Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Марина Загорчева
Ръководители: Н. Кискинова, А. Стоев
 
Народна астрономическа обсерватория и планетариум
“Ю. Гагарин”
Стара Загора

 

І. Въведение
Всички народи, които са ни известни от древността, са създали системи за отчитане на ритмичната смяна на деня и нощта, и на цикличната повторяемост на сезоните.
Тези системи са наречени календари ( от латински- calendarium ). В буквален превод думата календар означава книга за дългове, регистър. Днес с тази дума ние означаваме системата за разпределение на времеви периоди ( дни, месеци, години). Целта на календара е да отчете времето и да подреди събитията в хронологичен ред. Още от древността хората са изчислявали дните, месеците и годините с голяма точност, която не съответства на представата ни за ниското развитие на технологията отпреди няколко хиляди години.
В нашия век сме свикнали да приемаме календара за даденост. Много малко хора се замислят за пътя и за промените, които са довели до сегашния му вид.


месец април 2007 година

Сега използваната календарна система се основава на периода на една пълна обиколка на Земята около Слънцето (тропична година). Тя съдържа 12 месеца с променлив брой дни – 30; 31 или 28; 29 за февруари; като всеки е разделен на по-малки периоди – седмици от по 7 дена и разбира се денонощието – 24-часовата смяна на деня и нощта, дължащи се околоосното въртене на планетата ни. Месеците са заимствани от древните лунни календари, но началото на месеците в сега използвания общоприет календар не започват от една и съща лунна фаза и началото им е в различни дни от седмицата. Месеците и седмиците са заимствани като по-малки и удобни за ежедневието периоди, но те не се основават на някаква астрономическа ритмичност. Единствено периодиката, наложена от околоосното въртене на Земята, на което се дължи редуването на деня и нощта, както и орбиталното й движение, на което се дължи смяната на годишните сезони са астрономическите основи на съвременния календар, който е Григорианският или т.н. нов стил.

 
Известните ни календари се делят основно на три вида: лунни, лунно-слънчеви и слънчеви, като са възникнали исторически в този ред.
ІІ. Видове календари

  1. Лунни календари – основават се на синодичния месец с продължителност от 29,5 денонощия

Предполага се, че най-ранните календари, са тези, които са отчитали времето според фазите на Луната. Първите цивилизации шумери, асирийци и вавилонци, живеели по поречията на реките Тигър и Ефрат през ІІІ-ІV хилядолетие пр.н.е. и са използвали лунни календари. Жреците от Вавилон са определили с голяма точност продължителността на синодичния месец , който представлява една пълна смяна на лунните фази, траеща точно 29,530 59 денонощия или 29 дена 12 часа 44 минути и 3 секунди.

Едва ли точно с такава схема нашите предци са си обяснявали лунните фази.В техните възгледи за устройството на света , Земята и хората на нея заемат централно място , а над нея в небесата е света на божественото, неземното . Слънцето, Луната, планетите и звездите били или богове, или им се приписвала ролята на божествени знаци, които жреците разчитали
В превод от гръцки език думата синодичен означава буквално затъмнение, сливане . По време на новолунието, от което е прието да се проследяват лунните фази, Луната наистина се крие в слънчевите лъчи. Самият момент на новолунието е невъзможно да се фиксира, затова се фиксирал моментът неомений – когато при залез Слънце може да се забележи за няколко минути съвсем тънкия лунен сърп. Той следва с 36 часа точният момент на новолунието и именно от него на практика започвал лунният месец.
Тъй като синодичният месец е приблизително 29,5 дни, то лунните месеци са били с по 29 и 30 дни, като са се редували . Натрупването на разликата, дължаща се на минутите и секундите, водела до продължителност на лунната година, състояща се от 12 месеца или 354,36706 денонощия.Приблизителната стойност от цял брой дни 354 водела до отместване на първото число от месеца, както и до отместване на първото число на лунната година от неомения. А разликата от цели 10 денонощия с тропичната година неизменно водела до неудобството сезоните да настъпват по различно време всяка лунна година.
Въпреки това редом с официалния, лунни календари все още се използват в Турция, Алжир, Мароко, Пакистан, Иран, Афганистан и другаде, където преобладаваща религия е мюсюлманството.За преодоляване на постоянно натрупващата се разлика, въведени са високосни лунни години от 355 дена и правила като:
турския цикъл – основаващ се на 8-годишна периодичност, когато високосни трябва да са 2-та, 5 и 7-ма години. Интересно е, че това позволява да се въведе вечен лунен календар, защото такова редуване означава на всеки 8 години да се повтарят същите числа на месеците със съответните дни от седмицата.
арабски цикъл – основава се на 30-годишна периодичност, съдържаща 19 прости и 11 високосни години.
Мюсюлманите имат и своя ера за отчитане броя на лунните години – т. н. хиджра . Началото й е свързано с преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина, което според общоприетия календар е станало през септември 622 г. пр.н.е. Според мюсюлманската хиджра 2006 година примерно е 1427 поред, а началото й е на 17 април. В някои страни като Иран, Афганистан, Пакистан и Турция освен лунната хиджра се използва и слънчевата хиджра . Летоброенето започва от същата историческа дата, но за начало на всяка лунна година се приема денят на пролетното равноденствие, а продължителността на годината става, колкото е тропическата – 365 или 366 дена.
2. Лунно-слънчеви календари – основават се на продължителността на синодичния месец от 29,5 денонощия и тропичната година от 365 дена 5 часа 48 минути 45,9747 секунди
Уседналият начин на живот изисква стабилни постройки и приспособяване на големи площи около градовете за добиване на реколта. За изхранването на населението не е достатъчно само отглеждане на домашни животни, но и развитие на земеделието, което е силно зависимо от климата, от сезона. Календарната система за отчитане на времето за тази житейска необходимост се налагала с времето и определено може да се твърди, че колкото по-точен е използваният календар от една цивилизация, толкова по-развита е тя.
Докато лунният календар е на основата само на синодичния месец, то лунно-слънчевият календар се основава както на синодичния месец, така и на тропическата година.

Орбитално движение на Земята около Слънцето.
Една пълна обиколка е тропическата година.

Тропическата година отразява орбиталното движение на Земята около Слънцето. Поради наклона на земната ос в пространството, при това обикаляне на Земята около Слънцето, слънчевите лъчи огряват под различни ъгли различни части от земната повърхност. Затова в умерените географски ширини например се редуват сезоните пролет, лято, есен, зима, а те определят земеделските дейности през годината.

Годишни сезони
Лунно-слънчевият календар е по-точен, но и доста сложен, защото нито синодичният месец, нито тропичната година имат цял брой денонощия и трудно се напасват.
За продължителността на тропическата години се съди по видимото преминаване на центъра на слънчевия диск през точката на пролетното равноденствие – една от пресечните точки на небесния екватор и еклиптиката. Периодът между две последователни преминавания на центъра на слънчевия диск през пролетната равноденствена точка е 365 дена 5 часа 48 минути 45,9747 секунди и е продължителността на тропическата година .

При движението на Земята около Слънцето, виждаме как Слънцето променя проекцията си сред звездите. Това бихме могли лесно да установим, ако не ни пречеше яркостта на дневното ни светило.
Нощем обаче се забелязва промяната във видимостта на едни или други ярки звезди и съзвездия. Характерните групи от съзвездия за лятото, есента, зимата и пролетта е отражение на същия факт. Средно с 2 слънчеви диска е промяната всяко денонощие или с други думи - слънчевото денонощие е по-дълго от звездното с около 4 минути - точната стойност е 3 минути и 56 /стандартни/ секунди.
Още древните вавилонци са разделили кръга на еклиптиката - видимия път на Слънцето по небесната сфера – на 360 равни части – градуси , всеки, равняващ се на двата видими слънчеви диска на небето. Един от първите варианти на техните календари, в които продължителността на годината била измервана по наблюдения на Слънцето имал 360 дена. Дължината на математическата окръжност също е 360°.

 

И така, на всеки градус от еклиптиката може да се съпоставят 4 минути, измерени по часовник. Така на 1 час съответстват 15°. Всъщност Земята се върти по елипсовидна орбита около Слънцето и за всяко денонощие изминава определена част от нея. Съобразно законите на Кеплер , движението на кое да е тяло по елипсовидна орбита е неравномерно. То се движи най-бавно около най-далечната точка – в случая на Земя-Слънце – афелия и най-бързо около най-близката точка – съответно перихелия.

Земята изминава различни по дължина участъци от орбитата си и затова видимото преместване на Слънцето по еклиптиката също е неравномерно. Разбира се, че и истинските слънчеви денонощия, измерени по действителното преместване на слънчевия диск ще се различават по продължителност. Нещо повече – всяко денонощие и частите от него – часове, минути, секунди – ще са с различна продължителност.
Един от успешните опити да се съгласува денонощията, лунните месеци и слънчевите години е на древния грък Метон (440 г. пр.н.е), който установява, че 235 лунни месеца отговарят на почти 19 слънчеви години. Този 19-годишен цикъл е наречен метонов . 19-годишният метонов цикъл се състоял от 12 години с по 12 лунни месеца и 7 удължени години с по 13 лунни месеца. Допълнителните месеци се добавяли към поредните години 3, 5, 8, 11, 13, 16 и 19 в цикъла.
По-късно Хипарх променя календара, за да го доближи максимално близо до слънчевата година, но въпреки това нито една от тези системи не се използва широко.
Друг лунно-слънчев календар е еврейският, чието разработване е продължило около век. Първият месец се нарича нисан в чест на освобождаването на евреите от египетско робство.Изискването месец нисан да бъде винаги първият пролетен налагало съвместяването на лунния със слънчевия календар. Евреите използвали метоновия цикъл, но отмествали началото на годината си с ден-два, тъй като тя не можела да започва в дните неделя, сряда и петък от седмицата, според религиозната обрядност.
2. Слънчеви календари – основават се на продължителността на тропичната година от 365 дена 5 часа 48 минути 45,9747 секунди



Египетски календар

 

Най-късно възникналия във времето календар, който се използва и днес, е слънчевият календар. Смята се, че първо е бил използван в Древен Египет 3000 г.пр.н.е. Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус /Сотис, както я наричали/ и вместили в слънчевата година от 365 дена 12 месеца – всеки с по 30 дена. 5-те дена до 365 добавяли в края на годината и се чевствали като дни на раждането на боговете, произлезли от съюза на небето и земята – Нут и Хеба. Всеки месец се делял на 3 големи седмици по 10 дена и 6 малки седмици – по 5 дена.
Друг слънчев календар е юлианския, носещ името на Юлий Цезар. От него идват съвременните имена на месеците и редуването на месеци с нечетни-31 и с четни-30 дни. Изключение прави февруари, който в нормалните години има 28 дни, а във високосните 29.

Сведения за слънчеви календари има от Южна Америка (майски, ацтекски), Азия (индийски, кумрански), Африка (египетски) и Европа (римски, григориански).
Днес общоприет е григорианският календар, въведен от папа Григорий ХІІІ през 1582 г. Това е слънчев календар, в който е възприето правилото след всеки 3 години от по 365 дена да следва 1 високосна от по 366 дена, като номерът на високосната година трябва да се дели на 4 без остатък, освен тези, които завършват на 00. От тях високосни са само тези, чиито предни числа се делят на 4 без остатък. Примерно, 1900-та година не е високосна, но 2000-та е високосна, защото 20 се дели на 4. При така възприетите правила за високосните години разликата между календарните години, съдържащи цял брой денонощия и тропичната година е минимално – натрупва се разминаване само от 26 години или 1 денонощие за цели 50 века!
Различните държави по различно време възприемат този календар. В някои и досега освен съвременния календар, традиционно се използват и други календарни системи.
България приема Григорианския календар през 1916г. чрез държавен указ на цар Фердинанд.
4. Циклични календарни системи
Особени са т.н. циклични календари, които обхващат няколко, примерно 12 или 60 поредни години. Такива са китайският, японски, корейски и др. източни календарни системи, както и тези на високоразвитите цивилизации на древна Америка – маи, инки, ацтеки и др. Годините в такива системи са с продължителността на слънчевата година, а редуването на различни по продължителност години в цикъла цели да доближи календарната година от цял брой денонощия, до тропическата слънчева година. В този смисъл календарната циклична система на тези народи изумява със своята точност.

Календарът на ацтеките – цикличен, основаващ се на слънчевата година.
  ІІІ. Прабългарски календар


 

 

 

Българският народ е имал свой собствен слънчев календар, който е използвал до падането си под турско робство. Календарът е признат от ЮНЕСКО за най-точен от всички останали създадени до днес.

1. Кратка история за произхода на българите
В последните 250 години в науката се изказани около 20-ина становища за произхода на българите и тяхната прародина. Според повечето от тях, най-старите местоживелища на предците ни се намират в Памирско-Хиндокушкия регион . Според познавача на паметника „Ашкарацуйц” акад. С. Емерян, обитателите на този регион са се наричали булх (по всяка вероятност арменското име на древните българи). Сведението се подкрепя и от описанието на арабския пътешественик ал-Истахри, който пише, че „древния Богог” се намира недалеч от земите на тохарите, а южно от тях са индийците от днешен Кашмир.
За произхода на един древен народ съществена помощ оказва определянето на рода и езика му. Според някой езиковеди старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от памиро-ферганския регион. На сегашния етап проучванията навеждат на два извода, които изглеждат най-вероятни. Прародината ни е районът на реките Аму Даря и Сър Даря, Памир и Бактрия, известна още като Балхара. Езикът е сравнително обособен с ирански корени и памирско-фергански лексеми.
Един от първите източници за ранната история на българите е „Именникът на българските канове”. Според „Именника” начало на българската държавност се поставя през 165г., от което време до преминаването на река Дунав от Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си самостоятелна държава. По всяка вероятност тази територия се намира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната му граница е трудно определима, но може да се допусне, достига до средното течение на реките Дон и Волга. Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в.сл.Хр.) започва и трайното етническо стабилизиране на българите.

3.Необходимост от точен календар
За разлика от хунските народи, древните българи са имали знания и опит в земеделието и строежа на сгради,което говори за по-висока степен на цивилизованост – те не просто са използвали природните дадености, а уседналият начин на живот им дава възможност да преобразуват околната среда така, че да създадат определени житейски удобства. Религията на прабългарите е лишена от мистика и е напълно рационална. тя се е формирала успоредно с опознаването на света и на небесното пространство. И понеже света и небето те извеждат в историята единствено чрез календар, религията е конкретно отражение на астрономическите и климатологичните наблюдения на древните българи. Календарът е бил необходим на една строяща големи градове и изхранваща се предимно със земеделие култура, каквато е била прабългарската.
4.  Досегашни изследвания и изследователи
До сега е имало много изследователи на прабългарския календар. Благодарение на техните проучвания са натрупани сведенията, с които разполагаме до този момент. Това са били както обикновени хора, като селяни и овчари, така и учени, и духовни лица. Обикновените хора доказват, че българският календар е бил разпространен по всички български земи и е бил използван от всички наши прадеди. От „Именника” ни е известно, че древните български владетели са поставяли редом до името си годината, в която са се възкачвали на престола. Датировката в него, също и надписите върху Омуртаговата колона ни позволяват да отнесем българските датировки спрямо днешния календар. Изображения от календарните животни могат да се видят по чешми, фасади, църкви. Те представляват връзката между древната практика и съвременните устни декларации на народа. Първото достоверно приравнение на прабългарския календар към днешния q е извършено от Димитър Съсълов. Чрез превода му на китайски летописи, той извлича известието за „механиката” на Юпитер в българския календар. Публикува резултатите си в „За българското леточисление”, Пирдоп, Етх, 1970. Неговият материал се оказва ключов в опитите за правилното разбирането на прабългарския календар.
5.  Прабългарският календар- структура и връзка с астрономията
Прабългарският календар е признат официално от ЮНЕСКО за най-съвършения в света.
Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът  прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката.

Гигантската газова планета в Слънчевата система Юпитер с два от спътниците си, чиито размери са по-големи от тези на нашата Луна.
Той е на 5 пъти по-далечно разстояние, отколкото е Земята от Слънцето или на
778 млн. км и прави една орбитална обиколка за близо 12 земни години.
Юпитер може да побере повече от 300 планети като нашата в обема си, а неговият диаметър е повече от 11 пъти повече от земния или 142 985 км.
Вижда се с просто око на небето и е едно от най-ярките нощни светила.

На това пано е изобразен прабългарския зодиак.
Годините в този календар са слънчеви, а всяка година от 12-годишния цикъл носи име на животно. Счита се, че този 12-годишен цикъл в прабългарския календар се основава на 12-годишния орбитален период на Юпитер.
Пано с древния прабългарски зодиак – автор Николай Даскалов


 

Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакални съзвездия . Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестоене, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестоене, е била точно там.
Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име.


http :// www . sarakt . org / calendar . htm
За съжаление не е известно кога е започвала годината в календара на нашите прадеди, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е 22 декември (деня на зимното слънцестояние), който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, “който останал от Бога небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от “ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от “ен” – небе и “кул” – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара.


 

От всичко казано до тук разбираме, че прабългарският календар е слънчев с 365 дни. Годината започва от деня на зимното слънцестоене, който се счита за нулев. Във високосните години се предвижда втори нулев ден, наречен "Ден на слънцето”. Сезоните са с по 91 дни и се разделят на три месеца, всеки с по 31 дни. Както в китайския календар, така и в прабългарският има 60-годишен цикъл. Неговата цел е да коригира високосния ден. В 60-годишният цикъл се вместват пет 12-годишни цикъла-мъжки и женски, които се редуват.

http :// www . sarakt . org / calendar . htm

1. Мъжки цикъл (5 периода х 12 години)

2. Женски цикъл (5 периода х 12 години)


І V . Начини за измерване на времето –часовниците

Гномонът е първото древногръцко изобретение, което имало за задача да отбелязва времето. Той представлявал конструкция от вертикално парче дърво, метал или камък, чиято сянка е ориентирала хората за "часа" от деня. От тогава до днес часовникът е извървял дълъг път. Измисляни са различни видове часовници-слънчев, пясъчен, воден, огнен, звезден и още много други.
1. Слънчевият часовник-история и практическа задача
За един от древните слънчеви часовници Имаме сведения от VІІІ в. пр. Хр. В Египет. Той бил конструиран от зелен камък с напречно парче, прикрепено към него под прав ъгъл. Ориентирането ставало според посоките изток-запад, като всяка от тях била разделена на шест части, така че падналата върху нея сянка да показва за кой час става дума.

Известно е още, че някъде около 1450 г.пр. Хр. гномони във форма на обелиски били разположени навсякъде из градовете на Египет, за да отброяват времето, важните исторически събития и смяната на фараоните.
През ХIII в. арабските астрономи отчитали по-точно часовете на деня с линийки по цилиндрични и конични слънчеви часовници.
По времето на Ренесанса в Европа слънчевите часовници започнали да изглеждат все по-приятно като конструкции и разбира се, отчитали с по-голяма точност часовете на деня и нощта.
V. Рабоши
Рабошите представляват народен начин за измерване на времето, който до началото на ХХ в. е бил широко разпространен. Както календара, така и те първоначално са се използвали за водене на сметки. Рабошите са били гладки издялани дъсчици със знаци върху тях, които са разделяни на две части-майка и щене. Майката е оставала у едната страна, а щенето у другата. При съединяването им са се сверявали знаците. Това е било предпазна мярка срещу измами.


рабош
Изработвани са и рабошни народни календари. Те са представлявали дървени пръти дълги около два-три метра. Използвали са предимно от овчарите, за времеви ориентир в планините. Хората са полирали рабошите и са ги покривали с нарези. По този начин са отбелязвали всички делнични и празнични дни. С различни знаци са обозначавали слънцестонията, равноденствията и празниците. Началото на този своебразен календар се поставя на първи септември.
V І. Заключение
Още от древността хората са се опитвали да си обяснят времето и пространството . Те са поставили граници на времето и така са го превърнали в свой съюзник. Еволюцията на календара върви е успоредно с еволюцията на човечеството. Трябва да се гордеем, че именно прабългарският календар е най-съвършен. Това показва колко велик е бил българският народ в миналото и дава надежда, че и в бъдеще ще се прослави.
V ІІ. Използвана литература
Надя Кискинова, „Астрономически основи на календара. Календарни основи”, Свитък на НАОП „Юрий Гагарин”, 2006 г.
Пламен Иванов, „Календарът”, изд. Кота, 1999 г.
Георги Бакалов, „Малко известни факти от историята на древните българи”, Сп. „Наука”, кн.1, т. 15, Съюз на учените в България, 2005
Йордан Вълчев, „Българският календар”, 2006 г.
Никола Николов, „Време-Перипетиите на календара”, www.protobulgarians.com
Н. Начов “Нещо за нашите рабоши и цифри”, Сб. нар. умотворения, наука и книжнина, кн.7, 1892
Петър Добрев Прабългарите – произход, език, култура” – нов прочит
Интернет сайтове:
http://www.bgastronomy.com
http://www.x-kom.com
http://www.protobulgarians.com
http://www.nonduality.com
http://www.physics.northwestern.edu
http://www.nwf.org
http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/005a/02110032.htm

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev