Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   


 

ТОДОРОВДЕНСКАТА КУШИЯ!

Празникът се чества първата събота от Великденските пости. Наричат Тодоровден също и Конски Великден, защото основните обреди са в чест на конете.

Когато си на кон, хем си седиш, хем си ходиш – шегували се някога селяните от планинските райони. Конете били тяхното “превозно средство” по стръмните тесни пътеки. Те осигурявали и поминък на планинците, известен като кираджийство - превоз на товари с коне. Така че конете наистина били много важни за тези хора. Навремето всяко семейство отглеждало поне няколко коня. Затова много почитали празника на конете – Тодоровден. Негов патрон е светецът-конник Св. Тодор. Поверието разказва, че на своя ден той хвърля зимния си кожух и тръгва към дома на Слънцето накрай света, за да го помоли да прати лято на земята. Най-важните ритуали за празника са свързани с конете. Основен обичай е да се устройват различни състезания за конете. В някои райони мерят тяхната сила – кой ще издържи най-голям товар. В други райони повече ценят тяхната бързина. Затова отбелязват Тодоровден с конни надбягвания, наричани надбързване или кушия. Селяните предварително събират помежду си ечемик или малко пари - награда за победителя. Но също толкова ценен бил и венецът за победителя. Окичени със зелени венци от клонки конят и стопанинът – победители в състезанието предвождали после шествието на всички конници по пътя обратно към селото. Разбира се, за всеки стопанин е въпрос на чест да докаже, че умее да отглежда издържливи и бързи коне. Затова в състезанията някога участвали само семейни мъже, които притежават и управляват свое стопанство. И изглежда те много амбициозно се борели за победата. Защото на финала често възниквали спорове кой е победил в надбягването. За такива случаи се свиквала специална “комисия” от най-възрастните мъже в селото, смятани и за най-мъдри. Те разрешавали спора. Това доказва колко важно било за селската общност състезанието. Конят-победител прославя и своя стопанин. Затова гордият притежател на най-силния или най-бързия кон устройва празнично угощение за всички след състезанието. Ергени не се допускали да се състезават, въпреки че тяхната младежка енергия сигурно би направила състезанието по-зрелищно. Но неженените нямат свое стопанство и собствени коне, за да докажат умението да ги отглеждат.

На Тодоровден стопаните полагат особени грижи за конете и демонстрират тяхната добра форма.
Пресфото: БТ
А

Ергените, обаче, също имат своя страст към конете. За нея научаваме от многобройни песни. В тях конете са фантастични герои с необикновено способности. “Имам коня вихрогоня” – хвали юнакът в една песен своя кон - вихри, ветри надиграва, ясното слънце надбягва. А в друга конят на ергена може да запали зората с огнения си дъх. Като разчита на своя изключителен “кон-вихрогон” или “хранен коня”, ергенът в песните често прави невероятни облози. Ту се обзалага със слънцето, че ще го надбяга. Ту пък се зарича да догони неуловимо бърз елен, или да хване летяща птица. Случва се още юнакът да преплува цяло море с коня … Макар и доста поетично преувеличени, това са качества, свързани с бързина и издръжливост Но в някои сюжети конят на юнака … проговаря. В една песен той проговаря и събужда своя стопанин, за да не закъснее в надбягването със слънцето. В друг текст конят предупреждава своя млад ездач, че насреща се задава опасен керван. А юнакът го успокоява: “Мълчи, мълчи, хранен коня” – ако идват с добро, ще ги посрещнем, ако искат да се бият, ще ги победим заедно. В трета песен конят разкрива пред майката на ергена, че нейният син има дързък, но неизпълним план – да преплува на кон морето. И тогава майката призовава на помощ св. Иван. А светецът пресушава морето, за да може юнакът да го прекоси. Така че конят е винаги сигурен съюзник, или помощник на своя стопанин в трудни моменти. Тези сюжети са не само полети на фантазията. Навярно идват от древна митология и боготворене на конете от далечните предци на българите. Митичните сюжети, обаче, са доста приземени в по-късното народно песенно творчество. Обикновено ергенът с помощта на своя кон преминава изпитания, за да спечели любовта на някоя девойка и да заслужи женитбата с нея.

Жените също имат свои ритуали на празника Тодоровден. Някога на този ден миели косите си с билки, за да са гъсти и лъскави като конските опашки. А за здраве на конете по традиция жените месят специални погачи с форма на конче или подкова.

Румяна Панайотова
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Folklor/Material/1103_todorovden.htm

 

Тодоровден

http://www.bgglobe.net/index.php?l=0&s=-1272

Втората седмица на Великденския пост е “Тудуришката неделя” или “Тудурица” – една от най-опасните седмици от годината. Началото и се поставя от “чистият понеделник”, който поставя началото на тридневен пълен пост. Според поверието през тази седмица нощем из селото броди св. Тодор, който язди на бял кон. Светецът се представя като кара-кон или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. През Тодоровата неделя не се пере и мие, не се чука с бухалка, за да не пада гръм и да не бие град през лятото. Забраната за женска работа се спазва най-строго в сряда и петък, наричани “черна сряда” и “черен петък тудуришки”. През цялата седмица се съблюдава и полово табу, тъй като според поверието, ако се зачене дете, то ще се роди недъгаво.
Празникът е предназначен главно за здраве на конете.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.
В някои райони се изпълнявa и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.


КУШИЯТА - На Тодоров ден се организират кушии или надбягвания с коне – обичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода.

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev