Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

НОВА ГОДИНА
И ДВАНАДЕСЕТГОДИШНИЯ  ЖИВОТИНСКИ КАЛЕНДАР
НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Даниел Илиев
14.06.2009

         Главните данни за календарът на (пра-)българите или древните българи, са от единственият собствено български династичен извор познат като “Именник на българските князе”, като те се отнасят за наименованията на годините, а според някои учени и на месеците и годините! Според учените възстановили този календар, той е Дванадесетгодишен животински календар, подобен на китайския и тюркския!
       Произходът на този дванадесетгодишен календар е спорен, но най-вероятно този календар не е нито китайски нито тюркски, а е бил създаден от иранските народи в Централна Азия. Предполага се, че при тюрките той преминава чрез согдианския календар, тъй като първите тюрки започнали да навлизат на запад именно през земите на Согдиана и Алтай, и там те се смесват с местното европеидно население – тохари и иранци! Използването на такъв животински календар е било разпространено сред обикновенните хора в Персия в началото на  XX век, но през 1925 година той е бил забранен и заменен със съвременния ирански календар или Слънчевата хиджра, който отменил и официално използвания дотогава в Иран ислямски календар! В Китай животинският календар е възприет около началото на новата ера, като това е станало вероятно по Пътя на коприната, минаващ през древния град Балх, или с разпространението на будизма, който също използва календар с 12 и 60 годишни цикли!
         От астрономична гледна точка дванадесетгодишеният календар е пряко свързан с планетата Юпитер и продължителността на обикалянето й около слънцето (11,86 години). Отделните години носят имена на отделни животни, с които били оприличавани  съзвездията в които се е намирал Юпитер на небосклона през съответната година! Същата тази схема и дванадесет годишният животински календар са запазени в астрологията, при която всеки месец е отбелязван с отделен зодиакален знак.  Обозначаването на съзвездията с имена на животни вероятно е било приложено първоначално при използването на лунните и лунно-слънчеви календари при  изучаването на движението на месечината, а по късно с развитието на астрономичните познания животинските имена на съзвездията са били приети и при отчитането на движението на Юпитер!
         Според "Именника на българските князе" животните от древно-българския календар са следните:

Година СОМОР
Година ШЕГОР
Година ДВАН
Година ВЕРЕНИ
Година ДИЛОМ
Година ИМЕНШЕГОР
Година ТЕКУ
Година ТОХ
Година ЕТХ
Година ДОКС

От тези имена и връзката им с имена на животни на различни езици е търсено тяхното тълкувание, като това обичайно в миналото е ставало с оглед на вероятната аналогия на българския с китайския животински календар.  Календарните термини обозначаващи годините с имена на животни са преведени от различни автори по различни начини, но в общи линии превода е следният:

Сомор – Самур (хищник от рода на белките, лалугерите), Мишка  
Шегор –Вол(Говедо), Елен
Дван – Заек
Верени – Дракон
Дилом – Змия
Имен – Кон
Теку– Кон, Овен[П.Добрев, Ж.Войников]
Тох – Петел(в руски език - Петух)
Етх - Куче
Докс - Прасе

         Данните относно календарът, които дава Именникът са малко, като при това липсват две от животинските имена, за да се допълнят до 12! Те отговарят в китайския календар на годините Тигър и Маймуна, като се предполага, че при българите животните са били други, тъй като в земите където са живеели българите тигри и маймуни е нямало.
         Едно от вероятните животни които допълват календара е Барсът – снежният леопард, който все още е свещенно животно на кавказките народи, а в земите на волжките българи днес се използва като герб!
         Според анализът на имената направен от д-р Ж. Войников, от всички десет известни наименования 3 са с алтайски произход (Етх, Дилом, Сомор), 4 – с ирански (Докс, Дван, Верени, Теку), 1 – с угрофински (Имен), 1 – с урало-алтайски (Тох) и 1 - с ирано-алтайски (Шегор) паралели. Тоест имената от именника са със смесен произход, като вероятно част от тези имена са преминали от тюркските към иранските езици, а друга част от иранските към тюркските!  
         В Именника всички години на начало на властване на владетелите освен животински имена имат и числово обозначение. Тези цифрови обозначения и хипотетичните им преводи са следните: алем – първи, тутом – втори, читем – трети, твирем – четвърти, вечем – пети, шехтем – шести, елем – десети, алтем и алтом – дванадесети. Спорно е дали тези обозначения се отнасят за месеца в който се е възкачил владетелят, или се отнасят за някакво цифрово номериране на годините. Според един друг източник - Чаталарския надпис, за годината шегор елем е записано, че отговаря на годината 15-ти индикт по византийския календар, тоест в случая не се говори за годината и месецът, а само за година. От друга страна в много от животинските и други календари използвани в миналото (осетински, согдиански, хоремзийски, зороастрийски) след обозначаването на годината се е отбелязвал месеца, а след него и денят!

         Това кратко описание на календарът използван близо 200 години в Първото българско царство показва това, че този календар е нещо различно от съвременните ни представи за летоброенето. Към момента учените смятат, че прабългарският животински календар е изчезнал напълно и не е оставил никаква следа в съвремието ни! Това е станало при хипотетичното славянизиране на българите или при приемането на християнството и християнското летоброене. Дали обаче това е така?
         На пръв поглед няма никаква следа говореща за остатъци от древнобългарския календар при съвременните българи, но ако погледнем през източно-иранския авестийски език могат да се направят интересни асоциации, които да ни покажат това, че съвременният български календар все още е свързан с прабългарския животински календар!!!
         Ключът към намиране на тази връзка, е източно-иранската или авестийска дума

Gaêthanãm [gaêthâ] -  worldly creatures, being, living creature, herd;

         Тази дума е запазена в съвременния български език в много чист вид, като ние не казваме ГАЕТХАНАМ или ГАЕТА(ГЪТА), а казваме ГАДИНА или ГАД!!! Да точно така, думата я има и в българския и в авестийския език и тя означава едно и също нещо – ЖИВОТНО, ТВАР, СЪЩЕСТВО!!! Изчезването на последния звук от думата ГАЕТХАНАМ и  преминаването й в ГАДИНА е станало по същия начин по който в персийския език думата АРИАНАМ е преминала в съвременното название ИРАН.
            Може би вече се вижда връзката между древния и съвременния календар, защото тя е очевидна при прилагане на този превод, и тя представлява съвременната българска дума ГОДИНА!
            Значението и произходът на тази “славянска” дума засега са неизвестни за повечето изследователи, като някои го свързват звуково с английското God – Бог, или с думите Годеж и Годен, въпреки, че смислово нямат връзка със значението на думата Година. Разтълкувана чрез българската дума ГАД и авестийската ГАЕТА, думата ГОДИНА или ГОД(в руския език), придобива смисъл и се свързва пряко с животинския календар.
            В Именника на българските князе и в простонародния български език не се използва думата Година, а се използва думата Лето, която в съвременния български език е останала и се използва в израза Летоброене, и е свързана с лятото и “летенето” на слънцето по небосклона. Използването на думата Година в смисъла който влагаме в момента вероятно е тръгнало от празника НОВА ГОДИНА! Този празник съгласно животинския календар би трябвало да се нарича НОВО ЖИВОТНО! Едно просто сравнение на три израза от три езика показва всичко:

НОВА ГОДИНА (на съвременен български език)
НОВА ГАДИНА  (вероятно на пра- и старо-български език )
НАВА ГАЕТАНАМ (на авестийски/източно-ирански език)

            Ако в целия текст по-нагоре просто заменим думата Година с думите Гадина и Животно смисълът няма много да се промени. Изразът ГОДИНА ШЕГОР буквално би означавал ГАДИНА ШЕГОР или ЖИВОТНОТО ШЕГОР! Изразът ГОДИНА ОТ ЖИВОТИНСКИЯ КАЛЕНДАР също не губи смисъла си, и при замяната се получава – ЖИВОТНО ОТ ЖИВОТИНСКИЯ КАЛЕНДАР!!!
           Когато казваме, че изпращаме Старата Година и се поздравяваме с поздрава ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, реално казваме че изпращаме СТАРОТО ЖИВОТНО от календара на прабългарите, и се поздравяваме и си честитим новото. Това е точно моментът на прераждане описан от философията на будизма, при което животното (живо същество) след смъртта си се преражда в друго (Мишката в Бик, или Петелът в Куче) и това е вечен повтарящ се цикъл.
           Българите сме запазили и една песничка по случай празнуването на новата година и празника Сурва. В различните райони на България песничката е различна, но основния текст е следният:

Сурва, Сурва, Нова Година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
догодина до амина!

Ако заместим Сурва с името на божеството Зурван, познат в древната централноазиатска страна Согдиана като Зърва, или като Саурва в зороастрийските книги, а думата Година заменим с Гадина или Животно, песничката се превръща молитва към бог, която молитва започва с молба към бог да даде новото животно за календара:

Зърва, Зърва, (дай ни) нова Гадина,
(дай ни) златен клас на нива,
(дай ни) червена ябълка в градина,
(дай ни) пълна къща с коприна,
(дай ни) живот и здраве до (следващата)
Гадина,
до (следващата)Гадина до амина!

 

Copyright © 2009-2016 Daniel Iliev