Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ 

http://www.sarakt.org/religia.htm

Изворите за  религията на древните българи са оскъдни и позволяват двусмислени тълкувания. На първо място това са каменните надписи на българските канове, някои сведения на византийски и западни хронисти, останали следи във фолклора. Да ги разгледаме поред. В цитираните текстове са дадени в скоби и с друг цвят думите, които за заличени в надписите или изворите, а са допълнени от изследователите по смисъл. Доколко тези допълнения са верни е въпрос.
Ако изобщо нещо се знае за Танграизма, то е от по-късни източници.  Например класическото на  Ру “Преглед на историята на религията” в 4 книжки 1939-1950г. Според Иван Венедиков данните са оскъдни и са повече от новата история на средноазиатските и сибирски народи.
 В българските и византийски източници няма данни за Танграизъм.

Каменни надписи на древните българи с номерация на Бешевлиев

Надпис № 2 на канасюбиги Крум
“...е брат му не го забрави, а излезе и  Бог му даде и  той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адриянопол. Тези силни крепости Той завзе. А на останалите крепости Бог даде страх и те ги напуснаха и избягаха. И долната страна, той не забрави тази страна откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старият, плешивият император и беше превзел всичко и беше забравил клетвите. И срещу него излезе владетелят Крум, за за воюва...и отиде, за да... и опустоших..”
Силистренския на канасюбиги Крум
“ и онзи побеждавайки отиде...гърците в Маркели...грифон...Излезе Никифор...от неговия яд да не се съберат...гърците и отново се събраха (поставеният) от Бога и...и го срещнаха гърците...град и се спря и ...отиде към Адрианопол и военачалниците... И на неговата войска Крум победи и отиде...и направи жертва на (морето). …брат си и умря императорът...””
Надписът е в лошо състояние, фрагментиран и затова изследователите предполагат, че в него се говори за войната 809-813г. От думата море (талатос) е запазена само първата част (тал) така че ако някой може да предложи друга дума на гръцки, може да се окаже, че канасюбиги Крум е правил жертва не на морето, а на Бог. Относно жертвоприношението Иван Венедиков[1] цитира византийския Неизвестен хронист, който пише за жертвоприношенията на Крум при Влахернската врата на Цариград.:  “И Крум според обичая си  принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си и, приветстван от тях, минал между наложниците си , които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал.” Както виждаме хронистът не е казал, че жертвите са принесени на морето.
Надпис на канасюбиги Омуртаг – изключително важен, защото е единственият от който може да се заключи, че Тангра е Богът на древните българи.
“Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел...беше...и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра ... ичиргу  (колобърът)...” Както пише Иван Венедиков[2] в този текст при името на Тангра понятието Бог е допълнено от Бешевлиев. Но дали това е вярно, при положение, че от гръцката дума "Теос" е запазена само буквата "с", а останалото е допълнено. Името на  Тангра обаче е писано като Таггра с две Г Г. Защо историците го приемат за Тангра е явно въпрос на инерция. Според Иван Венедиков вместо Бог думата може да е била епитет, да означава  добър, справедлив или нещо подобно. Всъщност според българския каменоделец едва ли би имало нужда от пояснение кой точно е Тангра. По нататък автора споменава, че името на Тангра има поразителна прилика с шумерската дума за Бог – “Денгир”. Същата шумерограма е използвана и от хетите макар Венедиков да твърди, че те може да са я произнасяли “Сиус”. Тук обаче изследователят прави капитална грешка като казва: ”По-вероятно е обаче Тенгри да няма нищо общо с шумерски.”
В житието на Тивериопулските мъченици на Теофилакт Охридски пише за кан Омуртаг ”След като принесъл тържествено жертва и по този случай приготвил богата трапеза заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници.” Кинамон отказал да яде от идоложертвеното. В завързалия се спор с кана Кинамон казал: “А тези разни богове, които Вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас хората”. В крайна сметка Омуртаг го оборва: “Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя.” и го праща в затвора.
Йоан Екзарх в “Шестоднев” също говори за слънцепоклонничеството, представящи слънцето и луната като братя царуващи над света – единия денем, другия нощем. Българският фолклор изобилства от приказки за слънцето и луната.
Херодот пише за персите: ”Те не издигат статуи на божествата си, нито храмове и олтари и смятат за глупци тези, които им издигат. Това е така мисля аз, защото никога те не са си придставяли  боговете в човешки образи, както правят гърците. Те имат обичай да принасят жертва на Зевс по високите  планини и дават името на Зевс на целия просторен небосвод. Персите принасят жертва също на слънцето, месеца, огъня, земята, водата и ветровете.”
Надпис № 69 на канасюбиги Маламир
“Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”
Надпис на кансюбиги Пресиян при Филипи от 837г.:
“Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.”
Надпис на канасюбиги Омуртаг:
“пратеничество. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години...”
Игнатий Дякон пише за договора сключен между император Лъв и канасюбиги Омуртаг: “Защото той си послужи с техните обичаи, а те с нашите и по този начин осигури взаимното съгласие. Та така можа да се види ромейският император да прави възлияние с чаша върху земята да хваща тройни бичове, да издига тагоре трева и с всичко това да навлича върху себе си проклятие. А  езичниците да поставят ръка върху нашите Божествени символи и да се кълнат в тяхната сила.” А според Генезий:” При това  не използва нито нашия Бог и небесните сили, нито получилата плът Майка на нашия Бог Христос, а според очевидците на казаното и извършеното като някоя варварска душа, лишена от благочестие, използва за свидетели на сключването на договора кучета и това, с което нечистите народи принасят жертва, и ги разсичаше. А не се гнусеше за потвърждение да произнася с устата си това, с което си служеха.” 
Надпис № 57 на канасюбиги Омуртаг от 822г.:
“Кансюбиги Омуртаг е от Бога владетел на земята , в която се е родил. Живеейки в лагера в Плиска, той изгради малък аул на Тича. И постави в аула четири колони и върху колоните два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога владетел да гази добре с краката си  императора, докато тече Тича и докато...като владее над многото българи и като подчинява враговете си да преживее в радост и веселие сто години!  Времето пък когато се направи градежът беше по български шегор елем, а по гръцки 15 индиктион.”
Надпис № 56 на канасюбиги Омуртаг. Надписът започва с кръст, както и много други:
“Кансюбиги Омуртаг, живеейки в стария свой дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата преславни дома, направи в средата могила като измери. И от средата на тази могила до стария му дом има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна. И след като измерих земята направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг, канасюбиги. Нека Бог го удостои да живее сто години!
Теофилакт Охридски в “Житието на Тивериуполските мъченици” разказва че комит Таридин по заповед на княз Борис І е търсел мощите на светците в разрушен храм в Струмица за да ги пренесе в новоизградена черква в Брегалница. Той ги открил, но струмичани се противопоставили на пренасянето им в чужд град. Тогава комитът им казал ”Внимавайте да не би с голямата си дързост да тласнете досега краткия и досега благ към вас цар в гняв против вас, като го принудите да се отклони от обикновената си благост. Пазете се да не се натъкнете така безумно на  ножове и мечове. Не правете гробница от това Божие и свято място. Не осквернявайте светия храм, като го опръскате с кръвта на междуособицата. Не е похвална дързостта, дори ако носи слава.” Накрая постигнали компромис и разделили мощите на светците между двата града. “В Брегалница те били поставени от дясната страна на новия храм и специален клир, обучен на български език, бил определен за този храм който постоянно да служи в него Божествената служба и да изпълнява свещени песнопения.”
Йоан Никиуски пише за Кубрат: ”Този човек бил покръстен още дете в Константинопол и бил израснал нв двора на императора. Той завързал нечувана дружба с императора и след смъртта му останал привързан към  към децата му и жена му.”  Става дума за Мартина племеница и втора жена на император Ираклий 610-642г.
В съкровището от Малая Перешчепина са намерени съдове орнаментирани с християнски кръстове. Печатите с кръстовидни монограми на които се четат Кубрат на втория Кубрат патриций и на третия Орган доказват, че съкровището на на канасюбиги Кубрат. Според Никифор император Ираклий е дал званието патриций на Кубрат след като разбил аварите.
  Юстиниан ІІ дава на Тервел титлата кесар. Намерен е печат на Тервел на който пише “Богородице помогни на кесаря Тервел”

РЕЛИГИОЗНИ ТЕРМИНИ

Бог
Еишусо - Иисус
нефес - душа
сфет - чист, бял, непорочен
Тангра - Върховен Бог
уарган - крепост, храм
яфя - прости (Господи)
асо - пепел, прах, (тленни останки след изгаряне)
гилс - погребална урна
капище - жертвеник
рашник - огън, светлина
рашнекъа - от светлината
чит - почитай
[1] ИВАН ВЕНЕДИКОВ, ПРАБЪЛГАРИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО, Издателство “Идея” към Частен колеж – “Тракия”, “Тракия” ООД Стара Загора, 1998г. с.213
[2] ИВАН ВЕНЕДИКОВ, ПРАБЪЛГАРИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО, Издателство “Идея” към Частен колеж – “Тракия”, “Тракия” ООД Стара Загора, 1998г. с.214

 

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev