ANCIENT BULGARIA
Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

СХОДНИ ДУМИ И СТАРИННИ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИ И ХИНДИ - ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ


Я.Й.Шопов,  Т. Ялъмов, С. Шопова, Л.Т. Цанков
Институт по интердисциплинарни  изследвания на древни цивилизации
.

 



Резюме

Намерихме общо 1020  общи по значение и произношение думи в българския  език  и хинди; древно български етноними в Индия и имена на ведически божества в българския език и фамилии
Намерени са 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български  и хинди (3,5 %  от най- често употребяваните думи в съвременния хинди). Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни древни контакти на индусите с жив древно- български език.
Освен общите думи са открити  647 различни древно- български  етнонима  (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)) в Индия + 45 имена и синоними на 33 ведически  или хиндуиски  божества в българските  имена или фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74  български фамилни имена.

Цел:Издирване на сходни думи и старинни термини в български и хинди и търсене на техния произход.

Материал и методика:
Използвани  са  речниците   Shakespear  (1834),    Карманный  хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с известните, редките и остарелите думи в българския (Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)).  Изследвани  са и имената на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) в Индия съдържащи  се в географската  информационна  система (GIS).  От тях са извадени  българските  етноними  (топоними формирани  от  етническите   имена  на  българите, техните  клонове  (Кутигури  (Кутригури),  Утигури  (Утригури,  Утии),  Оногури (Оногундури), Ургури, Кучи- Булгар, Купи- Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло)).

Исторически бележки:
Още акад.  Державин    (1946)  демонстрира,  че българите  по своя произход “принадлежат към най-древните доиндоевропейски  народи”.  До тези заключения той достига на базата на палеолингвистичен  анализ, направен от акад. Н. Марр (1925). Напоследък Петър Добрев (1994, 1995,а,б), Шопов (1988, 2001, 2002-а, г, 2003, под печат), Шопов и др. (2002- б, в, под печат), Димитров (2002) Ненчев, (2002), Хнканосян (2002), Мутафова и Мутафов (под печат)   и някои други изследователи убедително доказаха, че прабългарите  са индоевропейски народ от източно-иранската група.  Народите от тази група  са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма супер-раса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо-европейската езикова общност,  защото са колонизирали Индия и са занесли  там  ведическата  култура и ведите.  При това част от тях се  е смесила  с коренното население на Индия и е осъществила  връзката между европейската и индийската компонента на индо-европейците. Смята се, че началото на този процес е станало около 1500 г. пр.Хр. в горното течение на р. Инд (Кашмир и Пенджаб).
Според  Теофилакт  Охридски прабългарите  са имали  религия  като  скитите  (Златарски,1970). Скитите  са ираноезични  народи,  говорещи  един и същ език (Всемирная история, 1955). Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев (1962) подчертава, че според Херодот общоскитските  богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите-  водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани  на бактрийски  език,  който е ирански  език (Всемирная история, 1955).  Според Добрев (1994)  имената бактрийци  и българи (балхара)  са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата  книга  на авестата- Вендидат,  глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна (област от древен Иран)  наречена Варна  (Хрестоматия  по истории древнего Востока. ,ч.II, 1980). Когато едно старо име на град или област  се появи на ново място, то това  обезателно  се дължи на миграция  на население от старото  място (Шопов, под печат-б).  По тази логика  името Варна просто е  донесено   от зороастрийци  (прабългари),  които са живели  в областта Варна  в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия.   Това е едно достоверно  доказателство   за  етническата   и  езикова  принадлежност   на     прабългарите  към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия.

Лингвистични бележки:
Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно- иранските,  западно- иранските и индо-арийските  езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията  е най-висока  с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно-иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно-българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи,  2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват,  че ролята на турския език като вносител на персийски  думи в българския е многократно  завишена и надценена.  Шопов (1998) цитира исторически  факти, че българското влияние върху турския език е многократно  по-голямо от турското влияние върху българския  език.  Причина  за това е исторически  документираната   (Симидов, 1900)  традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин,  защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота,  за да се предпазят  от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани  за турски, трябва да  бъде  преразгледана  (Ненчев, 2002)  в светлината на твърдо установения  с генетичен анализ източно-ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия  е турцизъм,  но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение  към знатен  християнин” или “капитан  на  еничарите”  (Турецко-   руский словарь, 1945),   а   българите  са  основният християнски народ  в  османската  империя.   Следователно "чорбаджи"  е българизъм в турския език.
Ведите  са били разпространявани устно на ведически санскрит  (McDonell,1976),  който е синтетичен  език,  създаден от най-доброто от арийските   наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва,  че прабългарите са били носители  на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).

При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите,  но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както  по звучене и значение,  така дори и по начин  на употреба (Шопов и др., 2002-в).   В резултат на усилената дейност на панславистите  преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично  и целенасочено  са  изваждани   от българския  език,  под предлог  за детуркизация  на българския  език.  Самият процес на детуркизация  води до отстраняването  на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически  документирано  е, че "турците,  за да разхубавят грозната си нация,  са се женели за българки"  (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български  думи като майчин език.  Звучи невероятно,  но от около 2000 фамилни имена, означаващи  професия  или занятие има само едно фамилно име (Учителски),   образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската  дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.

Анализ на резултатите: 
Първата  крачка   при  съпоставянето   на  хинди  и  български  е изясняването на закономерните  потъмнявания при преход на думи от единия език в другия. Установените от нас   закономерните  потъмнявания   (таблица 1) не се отличават  съществено от известните такива при преход на думи от иранските езици в индийските:

Таблица 1.
Закономерни потъмнявания на звуците при преход от
иранските езици (и български) в хинди:

български

хинди

ъ: сандък
е: кебаб и: мигар
о: косур (кусур)
а :китна

а: сандук
кабаб мaгар
касур
китна

б: бай

бх: бхай

д: дум (шум); дарак

дх: дхум; дхарак

ф: фукна, фучи

пх: пхукна

х: хал, харч

кх: кхал, харч

к: кихна

чх: чхихна

ч: чорап

дж: джураб

ч: чорба

ш: шорба

т: тапа, топна

тх: тхаппа (печат), тхопна

г: гътна
сгурия (тор)
гугутка

гх: (гхатна)
гхурия (тор)
гхугху (вид сова)

 

пример: произнасяне на името българин от индийците:
българ ъ→а, г→гх  → балгхар → балхар(а)

 

И до ден днешен българин на Украински е балхар, а руснаците наричат украинците  “хохли” защото звука “г”  в украински  потъмнява до “х”. Украинците  живеят на бившата територия на Велики Булгар.

Следващият  етап е изясняване на сходствата при словообразуване в двата езика  (таблица 2). За  целта  е  използван   фонетичния   анализ  на  хинди на  Рудин (1957),  индийски примери  по Карманный хинди-русский словарь,  (1958) и Русско-хинди словарь,  (1957), и паралели с български по Български тълковен речник  (1973), Речник  на редки,  остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) и Добрев (1995-б).

Таблица 2. Сходно словообразуване в българския език, хинди и санскрит:

Суфикси

хинди

български

суфикс

значение, пример

суфикс

значение, пример

 

-ийа

професия, връзка

-ийа

професия, връзка

 

дакийа (писмоносец)

 

даалия (разбойник)

 

прийа (любима)

 

прийа_тел_ка (любима)

 

-чи*

професия

–чи-ийа

професия

 

топчи (топчия)

 

топчия, кормчия, керемидчия

-джи**

старши, по- образован

–джи-ийа

професия

 

бабаджи (бабаит, бабаджан)

 

бираджия, фурнаджия

 

 

-ли-ийа

особенност, произход

 

 

 

късметлия, Варналия

 

-ар

професия

-ар

професия

 

сунар (златар)

 

ботушар, козар

 

-дар

(собственник)

-дар

(собственник)

 

дукан-дар (собственик на дюкян)
зами-дар (земевладелец)

 

кръндар (собственик на свине, от кърнък "свиня",
оттам и кърначе)

 

-кар

автор, деец

-кар

автор, деец

 

филм-кар (кинодеец)

 

медникар (автор на медни изделия)
часовникар [Бел. - Д.И.]
мелничар [Преход К-Ч, Бел. - Д.И.]

 

-ак,-ака

професия, качество

-ак,-ака, ък

професия, качество

 

таерак (плувец)

 

теляк, юнак, главанак

 

балак (балък, младо момче)

 

балък (недоучен)

* Някой изследователи смятат, че суфиксът –чи е турска заемка, но в хинди той образува 48 думи (повече от известните турцизми в хинди), а в персийски (Steingass, 1892) 113 думи (и то предимно професии). Добрев (1995-б) смята, че суфиксите –чии и –чия в българския са характерни за думите от прабългарски произход.
** В хинди -джи обикновено  е частица, която се поставя  след думата и се употребява  за старши или по-образован човек. Например: батко на хинди е бай- джи. В хинди в редки случаи (6) думи завършват на –джия, а други 25 на –джи. Част от тях означават професия. В персийски (Steingass, 1892) суфиксът –джи образува 114 думи (и то предимно професии или занятие). Това навежда на
мисълта, че суфиксът –джия в български не е от турски произход,  а се образува от съчленяването на частицата или на суфикса –джи и суфикса –ийа (-ия)

Префикси

хинди и ирански
български
бе = без
пример:
бе-гхар (бездомен)
без
пример:
без_дом_ен
ни = не
пример:
ни-дар (безстрашен)
не, ни /диал./
пример:
не_винен

на (ирански)

не

 

санскритски

български

а- (пред съгласни) = не

а-
пример:
а_бордаж; а_джамия (необучен, неспособен)

пра- (напред)

пра- (предходен)
пример:
пра_баба

са- (съ-)
пример:
са- пакш’ (съюзник)

съ-
пример:
съюзник, съ_беседник

 

Частици

хинди

български

ах

ах (въздишка)

аха аха

санскрит

български

суфикс

значение, пример

суфикс

значение, пример

 

-ик

професия

-ик

професия

дарш’ник (философ)

 

ученик (от учен,и учча(скр.))

       

-ак

професия

-ак

професия

лекхак (писател)

 

телйак (търкач на тяло в баня)

       

-ика

професия

-ка

професия

лекхика(писателка)

 

писателка

       

-ан

 

-ан

 

пахалван(пехливан)

 

пехливан, чобан, калпазан

       

-ван

 

-ван

 

бал’ван (силен)

 

балван (силен мъж, прабълг.)
бахчеван (градинар)

       

действие

-а

действие

учча (уча)
читта (чета)
будйа (будя)

 

уча, чета, кара, пека, сека, будя

       

-к, ка

умалителен суфикс

-ка

умалителен суфикс

пустика (книжка)

 

книжка, баничка

       

суфикс за пол

-а

суфикс за пол

бачча (момче)

 

кана, боила (п-б)

       

индоирански суфикс за прилагателни, присъединява се към скр. думи

-и

суфикс за прилагателни

тек’ники (технически)
скули (ученически)

 

технически, школски, ученически

       

свойство

-а

свойство

гола (кръгла)

 

кръгла, гладка


Звателен падеж

хинди български
1.В ед.ч. само мъжки същ. завършващи на -а приемат окончание -е

1.В ед.ч. само м. същ. приемат окончание -е:
пример: Крум- Круме

2.Звателният падеж може да съвпада с прекия.

2.Звателният падеж може да съвпада с прекия.
пример: Гергана- Гергана

3.Санскритските думи са със скр. окончания:
пример: гуру- гуро (учител- учителю)

3.Санскритските  думи са със скр. окончания:
пример: ученик- ученико


Косвен падеж

хинди български
Образува  се с присъединяване на служебна дума- послеслог: -(ме, се)

Образува се с присъединяване на служебна дума- послеслог: -(ме, се, е, бе):
пр.: (има ме, знае се, забелязано е, показано
бе)

 

Прилагателни

хинди български
Усилване на степента на признака чрез повтаряне на прилагателно:
пример: аччхе- аччхе (много- добри)

Усилване на степента на признака чрез повтаряне на прилагателно:
пример: ачик- ачик (много явно)

 

Сложни думи

хинди български
1.Двандва- композити от 2 равноправни думи:
пример: мата-пита = родители (майка- баща)

1. Композити от 2 равноправни думи:
пример: ново- вехто = новина, дено_нощие

2.Татпуруша- словосъчетание на 2 елемента,
единият е пояснение на другия

2.Словосъчетание на 2 елемента, единият  е пояснение на другия:
пример: млекопитаещо, чифтокопитно

3. Бахуврихи: сложни думи с вторична адеквация (същ. е отзад):
пример: барах-синга= елен, от дванадесеторог

3. Сложни думи с вторична адеквация (същ. е отзад):
пример: единорог (с един рог)

 

    

Сходни думи в български и хинди

Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на  сходни думи в български и хинди в Карманный хинди- русский словаръ. (1958). В него намерихме 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди (3,5 % от най- често употребяваните думи в съвременния    хинди). Тук привеждаме само някой примери от тези думи. Корелацията на българския  със санскрит  е многократно   по-ниска.   Това  навежда на  мисълта,  че  в хинди са останали следи от директни контакти на индусите с жив древно-български език. Хинди съдържа значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени  от директни контакти  с жив език и ирански  народи, санскритските  думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици.
Освен общите думи открихме 647 различни древно-български етнонима в Индия в географската  информационна  система  (GIS)  +  45  имена  и  синоними на  33  ведически  или хиндуиски божества в българските имена и фамилии, или имащи функции, които се разбират на български  по  имената  им  (които  са  на  санскрит).   Имената  на  тези  божества  образуват  74 български фамилни имена, като някои са имат различни окончания  запазвайки основата си (напр. Ганешкин, Ганеша и др.).
Сумарно са открити  1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди, древно български етноними, топоними и хидроними, ведически божества и други.
Сходствата  на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините  в езика. Най- висшето ниво по значимост  са роднинските  термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа (таблица 3).
За изследване на сходните  роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро-фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда  на първо място (след  урду)  по  сходство с  българските  роднински термини  измежду  всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството  на тези термини  със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците  от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските  ни термини с иранските  езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация (до 71%  за пушту) със старинните имена на професии в българския, запазени във фамилните ни имена (Шопов и др., 2002-в). Това показва, че роднинските  термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият  произход  на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Това изследване ще бъде публикувано детайлно в отделна публикация.

 

Таблица 3. Сходни думи в български и хинди

I. Роднинство

хинди български

биби

баба, баби

бхаджа /племенник/

бадж_ан_ак б→бх

бхаджа /племенник/

баджо б→бх о→а

бхай /брат, приятел/

бай  б→бх

бхай джи

батко б→бх

бащар /мъж/

баща

бекар /без ангажимент/

бекяр

бхрата

брат б→бх

девар /независим/

девер e→а

джинс

джинс- род, раса

дащ /раждане, грижа се за/

дъща, дъщеря ъа

дада

дядо оа

джани-любовница джанан- любим

жена /съпруга/
ж→дж, eа

зат /роднина/,  за/син/

зет e→а

кака /старши брат/

кака-старша(сестра)

кала, калик

калеко e→а

каум/семейство, приятели/

кум, кума

лала /момче/

лелин(чо)-лелин мъж e→а

лали /момиче/

леля e→а

ма

ма (обр. към майка)

мата

майка

мама

мама

манус /мъж/

манук, мануш д. (мъж)

мужтамия, машк /мъж /

мъж, мъжки ъ→а

сасур, векр /чест/

свекър,  свекърва  e→а

суну /син, по-малък брат/

син

нахияр /сем.на жената/

снаха

стри /жена, хазяйка/

стринка (жена на чичо)

прия/скъп, принадлежащ/

съпруг, съпруга

тат

татко

хуб /приятелство/

хубавенко= девер

чат /желание/

чадо, чедо  e→а

чача-ни, чаччи

чинка=стринка

шура /свързва/

шурей- брат на жената

 

Легенда:

хинди

български

Подчертано и удебелено = еднакво звучене и значение на думата в хинди като в български (имайки предвид закономерните потъмнявания на звуците)

Итализирано = диалектна дума в българския

Удебеляване= еднакво звучене на думата в хинди и български (като се вземат предвид закономерните потъмнявания на звуците)

_ (долна черта) = подчертава наличие на префикс или суфикс в българска дума

Подчертано = еднакво значение на думата в хинди и в български

Подчертано= закономерно потъмняване при преход от български в хинди

 

 

II.Тяло, бит, домакинство

Следващото ниво по значимост  са имената на частите от тяло и домакинските термини, защото те отразяват интимна част от бита и езика на един народ и трудно се пренасят от един език в друг без продължително  съвместно съжителство на два народа (таблица 3).      

хинди български, значение

кхуб

хуб_ав

кхуб сурат

хуб_ав сурат (външност)

потна (намазана)

потна

лик (черта)

лик (черти на лице)

туния

тънък

веш (дрехи)

вещ

курта

курт_ка

паджама
(панталон)

пижама

патлун

панталон

шалвар

шалвари

шал

шал

сандук

сандък

гардан

шия (к. гердан-
нашийник)

грива

шия (к. конска грива)

сарана

рана

рух

дух

кхана (къща)

хан (къща за ядене)

кхана (ядене)

хан (място за ядене)

дайра (кръг)

дайре

сандал (сандалово дърво)

сандал

тава

тава

дин

ден

кхарч

харч

пакет

пакет

 

III.Действия

Следващото ниво по значимост са имената на действията, защото те са в основата на езика на един народ и трудно се пренасят от един език в друг:

хинди български, значение

кхилли

хили се

кхарч

харч

урна
(отделя се)

сурна се

лахар
(порив на вятър)

лъха

тикна

тикна (опира се на)

тхопна

топна

плаван

плаване

пакана (пека)

пека (к. пекана)

пина (пия)

пийна

ручи (апетит)

руча (яде)

карана

каране, кара го да

капна

трепери
(к. капна от умора)

тхокна
(забива)

втъкна

тарапна

тръпна

таник (малък)

тънък (за бюджет)

пхукна (духа)

фукна, фучи

бхагна (бяга)

бягане, побягна

лай (напев)

лай (на куче)

 

IV. Български топоними в Индия

Дори при съвременната миграция,  когато  едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата  наука  използва характерните  за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001).
Български топоними в Индия се делят по степен на важност на 3 категории:

а. Етноними: Особено висока  степен на достоверност дават етнонимите  (топоними и хидроними, формирани  от етническите  имена  на  даден народ  и неговите  клонове и родове). Идентифицирането  на  такива  топоними в Индия представлява  голям интерес  за  българската историческа  наука.  Историческите  предпоставки  за наличието  на такива  топоними в Индия и техният произход са отразени от Шопов (2003).
Българските етноними  са топоними, формирани от етническите  имена на българите, техните  клонове  (Кутигури  (Кутригури),  Утигури  (Утригури,  Утии),  Оногури (Оногундури), Ургури,  Кучи- Булгар,  Купи- Булгар, Котраги)  и династични  родове (Дуло). Шопов и др. (под печат) показват, че в Индия са запазени 647 различни древно-български етнонима. Наличието на български етноними в Индия хвърля светлина по въпроса кой е носителят на йогически  практики на територията  на България, отразени в енеолитни статуетки   на медитиращи йоги с изобразено трето око и енергийни линии, излизащи от него от IV- тото хилядолетие  пр. Хр., намерени в България (Ilinkina, 1994). Задълбочените изследвания в тази област започват тепърва. По време на неолита  и  енеолита  части  от  територията  на  България  са  обитавани   от  индо- европейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки,  гърци, илири, келти,  хети,  немци,  славяни, балти и т.н.). Именно източните иранци са мигрирали оттук до Индия.

б. Хидроними (имена на реки,  езера, блата и др. природни водни басейни) -  Те са много стари, т.к. по- рядко се сменят от нашествениците, отколкото  имената на населените места.

в. Имена на населени места или местности.  Имената на населените места първоначално се дават от техните строители, но често се сменят  от завоевателите,  които се установяват  по тези места. Преименуването им е особено често за големите градове, важни крепости и търговски центрове.

 

V. Индийски топоними в България

За пръв път Donchev (1980) доказва наличието на индийски топоними в България, които са донесени от прабългарите. Те са от доказан не-турски произход, т.к. са преминали през  комисията по де-туркизацията  на имената на градове и местности в България към Народното събрание (Миков, 1943). Шопов и др. (под печат-б ) намират още такива топоними, но въпросът изисква допълнителни изследвания:

хинди местност в България, пояснение

манч
(възвишение)

вр. Манчо в Рила

джан (човек)

вр. Джано в Рила
съседен връх Човеко

Янтра (извит)

р. Янтра (извита река)

кабул
(изпитание)

вр. Кабул в Рила

джангал
(горист)

вр. Дженгал в Пирин

газей
(непобедим)

вр. Газей (труден за
изкачване връх в Пирин)

тунд (бърз)

р. Тунджа

Буда

хребет Буда, гр. Буда
(прабългарски град)

 

VI. Фамилни имена

Следващото ниво по значимост  са фамилните имена, които означават професии или занятие.  Те носят ценна информация за стопанската  култура  на един народ по време на въвеждането им (преди около 150 г. у нас). Могат да се пренасят  от един език  заедно с привнасянето на нова специфична професия или инструмент. Затова се заемат в езика на по- слабо развитите  технически   народи  от езика  на  по-  цивилизованите  и развитите  народи.   Затова  е логично да има такива  заемки  от българския  в турския и славянските  езици,  а не обратното. Паралелите между  основите  на българските  фамилните имена и думите  в хинди е  разгледан детайлно от Шопов и др. (2002-в). Тук привеждаме само няколко примера:

Български фамилни имена, имащи паралели в иранските и индо-иранските езици.
1. Фамилии с основа, по-близка до Хинди, отколкото до съвременния български АСТАРДЖИЕВ от АСТАРДЖИя= тъкач на хастари, от АСТАР (х, п, пу, д)= хастар ТАМАМДЖИЕВ  от ТАМАМ (х,  п)= цял, пълен, завършен в съвременен български- таман
2. Чисто български фамилии с основа, липсваща в турския и славянските езици:
ГУДАРОВСКИ, ГУДАР от ГУДА  (х)= ядро, зърно = топче (б-г)
КИРАДЖИЕВ, КИРАДЖИЙСКИ от КИРАДЖИя=наемател, кирая (х, пу, д)=наем, керайе(п)=наем,аренда
ПАШАЛИ-ЕВ, -ЙСКИ, ПАШАЛИя,  ПАША,  пашу (х) = пасе
САПУНДЖИЕВ от САПУНДЖИя- сапунар, САПУН (х)= =сапун, сабун (пу, д)
ЧАКРЪКЧИЕВ от ЧАКРЪКЧИя  ЧАКРАК (х)==чакрък
ТЪРНАДЖИЕВ от ТЪРНА- търня= ограждам с трънен плет, ТОРНА (х)= чупи, къса
ФУЧЕДЖИЕВ от ФУЧИ, (ф)пхукна (х)=  фукна, фучи
ЧУКНИЙСКИ  от ЧУКНИя, ЧУКНа (х)== чукна
ЯМАЛИЕВ, ЯМАЛИя, ЯМА (х)= бог на смъртта (като “да паднеш в ямата”)

Легенда:

думите на индийски езици
са удебелени

думите на източно- ирански езици са подчертани

х - хинди

пу - пушту

н – непали

д - дари

= = съвпада по значение в хинди и български

п – фарси (персийски език)

 

VII. Имена на богове

Шопов и др. (2002-в) показват, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Те доказват, че 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества още се срещат в българските имена или фамилии, или техните функции се разбират на български по имената им (които са на санскрит).  Имената на тези ведически или хиндуиски божества образуват 74  български фамилни имена.

 

VIII. Термини, инструменти

Старинните  термини  и имена на инструменти  носят ценна  информация  за стопанската култура на един народ. Те могат да се пренасят от един език заедно с внасянето на нов инструмент в употреба. Те се заемат от езика на народа който ги е създал или донесъл в региона:

хинди български, значение

халка

халка

кила

кула

халва

халва

калам
(перо, пише)

калем

дхум (шум)

дум_ка_не

парча (лист)

парче хартия

файда

файда (полза, изгода)

сайбан (навес)

сайван

кисмат

късмет

бад кисмат

с лош късмет

бал

бал (мощ, ниво на сила)

бали

бали жито

магар (обаче)

мигар

торна (къса)

търна, търня
търнокоп

дам (цена)

ще дам за

магар (обаче)

мигар

вузул

възъл, възел

китна (много)

китна (пишна)

файда

файда (полза, изгода)

пучх (опашка)

пух от под опашката

резар (бръснач)

резач

хор
(съревнование)

хор

шушка (сух)

шушка (сух лист)

сокхна

съхна

чаркха

чарк (колело)

чал (вододел)

чал (хребет, вододел)

вади (долина)

вада

сабун

сапун

сукха

суха

тасма (ремък)

тасма

тези (ум)

теза

дан (дар,
пожертвование

данък

пхен

пяна

пирона (нанизва)

пирон

лак

лак

 

IX. Стоки (храни, цветя)

Последно ниво по значимост на съвпаденията имат стоките (храни, цветя), т.к. те са били обект на търговски връзки със съседни и дори далечни народи.  Ако те са продавани  по места, където не са били известни или не виреят, то имената им се заемат в езика на народа на който не са били познати:

хинди български, значение

кхурма

фурма

сойа

соя

анар

нар

шира (сок)

шира

гул

гюл (роза)

мас (месо)

мас (от месо)

амлет

омлет

кампот

компот

шорба

чорба

лала

лале

 

Заключение: Проведеният анализ показва, че в старинния и разговорния български език са се използвали много повече думи от прабългарски произход, отколкото в съвременния литературен български език.  Много  думи в българския  от прабългарски  произход погрешно  се смятат за турцизми. Много думи, смятани за турцизми  в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език.
Настоящата разработка  на Института  за древни  цивилизации  е плод на почти 10 годишни търсения и прилагане на съвременни научни  методи и комплексен   подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици.

 

Изводи

Предложената  разработка  показва,  че е необходим  комплексен  подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват  да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят  някои от досегашните схващания.

 

Благодарности

Настоящето   изследване  е в  рамките  на  договор  721/1997  на  Националния  съвет  за научни изследвания при Министерството на образованието и науката.

 

Ползвана литература:
Абаев В. И. (1962) Культ “семи богов” у скифов.- Сб. “Древный мир”, М.
Българите.  Атлас (2001) Колектив.  Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София,
280 с.
Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН Български тълковен речник (1973)  3-то изд.Наука и изкуство 1133 с.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,с.203-7
Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и
16 Февруари 2002г., София, стр.6.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173
Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”,  София, 189 с.
Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд.
Огледало, София, 178 с.
Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70.
Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574,
бел.13.
Иванова Н., Радева П. (1985) От “а” до “я” имената на българите. Изд. Народна младеж”,
София, 248с.
Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World
Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5
Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56
Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с.
Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите  градове,  села, реки,  планини и места.  Наука и знание, София, 316 с.
McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976
Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372.
Мутафова M.,  Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.-  Сборник доклади на Националната  научна  конференция  на  тема:  Древната  Българска цивилизация  –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София.
Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на  Националната  научна  конференция  на  тема:  Древната  Българска  цивилизация  –същност и значение за формирането  на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд.БАН, София, 606 с.
Рудин С.Г.(1957)  Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь.  Бескровный  В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с.
Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с.
Симидов  Ф.  (1900)  Прочутият Филип Тотю  войвода  (наречен  “хвърковатият   Тотю”).  По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София,
1972 г., 424 с.
Steingass  F.J. (1892)   A Comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul, 1892.
Турецко-  руский  словарь (1945)  40  000  слов (под ред.  В.А.Гордлевски).   II  изд., ОГИЗ, Москва,704 с.
Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co.,
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в: кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете -  Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския  ден”  в Европейския Университет  във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени  сведения за присъствието  на прабългари в Двуречието.-  Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и  значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002г) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и  значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр.8.
http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm
Шопов  Я.Й.,  Л.Т.Цанков,  Т.  Ялъмов, С.  Шопова,  Л.  Ненчев,  Г.  Кхнканосян  (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели  думи от прабългарски  произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21-  30. http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc
Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване   на  сродството на  древните   българи   с  други  народи.-   Разширени   резюмета  на Националната  научна  конференция  на  тема:  Древната  Българска цивилизация  –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5.
http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.- Изложение  изнесено на кръглата маса “Мадарският  конник”  на 22 Март 2003  г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат.
Шопов  Я. Й.  (под печат) Исторически  и Археологически  следи от присъствие  на древните българи на територията на днешен Иран.-  Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.
Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология”  в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”.
Шопов  Я. Й.,  Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х.,  М. Мутафова, Азади,  Г. Хнканосян,   (под печат-б) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.
Фаюзи  Х.  (2004)  Персийски думи в българския език.  СУ “Кл.  Охридски”, ФКНФ,  катедра
Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.
Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския  език.-  Разширени резюмета на Националната  научна  конференция  на  тема:  Древната  Българска цивилизация  –същност и значение за формирането  на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-
15.
Хрестоматия   по  истории  древнего   Востока.   ,ч.II   (1980)   Под  ред.   Коростовцева   М.А.,
Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72

 

 

Similar Words and Ancient Terms in Bulgarian and Hindi- Origin and significance.

Shopov Y., Yalamov T., Shopova S., Tsankov L.

Institute of Ancient Civilizations http://seedot.com/civilization/ YYShopov@Yahoo.com

Abstract

We found totally 1020 word with common meaning and pronouncing in Bulgarian and Hindi; ancient Bulgarian ethnonims in India; and names of Vedic gods in Bulgarian language and family names.

We  found  328  word  with  both  similar  meaning  and  pronouncing  in  Bulgarian  and  Hindi, consisting 3,5% of the most common words in Hindi. Correlation of Bulgarian with Sanskrit is far lower. This suggests that there are traces of direct ancient contacts of Hindus with living Bulgarian language. We determined 647 different Bulgarian ethnonims (names of towns and places (toponims) and water bodies (hydronames)  formed on the base of the national or clans names of the ancient Bulgarians (Kutigurs, Utigurs, Onogurs, Kuchi- Bulgars, Dulo, etc.)) in India.

We found also 45 names and synonyms of 33 Vedic or Hindus gods in Bulgarian names or family names, or having functions understandable in Bulgarian from their names (which are in Sanskrit). Names of these gods form 74 different Bulgarian family names.

 
     

Copyright © 2009-2011 Daniel Iliev