumerian)

328

САРАКТ – земи, държава

САР – защита, съюз,
САРАМ - съюз

САР – цар на САРУМ - цар
(Shumerian)

329

СЪЩИНА, СЪЩЕСТВУВАНЕ

ЪСУШ- сили на живота

330

СЪЗНАНИЕ

САСНА - учение

331

ШАТРА
ШАТЬРЪ - шатра (Старобълг.)
ЧАДЪР

ШОЙТХРА – жилище, ферма, град
ЧАТРИ - купол оформен като чадър, заслон (Санскр.)
ЧАДАР - голяма кърпа покриваща тялото (Хинди)

ЧАТР - заслон, палатка (Ф)
ЧАДРИ - мюсолманса кърпа с която жените покриват главите си (Ф)

ЧАДИР - палатка, юрта, чадър (Тур.)
ШАТЪР - шатра (Арб.) САТОР - шатра (Унг.) ШАТыР - шатра (Казх.) ШАТЁР - шатра (Руски) ШАТОР - шатра (Срб.)

332

ШАВА
ШАВАМ
ШАВАЙТЕ

ШАВА  - кара/гони напред, движи се
ШАВАЙТЕ – той кара/се движи/гони

ШАВАТЬ - пълзя (Чуваш.)

333

ШЕЙНА

ШЕНА – плавам, нося се, управление,  сал (Ф)

334

ШЕСТ

ШАШ – шест (Д)

КСАС - шест

335

ШЕТНЯ ВЪРША

ШЯОТХНАВАРЕЗА - правя неща, действам

336

ШЕТАМ
ШЕТНЯ

ШЯОТАНА -  действие, дело; ШЯОТАНАНАМ, ШЯОТХНА – действие, дело, работа

337

ШКЕМБЕ

ШЕКАМБА – корем (Д)
ШЕКАМБЕ – корем (П)

338

ЩА – искам
ЩАСТИЕ

УЩА – нещата които искаш, щастие, късмет, успех, здраве
ШАИЩА – щастие, радост
ИСТА -  indicates superlative
ШИЯТА -  щастие (СтПер.)

339

СИ, СИ ТИ

АСТИ – си (Д)

340

СИН - момче
ХУНИ (централноазиатско иранско племе наричано още ХИОНИ)

ХУНУ - син, потомък, котило (преход С-Х)
СИНУС – син (Санскрит)

ЗИ, ЗЕИ – син (П)
-ЗАН - доведен син (Ф.)

341

СИН - цвят

ШИН - небесно син, зелен (П)

АКСИНА - син

342

СКАНДАЛ

СКАНДА – разрушение, унищожение

СКАНДАЛ (Англ.)

343

СКОК
СКАЧАМ
СКОКЛИВ
СКОКНИ

СКИТИШ - плашлив (за кон), жив, игрив, закачлив (Англ.)
СИК - скачам (Чуваш.)
СИКНИ - скачай (Чуваш.)

САКА – елен

344

СИРЕНЕ

ШИР – мляко (Ф)

345
СМЕЯ СЕ
СМЯХ
СМИ - усмивка (Санскр.)
СМАЯХ - да се засмея, арогантност, гордост, надменност (Санскр.)
  СМАЙЛ - усмивка (Англ.)  
346

СУРВА  - благодарен бог
СВАРОГ

ХВАР – слънце
САУРВА – зороастрийско божество
СВАР – слънце (Санскрит)
СУРИЯ – бога на слънцето в индуизма 
ШИВА [САРВА, – всичко] - благодарен бог (Санскрит)
СУР-ВАНИ - богове и хора, смъртни и безсмъртни (Санскр.)

СОР - година (Азари)
СЕР - година (Зазаки)

347
СВИРЯ СВАРА - звук, глас, тон, гласна, музика (Санскр.)      
348
СЪБОР
СУБА - община, събор (при волжките българи)
САБХА - събрание, двор, съдилище (Санскрит)      
349
СИРНИ - празник на който се яде халва на конец ХАЛВА   ШЕРИН - бонбон (Ф.)
ШЕРЕНЕ - сладко, бонбон (Ф.)
ШИРНИЯТ - бонбон (Азери)
ХАЛВА - халва, сладко изделие (Англ.)
ХАЛВА - сладко (Араб.)
ХАЛВА - сладко (Ивр.)
ХЕЛВА - халва (Тур.)
 
350

СЛАВА

САРВА, СРАВАС,
СРАВАХИ -  слава
СРАВИ - прославен

351

СЛОВО
СЛОВА

СРАВА  - дума, свещен текст;
СРАВАЙ – причина да бъдеш чут

352
СИВ   СЕФИД - бял (Ф.)
СИАХ - черен (Ф.)
СИЕХ - черен (Тадж.)
СИАХ - черен (Тур.)  
353
СТОПАНИН
СТОПАНСТВО
СТХАПАНА - пазител, защитник (Санскрит)   СТХАПАНА - установявам, създавам, домакинство (Хинди)  
354

СЛУХ
СЛУШАМ
СЛУХТЯ
СЛУВ

СРУ  - чувам, слушам
СРАОТА – слушам
СРУТА - добре чут, прочут
СРАОША -  послушание, подчинение, слушам, вслушвам се

355

СЛУЖА
СЛУГА

СРУ - давам

  СГАЩЯ   ГАЩ - обграждам, обсаждам (Ф., Урду)    
356

СОФРА

СОФРА – плат който се поставя на земята на който се слага храна (СтПер.)

357

СРАМ

ШРАМ – срам (Д, П)

358
СКАЛА   СКХАР - камък, скала (П.)    
359
СЕРА САИРИ - мръсотия, нечистотия, кир САРА - тор, торя, отделям изпражения (П.)    
360

СРЕДА – околна среда, хабитат, общество, кръг от съмишленици, семейна среда

САРЕДА – род, порода, раса, категория, разновидност

361

СТАР, СТАРЕЦ, СЪСТАРЕН

САТАР – тиранин
САСТАР – тиранин, владетел

СТАР - голям (П.)

362

СТЕ
ЩЕ
СЪЩЕСТВУВАНЕ

СТЕ, СТИ, АСТИ – съществуване, свят, творение

363
СЪД
СЪДИЛИЩЕ
СУД (Рус., Сръб.)
СУДДХА - чист (Санскр.) СУД - памет, спомен, разбиране, съзнание, грижа, присъда (П.)    
364
СЕДЕМ     САТТАМА - седем (Пали/Будитски)
САТ - седем (Урду)
 
365
СЪСТЕЗАНИЕ ИЗТЕЗАНИЕ   СТЕЗА'Х - спор, конфликт, битка, караница (П.)    
366

СТО

САТА, САТЪМ – сто
САТА - сто (Санскр.)

САТА - сто

367
СТРАХ   СТАРА'Х - несигурност, плахост, колебание (П.)    
368

СТОЯ

СТА – стой, остани,

369
СПАСЯ
ШПИОНИН
СПАС, СПАШУ - perceive, възприемам, разбирам, схващам, долавям, усещам, виждам, забелязвам
СПАШУШ - око (Стар.иран.)
  СПАИ - шпионин (Англ)
СПИОН - шпионин(Герм.)
СПИА - шпионин (Итал.)
СПАУ - око (Скитски)
370
СТРАНЯ
СТРАННИК
СТРАНА(Държава)
СТРА - разпространянам се навън, разтилам се навън      
371

СТРАДАНИЕ
СТРАДАМ
СТРАДА

САДРА – нещастие, беда, стрес, болка, мъка

372
СПЯ
УСПЕНИЕ - заспиване (Старобългарски)
ПОСПЯ
СПАТЬ, ПОСПЯТЬ - спя (Руски)
СУПТА - спя (Санскр.)   ПАССУПАТИ - спя, почивам (Пали/Будитски)  
373

СВЕЩЕН

СЪВИЩЪМ – най-могъщия

374
СИНДЖИР   ЗАНДЖИР - верига (Ф., П.) ЗИНДЖИР - верига (Тур.)  
375

СВОЙ

ХВА – сам, себе си

376

ТЪДЯВА

ТАДХА -  там, на това място, по това време, тогава

377

ТЪЙ, А ТЪЙ
ТАКА

АТА – така, тъй, по този начин, следователно
ТЯ - така, тъй, по този начин (СтПер.)

ТАГГХА - наистина, точно (Пали, утвърдителна частица)

378

ТАВА

ТАВА – тава (П, Д)

379

ТЕБЕШИР

ТАБАШИР  - тебешир (П, Д)

ТЕБЕШИР - тебешир (Турс., Араб.)

380

ТЪРСЯ

ТАРЗ – метод, начин, способ, хрумване

381

ТЕКА, ТЕЧЕ
ТЕКУ – кон, бързоног (от календара на българите)
ТИЧА

ТАКА – бърз, бързей

382

ТИ

ТУ – ти (Д); ТА – ти (П)

383

ТИ КОЙ СИ

ТУ КИ АСИ – ти кой си (Д)

384

ТОПКА
ТОПУЗ

ТОП – топка (Ф, Д, П, К)

ТОП – топка (Турски, Азерски, Киргз.Иврит)
ДОП – топка (Казакстан)
ТОПУЗ – топка (Иврит, Judeo)
ТУП – топка (Татарстан)

385
ТВАР
ДВАН - заек (от Именника и Календара на българите)
ТВАР - бърз, бърза, движи се бързо, прави бързи движения (Санскр.)   ТАВЕШГАН - заек (Тур., др.Тюрк.)
ТУВАТАНГ - бързо, бърз (Пали)
 
386
ТЪПАН, ТУПАН
ТУП
  ДАФ - тъпан (Ф)
ДЕФ - тъпан (К)
ДОБ - тъпан (Унг.)
ДОБА - тъпан (Рум.)
ДАФ - тъпан (Араб.)
ДУВАЛ - тъпан (Тур.)
ДАУЛ - тъпан (Гр.) ДХАП, ТАП - звук, шум, пукот (Хинди, Урду)
 
387

ТОПЛО, ТОПЛИНА

ТАФНУ  -  топлина, температура
ТАПАЙЕИТИ, ТАП – нагорещяване, затопляне, да грея
ТАПАТИ, ТАП – топлина, горещина (Санскрит)

388

ТОВА

ХВА - това

389

ТРЪГВАМ
РЪГВАМ

РАГАМ – бързо (СтПер.)

390

ТРЕТИ, ТРЕТИЯ, ТРЕТО
ТРИ
ТРИЖ

ТХРИТИО, ТХРИТИЯ – трети
ТХРИ – три
ТРИШ – три пъти
ТРИ – три (Санскрит)
ТРИС – триж (Санскрит)

ДРЕЕ – три (П)

ТХРЕЕ – три (английски)

391

ТОЙ
ТВОЙ

ТОЙ – твой
ТВА - ти

392
ТЪНЪК
ТЕНОК - тънък (Макед.)
ТАНАК - тънък (Сръб.; Хърв.)
ТОНКИЙ - тънък (Рус.)
ТАНУ - тънък (Санскр.) ТОНОК - тънък (Ф.) ТАНУ - тънък (Пали/Будитски)
ДУН - тътък (немски)
ТХИН, ФИН - тънък (английски)
ТЕНУС - тънък (Лат.)
 
393
ТЪМА, ТЪМНО ТАМАС - тъмнина, ленност, невежество (Санскр.) ТАМ – пълна тъмнина (П)

ТАМА - тъмно (Пали)

 
394
ТЪКА
ТЪКАН
    ТХАКАНА - покривам, покривало (Пали)
ТОГА - дреха покриваща тялото (Лат.)
 
  ТАРКАН (прабългарска титла) ТАРА-ГАН - звездно войнство, звездна войска (Санскр.)
ТАРА-ГАНА - звезден владетел (Санскр.)
ТАРАХОНА - поле от звезди, сфера от звезди, звездно небе (Санскр.)
ТАРХАН - свободен, неплащащ данъци (Ф.) ТАРХАН - назначение, среща, заповед (К.)
ТАЕРХОН - изпитание, проба, договор, съдя, съд (Осет.)
ТАРХАНТ - свободен от данъци (Согдийски)
ТАРКХАН - генерал, защитник, страж (Хазар)
ТАРХАН - страж, военна титла (Тат., Башк., Тюрк.)
ДАРХАН - свободен човек (Монг.)
 
  ТОЧА
ТОЧЕН
ТОЧИЛО
ТЕСЛА
ТАГЧИ - мечоносец (Прабълг.)
ТИЖИН - остър, заострен, проникващ
ТАША - тесла
ТИГХА - меч, сабя, кинжал
ТЕЖ - меч, сабя, кинжал (Санскр.)
ТИГМА - остър, заострен, силен, буен, лют (Санскр.)
ТЕЖ - остър, заострен, проникващ (Ст.Перс.)
ТЕЗ, ТЕЗИ - остър, заострен, проникващ (Ф.)
ТЕША - тесла (Ф.)
ТЕГ - меч, сабя, кинжал (Ф., Урду)
ТЕГА - ятаган (Урду)
ЯТАГАН - широк извит меч (Тур.)
 
395
ТАРАН ТАРАНА - помощ при трудност, даващ възможност да преминеш, предавам, връчвам, издавам, освобождавам (Санскр.)      
396

ТВОРЕЦ
ТВОРЯЩ
ТВОРЯ
ТВОРИШ

ТВОРЩАР – творец
ТВАРОЗ – изразявам; дълбая; гравирам; режа, творчески, форма, мода, стил
ТВАРОЗДУМ – създаде ли?
ТВАШТР - дърводелец, строител, работник (Санскр.)

397

УГАР
УГАРКА

АГАР - излишък, остатък

398

УМ
УМЕН
МНЕНИЕ
МНИТЕЛЕН

МАН – да мислиш, да наподобяваш
МНА - да уча, да помня (Санскр.)
МАН - осъждам, не одобрявам (Санскр.)
МАНАС - мъдър, умен (Санскр.)

399

УНИЖЕНИЕ
УНИЖАВАМ

НИЖАЙНТИ [НИ-ЖАН] -  да смачкаш, да разрушиш

400

УТРЕ

УТАРА, УТАР – следващ, по-нататък, по-сетнешен, бъдеще (Санскрит)

401

УРВА

УРВА – душа,
УРВАН - собствена личност, (собствено) аз

УР – яма (Чувашки ез)

402

УШИ

УШИ -  интелигентност, разбиране, ум
ГУШ – чувам
ГАОША - ухо

ГАУС – слушам,
ГАУСА - ухо

403

УСТОЯВАМ
[У+СТОЯ+ВАМ]

УСИХИСТА [УС-СТА] -  да останеш прав,  да се надигнеш, да станеш

404

ВАЖИ
ВАЖЕН
УВАЖЕНИЕ
УВАЖАВАШ МЕ

ЙАЗ – уважение, почит
ЙАЗАЕША-МЕ – можеш ли да ме уважаваш

405
ВАДЯ   ВАДА - вадя (П)    
406

В
ВЪВ

ВЪ – в твой интерес
АЙВИ – в, посока, направление, ВИсочина

407

ВЪХ – възклицание за нещо добро
ВЪЗХИТА
ВЪЗХВАЛА
ВЪЗХИЩАВАМ

ВОХУ – добро, добре
ВАХИЩА – най-добър
ВАХМА – възхвала, похвала

408

ВАЛИ
ВАЛЕЖ

ВАРА – дъжд, валеж

БАРЕЖ – дъжд, валеж (Д, П), БААРААН - дъжд (П)

409

ВАРИАНТ
ВЕРЕН – правилен, избор

ВАР – избор
ВЪРЪН - избор

ВАРИАНТ – избор (Англ.)

410
ВЪЖЕ     ВЪЖ - въже (Wakhi. Памирски)  
411

ВЪРША
ВРЪЗВАМ
ВЪРШЕЯ
ВЪРШИХ

ВЪРЪЗ – правя, върша, изпълнявам
ВАРЪШАЙТЕ – ще направи
ВАРЗ – тояга, сопа, бия, налагам (с сопа)
ВЪРЪЗЯХ - работя

412
ВРЕМЕ ВАРАМ, ВАРАН - време (Санскрит)      
413

ВЪРТЯ
ОТВЪРТВАМ - бия шамар, отвивам винт, завъртам глава, откачам

ВАРТ – въртя (СтПер.)
ВАРТАЙАЙ – въртя се (СтПер.)
УДВРТ, УДВАРТА - завъртам, разбивам (Санскр.)

414

ВЪТРЕ
УНЕТРЕ - вътре
ШАТРА
ВЪТРЕШЕН

ХАТРА – заедно, на едно и също място
АТРА – тук, там
АНТАРЕ - вътре
ВИТЯ - двор
ВИТ – къща, клан, царски двор

АНДАР - вътре (Ф)

415

ВЕЯ

ВАЮ – въздух, вятър

416

ВЕЖДА

ВРЕЖА – вежда (П)

417

ВИД
ВИЖДАМ
ВИЖ
ВИДЯХ
ВИДИШ

ВИД – виж, научи, сдобий се
ВИДУЙЕ – да знаеш
ВИДУШЕ – за знание
ВИС - намирам

418

ВИК
ВИКАХ
ВИКАМ
ВИКАТ
ВИКАШ

ВАК – кажи, говори, обяви
ВАКАХ – говор, дума
ВАОКАТ - казвам
ВАКАС - говор (Санскр.)

ВИК - шум, глъчка (Ф)

419

ВИНА
ВИНАТА
ВИНОВАТ

ВИЯНАТАЯ – правя вреда, правя щета

  ВЪЗ-ГЛАВНИЦА     БАЗ - възглавница (Осет.)  
420

ВИШ
ВИСИНА
ВИСОК
ВЪЗ
ВЪЗВИСЕН

ВИ – широко, на широко, разделено
ВАКШ – раста
ВАСИЙ – възвишено, съвършено, голямо

421

ВОДА
ВО+ДА

АЙВИО - вода

ВАР – вода (Тахар.А)
УДДА - вода (Пали)

422

ВОДАЧ
ВОДЯ
ВОДИМ
ВОЙВОДА (ВОЙна ВОДАч)

ВАЕДА, ВАЕДЪМ – водач, доставчик, глава на семейството
ВИДАТ – грижа се, отглеждам

423

ВОЙ

ВАЙОИ - вой

424

ВОЙНА
-ВАН – (окончание) – ПобеждаВАН, ПокоряВАН, ЗавоюВАН, НадвиВАН
-ВАМ – (окончание) – ТържествуВАМ, ПобеждаВАМ, ПокоряВАМ, ЗавоюВАМ, НадвиВАМ, УнижаВАМ, ОстаВАМ
ВОЙН
БОЙ

ВАН – да победиш, триумф, да преодолееш, да завладееш
ВАЙОНАРЕ – да победиш, да обичаш

БО – армия  (Eastern Caucasian.)

БАЛА – военна дружина

425

ВОЛЯ
ВОЛИМ

ВАЙРИМ, ВАЙРЯ – желан, привлекателен, желая, искам, воля, самоконтрол

426

ВОЗЯ
ВОЗИМ
ВОЗИЛО

ВАША, ВАШАХЕ, ВАШЕМ – каруца, превозно средство,

427

ВРЕДА

ВЪРЪТРА – атака, победа

428
ВРЯВА ВИРАВХ - шум, врява, глъчка (Санскр.)      
429
ВЕЩ
ВЕЩЕСТВО
ВАСТУ - вещество, реалност, нещо (Санскр.)      
430

ВРЕЩЯ

ФРАС – разпитвам, запитвам, обсъждам

431

ВСИЧКО

ВИСПА -всичко

432

ВЗЕМАМ, ВЗЕХ

ВАС – желая, искам
ВАЗ – женя се, омъжвам се

433

ЗА
ЗАЩО
ЗАЩОТО

ЗИ – за, наистина, защото

434

ЗАМИНА, ЗАМИНАВАМ
ЗАЕМАМ

ЖАМ – отивам, пристигам, простирам се, достигам

435

ЗЪН-ЗЪН, ЗВЪНЕЦ

ЗАНГУЛ – звънче (Ф.)

436

ЗАНДАН

ЗЕНДАН – затвор, тъмница(Ф.)

437

ЗЪРНО

ЗЕРУ – семе, зърно (Shumerian)

438

ЖЕСТ

ЗАСТА - ръка

439

ПАНДИЗ

БАНДИЗ – затвор (П.)

ПАНДИЗ – затвор (цигански)

440

ЗАВОЮВАМ
ЗАВЛАДЯВАМ

ЗА - завоювам, завладявам, побеждавам

441

ЗДРАВЕ
ЗА+ДРАВЕ
С+ДРАВЕ
ЗДРАВЕТО

ДРВАТАТ – здраве

442

ЗЕЛЕН

ЗАИРИ, ЗАИРЕ - зелен

443

ЖЪЛТ

ЗАИРИ - жълт

ЗАР - жълт (К. )

САРИ - жълт (Тур.) САРИ - жълт (Азер.) ШАР - жълт (Монг.)

444

ЗЕМЯ
ЗЕМЯТА
ЗЕМИО
ЗЕМЕ
ЗЕМЕН

ЗАМ, ЗА, ЗЕМ, ЗЕМАСКА, ЗЕМАТ, ЗЕМА, ЗЕМАДХА, ЗЕМЕ, ЗЕМО - земя

ЗАМИН – земя (Д)
ЗАМАКА – земя (П)

445
ЖЕРТВА
ЖРЕЦ
  ЗАР - жертва, жертвоприношение, посвещение (П.)    
446

ЖЪНА

ЖАН – посичам, удрям, убивам, унищожавам
ДЖИНА - победител (Санскр.)

