Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

ГЕНЕТИЧНИЯТ АНАЛИЗ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ И  НАСТОЯЩИ БЪЛГАРИ

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

        Представения по-долу ценен материал е предоставен от един читател на http://protobulgarians.com . Става дума за изследване на група учени от Испания, САЩ и Израел, публикувано наскоро в реномирано международно списание. В изследването се изпозва нов, изключително чувствителен генетичен маркер за установяване на генетична родственост между родители и деца, както и на етническо родство между различни човешки популации. Изследването обхваща голяма група народи на Стария свят и е спонсорирано от испанското правителство и кметството на Мадрид. По-долу на български е представена само най-съществената част от статията, която в оригинал можете да прочетете от  ТУК
        
        Веднага привеждам най-важните изводи. 

1. Маркерът поставя народите в няколко добре изолирани една от друга групи. Спрямо съвременните българи, генетически най-близки, почти тъждествени народи са т.н. македонци, а също иранците и руснаците. Чехите обаче са доста различни от нас, също и турците. 

2. Чувашите, представяни от някои като клон на прабългарите-алтайци, се оказват съвършено чужди на съвременните тюркски и 
другите алтайски и сибирски народи. 

3. Тези резултати показват, че езиците на съвременните народи не винаги могат да служат като белег за родственост. Езикът се губи или придобива, но генофондът остава. Т.е генофондът на един народ е много по-консервативен елемент, отколкото езика. Въпреки преобладаващият славянски характер на съвременния български език, генофондът на съвременните българи (и т.н. македонци) си остава преобладаващо ирански. И още, въпреки движението на населението, индивидуалните и групови контакти между отделни етноси, поглъщането на малки групи от чуждо население, генофондът на народите се съхранява относително неизменен. Учудващо е, но това се отнася и за съвременните българи.

4. Въпреки твърденията на много учени хора в България, че с история трябва да се занимават само историци и археолози, докато никакви лекари, икономисти, юристи, физици и пр. лаици нямат право да мечтаят за такова удоволствие, оказва се, че фундаментални приноси в тази област могат да направят, както се вижда от приведената статия, и анатоми, генетици, микробиолози ...  И на всичкото отгоре стигат до изводи, противополжни на тези на прочутите наши учени мъже! Лошото е, че са чужденци, при това от цивилизованата част на света! Натрапва се отново въпросът - какво да правим? Отговор - мълчанието е злато. 

 

Гените от типа HLA показват, че чувашкото население от

 Европейска Русия представлява смес от централно

 европейско и средиземноморско население.

(Human Biology, 2003, v. 3, pp. 375-392)

Антонио Арнаис-Виллена1; Джордж Мартинес - Ласо1; Хуан Москосо1; Грегори Лившиц2; Джордж Замора1; Едуардо Гомес-Касадо1; Карлос Силвера-Редондо1; Кристен Мелвин3, Майкъл Х. Крофорд3

1- Катедра по Микробиология и Имунология, Медицински факултет, Университет Комплутензе, Мадрид, Испания
2 - Катедра по Анатомия, Медицински факултет Sackler, Тел Авив, Израел,
3 - Лаборатория по биологична антропология, Катедра по Антропология, Канзаски университет, Лорънс, Канзас 66045, САЩ

 

(Това изследване е осъществено с подкрепата на Министерството по образованието на Испания, грантове PM95-57 и PM96-21, както и с подкрепата на Местното управление (кметство) на Мадрид, грантове 06/70/97 и 8.3/14/98.)

 

        ВЪВЕДЕНИЕ: Вярва се, че чувашите са произлезли от тюркско-алтайски, български племена, които са мигрирали през IV-ти век сл. Хр. от Централна Азия заедно с хуните на запад към река Волга. Не е невъзможно чувашите да представляват амалгама от българи и местни фино-уралски племена, заварени от българите в района [Livshits et al., 1999a, 1999b]. Като непосредствени предци на чувашите се вземат полу-номадските племена на древните българи, които са живеели в северокавказките степи през V-VII-ми векове. През VII-VIII-ми векове, част от българите тръгва за Балканите, в същото време друга подгрупа се премества към района на Средна Волга и послужва като етническа основа за чувашските и казанските татари. В X-ти век е образувана държава на Волжските българи. В 1236 г. Империята на болжските българи е разрушена от монголската Златна орда.След смърта на Чингиз хан (около 1227 г.), българите попадат под управлението на Казанския каганат, който е основан през 1437 г. В течение на XV и XVI-то столетие чувашите формират отделна нация, основата на която е селското българско население, което не е приело исляма. Рамо до рамо с татарите и марийците, чувашите се съпротивлявали упорите срещу руското нахлуване до тяхното поражение и анексиране от Русия в 1551 г. Чувашката автономна област е създадена на 24 юни 1920 г. На 21 април 1925 г. автономията се преобразува в Чувашка автономна съветска социалистическа република, а в 1992 г. в Чувашка република.      

        

       Фиг. 1. Географско разпределение на народите, изпозвани в настоящето изследване. На вмъкната карта е показано местоположението на Чувашия. 

        МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ: Системата HLA е най-полиморфната генна система, описана при хората, и се състои от няколко тясно свързани локуси (локус - място върху хромозомата, където се разполага характерен ген или гени). Доказано е, че способността на мултиалелната HLA-система да изолира и посочи индивида при родителско тестване е по-голяма спрямо много други полиморфни ензимни и кръвно-групови системи (алел - един от множеството форми на даден ген). Откриването на нови локуси и алели чрез наличните понастоящем методи на ДНК-анализ (анализ на специфичен полиформен маркер) и ДНК-декодиране (установяване на последователността от нуклеотидни бази) драматично увеличи множеството от HLA алели [Marsh et al., 2001]. Някои алели се срещат само в специфични популации (например, А36 и А43 само при негрите), в други случаи съседни алели са тясно свързани помежду си. Това показва, че някои комбинации от съседни алели (HLA- хаплотипове) показват характеристична честота при определени групи от населението (Imanishi et al., 1992a). Така, заедно с другите използвани понастоящем генетични маркери, анализът на HLA-алелите представлява ценен инструмент за проследяване на миграцията на древни човешки популации, а така също за установяване на етническия състав на съвременните народи (Tokunaga et al., 1996).  В настоящето изследване тя е използвана за установяване произхода на определени човешки групи, като например чувашкия народ.

 

Фиг. 2. Двукоординатно представяне на данните за честотата на HLA-алелите при голяма група от народи. На едната координата е показана честотата на HLA-DRB1- алелите за посочения народ (примерно чувашкия народ), на другата - честотата на HLA-DQB1 - алелите.  Фигурата може да служи като индикатор за степента на генетично родство между посочените народи.  Групите народи с най-близка генетична връзка са обградени с елипси.

 

            РЕЗУЛТАТИ. Генетичният материал се отнася за големи представителни групи от населението на народите, показани на Фиг.1. Част от резултатите са представени на фиг. 2 и 3.

            ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ И ДИСКУСИЯ. Съгласно горните резултати, чувашкото население е най-тясно свързано с населението на Централна Европа (чехи, австрийци, белгийци, финландци, руснаци), а също със средиземноморското население и Кавказ (грузинци). Тези данни изтъкват европейския и близко-източен (Кавказ, Иран) произход на чувашите в контраст на по-рано постулирания централно-азиатски (прабългарски) произход на този народ. 
        Нещо повече, специфичните тюркски алели или хаплотипове (в сравнение с днешното население на Турция) [Arnaiz-Villena et al., 2001b] не се откриват при съвременните чуваши. Получените резултати показват, че сибирските народи остават далеч от групата на кавказските и близкоизточни народи и не показват генетично родство с чувашите. Всички сибирски народи се събират заедно в отделна група, към която влизат ескимосите и индианските народи, говорещи езика на-дене (атабаски и тлингити). Тези резултати се съгласуват с данните от предишни изследвания с други генетични маркери, говорещи за чувашко-сибирска разлика от около 30-50%.   
        Макар и с ниска честота, определени уралски хаплотипове бяха открити в чувашкото население:  (1) част от A*02-B*27-DRB1*0801-DQB1*0402 и (2) A*03-B*07-DRB1*0101-DQB1*0501. Това показва извесно влияние на населението с уралски произход, живеещо в близката околност до Чувашия. 

 

 

Фиг. 3. Двукоординатно представяне на данните за честотата на HLA-алелите при голяма група от народи. На едната координата е показана честотата на HLA-DR- алелите за посочения народ (примерно чувашкия народ), на другата - честотата на HLA-DQ - алелите, съгласно генеричния анализ.  Групите народи с най-близко генетично родство са обградени с елипси.

        Връзката на чувашите с кавказките (грузини) и близко-източни народи предполага, че генетичният фонд на чувашите има характеристиките на древните народи на Кавказ и Месопотамия.  Народите на Близкия Изток, Анатолия и Кавказ вероятно представят генетически древното население на района, хитити и месопотамци. Многобройните нашественици в района могат да имат значително културно но не и генетично влияние [Arnaiz-Villena et al., 2001c, 2002].
       
   Чуваши, българи, кавказци и прабългари. Вярва се, че чувашите произхождат от древните българи, които са населявали западната област на река Волга и са дошли от Централна Азия в IV -ти век. Велика България се разделя на различни орди, като четвъртата съответства на чувашите, а петата представя съвременните българи. От данните получени в настоящото изследване обаче следва, че генетичните основи на съвременните българи и чуваши силно се отличават. Чувашите имат централно-европейски и в известна степен, средиземноморски, генетичен произход (вероятно те произхождат от Кавказ), докато българите имат класически средиземноморски състав, групирайки се плътно до македонците и иранците (и руснаците - допълнение). Това се доказва както чрез дървото на съседското родство (не е представено по-горе, виж оригинала на статията), така и чрез анализа на генетичното сечение (Фиг. 3).  Твърдението, че чувашите са остатъци от българската орда не може да се потвърди с данните от тази статия и още изследвания в тази насока са необходими. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Макар статията да се отнася основно за чувашите, тя се отнася в същата степен и за българите, древни и съвременни. Съгласно използвания генетичен маркер (а той е изключително специфичен и достоверен за откриване на родство и бащинство), българите нямат нищо общо със централно-азиатските (алтайски) народи, още повече със сибирските народи.  Най-близките, почти генетично-тъждествени до съвременните българи са съвременните иранци и руснаци (за македонците това се знае и без генетични маркери). До голяма степен това отговаря на парадоксалния въпрос - защо руския език е много по-близък до българския, а украинския и белоруския са много далечни? Защото етническото родство на българите и руснаците е почти пълно, а основа на това родство са антите и утигурите, двете крила на един и същи ирански народ.

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev