Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

КАЛЕНДАРЪТ НА АРМЕЛИН ОТ 1888 ГОДИНА И НЕГОВОТО БЪЛГАРСКО КОПИЕ

Даниел Илиев
10.02.2010г.

            През 1888 година френският учен Густав Армелин създава проект за световен календар. Този проект се основава на идеите на италиянския свещеник Марко Мастрофини, като проектът е награден с първа награда на Френското астрономическо общество. Календарът на Армелин и на Мастрофини е съставен по образа на календара на кумранската общност, съществуващ преди около 2100 години в Палестина.  Кумранския календар е напълно идентичен на така нареченият Енохов календар, и така може да се каже, че календарът на Армелин е усъвършенстван календар на Енох.
            Подобренията, които въвежда Мастрофини са добавянето на един допълнителен ден и един високосен ден към еноховата или кумранска 364 дневна година.  Новосъздаденият календар съдържа 4 тримесечия от по 91 дена, един външен новогодишен ден в началото на зимата преди 1 януари, и един високосен ден, който се добавя на всеки четири години и е разположен в началото на лятото след 30 юни. Месеците в този календар са четири по 31 дена и осем по 30 дена, като всяко тримесечие започва с 31-дневен месец (Януари, Април, Юли, Октомври). Календарът съдържа 52 седмици, които не включват допълнителния и високосния ден. Всяка седмица, съгласно библейския канон, започва в неделя, като неделята се пада също така и първи ден в годината и първи ден на всяко тримесечие.  
            Този календар изглежда точен и много подреден, и най-вече заради постоянството на датите той дълго е подържан от СССР, Франция и Индия на международно ниво, като най-подходящ вариант за нов световен календар, а през 1954 г. е одобрен от ООН.  
            Трудно е да се обясни как се е получило това, но вътрешната структура (разделянето на годината) на (пра-)българския календар с който сме популярно запознати в момента, копира на 100% календара на Армелин!  Описанието на календарът направено от Йордан Вълчев в книгите му „Календар и Слово” 1986г., и „Българския Календар” 1980г., показва директно копиране на структурата и нагаждане на няколко съвременни български празника към този календар. По късно, уповавайки се на написаното от Вълчев, много автори утвърждават теорията му за разделянето на годината, като най-популярните трудове са на Георги Велев (”Българския Народен Календар”, 2003г.), Георги Кръстев („Българския Календар”, 2004г.), Петър Добрев („Преоткриването на прабългарския календар”, 1994г.). Йордан Вълчев приписва цялата структура на календарът на Армелин на прабългарите, като прави това след като този календар е приет за най-подходящ за световен календар. От идеята наВълчев за прабългарския календар следва, че някак  Армелин или Марко Мастрофини са възкресили прабългарския календар, без да знаят че той е прабългарски. Но го възкресили с абсолютна точност! Разлика между двата календара съществува само в описанието на произхода им, и в новогодишните им дни. Това е така доколкото при календарът на Армелин  за първоизточник се приема кумранския календар, с новогодишен ден на 1 януари, а съответно при прабългарския календар за първоизточник се приема еноховият календар, а новогодишния ден е зимното слънцестоене и деня Единак!
            Съвпаденията в структурата на тези два календара  показват много ясно това, че за прабългарския календар е взет готов шаблон като е променено само името!

Календар на Армелин от 1888г. одобрен от ООН през 1954г.

Прабългарски календар по Й.Вълчев от 1980г.

Месеци

12

12

Дни във всеки месец

30(8 месеца)
31(4 месеца)

30(8 месеца)
31(4 месеца)

Разпределение на месеците в тримесечието

31, 30, 30

31, 30, 30

Брой на седмиците в годината

52

52

Брой на дните в седмиците

7

7

Начало на седмицата, тримесечията и годините

Неделя

Неделя

Общ брой на дните в месеците

364

364

Брой на дните във всяко тримисечие

91

91

Допълнителни нулеви дни

1
(новогодишен в края на годината)

1
(новогодишен в края на годината)

Високосни дни

1
(на 4 години в средата на годината)

1
(на 4 години в средата на годината)

Брой на дните в годината

365(366)

365(366)

           Поради тази очевидна прилика и поради фактът, че календарът на Армелин е създаден по-рано от книгите на Йордан Вълчев, а също така и поради това, че календарът на Армелин въпреки точността си се отклонява по отношение на продължителността на месеците от оригиналния кумрански и енохов календар, които имат еднакви по продължителност месеци, е необходимо отхвърлянето на тази структура на прабългарския календар. Може би най-важната причина за това е изкуственото поставяне на високосния ден в деня на лятното слънцестоене, без да съществува никаква астрономическа обосновка за това. 
            Всичко написано от нас по-горе не подценява по никакъв начин усилията и труда, на Вълчев, Велев, Кръстев и останалите изследователи на календара, тъй като те правят и много интересни анализи на така наречения Български Народен Календар. Отхвърлянето на несъстоятелните, измислени и недоказани хипотези относно хипотетичното разделяне на годината в календарът на прабългарите обаче е нужно, като така вниманието ни трябва да се насочи отново към  "Именника на българските князе", в който имаме реални данни за истинския древен български календар.

 

 

     

Copyright © 2009-2016 Daniel Iliev