447

ЖАР – енергия
ЗАРЯД
СИЛА
СИЛЕН

СУРА, СУРЕМ, СУРО – сила, мощ, смелост, як
СИЛА - сила; добродетел; добро качество; (Санскр.)

ЗОР – усилие, старание (Пахл.)

ЗОР - тежест (Тур.)

448

ЖАР
ЗАРЯ
ЗОРА
ПОЖАР
ОГЪН

АТАР, АТРА – огън
АГНИ – огън(Санскр.)

АЗАР – огън (Д.)
АДАР – огън (Ф.)
АГИР – огън (К.)

АРТ – огън (Осет.)
АТАР, АТЕШ – огън (Тур.)
ОД – огън (Азер.)
УТ – огън (Башк.)
ВАТРА – огън (Хърв., Сръб.)

АТАР - огън

449

ЖИВ
ЖИВОТ
ЖИТИЕ
ЖИВЕЯ
ЖИВИМ
СЪЖИВЯВАМ

ЖВО, ЖВА – жив
ЖИАТУ – живот
ШИ – живея
ЖИВЙАМ, ЖИВЙА – живеене, прясно мляко

САЖИВА - жив (Пали)

450
ЖАБКА
ЖАБОК
ЖАБА (Юж.Слав., Укр., Пол., Чеш.)
БХЕКА - жаба (Санскр.)
АЖАМБХА - жаба (Санскр.)
БЕК - жаба (К.)
ГХОРБАГЕ - жаба (Ф.)
ЗАФАДА - жаба (Пахл.) ЖАБА - блато (П.)

БХЕКА - жаба (Пали)
БХЕГ - жаба (Урду)
БЕКА - жаба (Унг.)
БАКА - жаба (Татарст.)
БАКА - жаба (Башк.)
КУРБОКА - жаба (Тадж.)
КУРБАГА - жаба (Тур., Узб.)

 
451
ЖВАКАМ - дъвча   ЖОВ - дъвча, дъвкане, преживяне (П.)    
452

ЗИМА

ЗИМА – зима (П)
ЗИМАСТАН – зима (Д.)
ЗЕМЕСТАН – зима (Ф.)

453

ЗЛАТО, ЗЛАТЕН

ЗАРИТЕМ [ЗАРИТА] – злато, зелен

454
ЗАРЗАЛА   ЗАРДАЛУ - кайсия (Ф.) ЗЕРДЕЛЕ - кайсия (К.)    
455

ЗЛО
ЗУРА - зла, лоша (СтароБълг.)
ЗУРЕН - зъл, лош (СтароБълг.)

ЗУРА – зло
ЗУРАКАРА - злосторник

ЗОР – усилие, старание (Пахл.)

ЗОР - тежест (Тур.)

456
ЗЯПАМ
ЗЯПНА
ЗАФАНА - уста      
457

ЗНАЯ
ЗНАМ
ЗНАНИЕ

ЗАН, КСНА – знам, познание
КСНЪМ - помощ

ЗАН [ЗАНИМ] - знам, да знам (К)

ЗУ – знание (Shumerian)

458
СИН
ЧЕДО
ЗЕТ - доведен син ЧИТАК - прост човек, недоучил (като дете!)
ЗАТА[ЗАН] - син
СУТ, СУТА - роден, син, поколение, цар, принц (Санскр.)
Ч - дете (Санскр.)
ЖАТА - син, момче (Санскр.)
СИНУС – син (Санскр.)
ЗАД, ЗАДА - син (Ф., П.) ЗАТ - син (Пахл.)
-ЗАН - доведен син (Ф.)
ЗАДА, ЗАД - роден, поколение, син (Урду)
ДЖАТАКА - син (Пали)
ДЖАТ - роден (Пали)
 
459

ЗОВА

ЗАВА – вик, повик, зова

460
ЗОБ
ЗОБЯ
    ЗАБ - овес (Унг.)
ЧАВДАР - ръж (Тур.)
 
461

ЗВЯР
ЗВЕРЧЕ

ЗАВАРЕ -  скорост, бързина ЗАВАР, ЗАВАРЕЦА  -  сила, жизненост мощ, ярост, здравина, крепкост

462
ЗАХАР САРКАРА, САККАРА - сладко (Санскр.) ШАКАР - захар (Ф.) ШЕКЕР - захар (Тур.) ШУГАР - захар (Англ.) ЗАХАРИ - захар (Гр.) СУККАРА - захар (Арб.)
ЗУККАРУМ - захар (Лат.)
 
463

АМИ/МИ – отрицателно обръщение/частица (Ми ще видя! Ми не знам! Ми …..! Ами...!)

МА – отрицателна частица – не, никога

464

ЗИД
ЗИДАР
ЗЪДЪЧИИ

САДД - стена, преграда, пречка (П.)

ЗИГ –  издигам,
ЗИД – висок (Sumerian)
ЗИД - преграда (Lezgin)

465

ХАКВАМ – удрям, тупвам
ХУКВАМ

ХАК – подтиквам, предизвиквам, подбуждам, стремя се, боря се

466
ХВАЛЯ
ХВАЛА
ФАЛЯ
ХВАРНАХ - царски блясък, величие, слава
ФАРНАХ - царски блясък, величие (СтПер.)
ФАРР - блясък, величие (Ф) ФАРН - щастие, богатство (Осет.) ХВАЛАХ - хвала, слава (Скитски)
467
ХЪРКАМ
ХРКАТИ -хъркам (Сръбски)
  КХАРКАЕЙ, КХАРКИ - хъркам (П.)    
468

ХОРА – народ
ХОРО – група хора

КАРА -  човек, личност, хора (СтПер.)
КАРАШИМ, КАРАМ – хора, народ (СтПер.)


* - Авестийски са всички думи в колоната за които не е указано уточнение в скоби

           Вижда се дори от обикновено сравнение, че много голяма част от българските думи, които наричаме славянски напрактика имат и своите преки източно-ирански, арийски или авестийски паралели, а също се  вижда и наличието в българския език на много западно-ирански и месопотамски думи. Това сравнение показва по някакъв начин произхода и пътя по който са минали българите, като по непряк начин същевременно потвърждава и аргументира останалите културни елементи които българите споделят с изтока, от които на първо място стои огнената религия на прабългарите – Религията на Маговете, с включените в нея на част от месопотамските култове и традиции! Голямото количество на западно-ирански думи, не може да бъде обяснено само с това, че те са заемки от османския език, защото много от тях са разпространени и в земи където османската империя не е достигала, но старобългарския език е стигнал!
            В заключение, трябва винаги да се помни това, че за първи път термина „славянски” е използван относно старобългарския език, а тъй като ясно се виждат иранските елементи в него, логично следва, че групата славянски езици могат да бъдат лесно определени като група от ирански или скитски езици, получили своето различно развитие в Европа! С оглед на голямото количество думи едновременно със славянски и с ирански паралели в българския и в езиците на южните славяни, е необходимо едно ново и безпристрастно анализиране на славянските езици, което би въвело в по-голяма степен в българската науката и езикознанието ни изучаването на авестийския език

 

Литература:

  1. The language of the Asparukh and Kuber Bulgars, Vocabulary and grammar – П.Добрев
  2. Old Iranian - Scott L. Harvey, Winfred P. Lehmann, and Jonathan Slocum
  3. Dictionary of most common Avesta words - Joseph H. Peterson
  4. Ancient Sanskrit - Jonathan Slocum and Karen Thomson
  5. Avestan English Dictionary - Webster's Online Dictionary
  6. Речник на най-известните османо-турски думи в българския език – И. Т. Иванов
  7. Речник на чуждите думи в българския език – И.Габеров, Д.Стефанова
  8. Скито-Сарматски речник (по Абаев) - И. Т. Иванов
  9. Някой особености на българския език – Ж.Войников
  10. Български етимологичен речник - БАН 1979г. В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров
  11. Скифский язик : Опыт описания - Витчак К.Т., 1992
  12. Digital Dictionaries of South Asia - The University of Chicago, Columbia University, and the Triangle South Asia Consortium in North Carolina; Funded by the U.S Department of Education under Title VI, Section 605, October 1999 through September 2002
  13. Речник на древнобългарските думи
  14. Русско-татарский краткий словарь
  15. Proto-Bulgarian language - Л.К.Ненчев
  16. Историко-этимологический словарь осетинского языка - В.И. Абаев

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev