Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

КРЪСТЪТ И ОГЪНЯ 

Елена Блаватска

        Очевидно, най-разпространените и известни символи на древните астрономически системи, които с потока на времето са достигнали да нашия век и са оставили следи в християнството и други религии, са Кръстът и Огънят; последният е символ на Слънцето. Древните арийци са ги използвали като символи на Агни. Всеки път, когато древният индуски огнепоклонник искал да се помоли на Агни – казва Е.Бюрнуф{1}, той съединявал две парчета дърво във вид на кръст и с помощта на триене получавал огън за жертвоприношението. Като символ крастът се нарича Свастика, а като оръдие, изработено от свещено дърво и притежавано от всеки брамин – Арани.
        При скандинавските народи е съществувал същият знак, наречен Чукът на Тор поради неговата тайнствена магнитно-електрическа връзка с Тор, бога на гръмотевиците – подобно на въоръжения с мълнии Юпитер той държи в ръка тази емблема на властта не само над смъртните, но и над злите духове на стихиите, които са му подчинени. В масонството този знак присъства под формата на дървения чук на Великия Майстор; в Алахабад може да бъде видян на стените на Форта като Кръстът на Джайните – Талисманът на Владетелите Джайни, а чукчето на съвременния съдия не е нищо друго освен crux dissimulate, както го нарича археологът де Роси, защото чукчето е знак на властта и силата, също както чукът е символ на могъществото на Тор, който според северните легенди с негова помощ разбива скалата и убива Милгардския Змей. Шлиман откри този символ върху теракотовите дискове при разкопките на долните пластове пръст на мястото, където според неговите предположения се е намирала древната Троя; според достор Ланди това свидетелствува, че “арийската цивилизация е много по-древна от гръцката – може би с две три-хилядолетия (преди Р.Х.)”. Бюрнуф нарича изображението на кръста най-древното от известните на човечеството и твърди, че в древната религия на гърците този символ е въплътен в образа на Прометей, “носител на огъня” и разпънат в планините на Кавказ, на когото небесната птица – Syena  на ведическите химни – всекидневно поглъща вътрешностите. Болдети {2} дава примера с копието на картината от гробището “Св. Себастиан”, на която са изобразени новороден християнин и гробар на име Диоген, който има на двата си крака и на дясната си ръка знака на свастиката. Този символ е съществувал в Мексико и Перу, а в древните гробници на Египет го намират във формата на свещеното Тау.
        Това, че символиката на Agnus Dei, Агнеца Божи, е идентична със символиката на индийския бог Агни, представлява най-малкото странно съвпадение, което са отбелязали дори някои християнски свещеници. Докато в едната религия Agnus Dei изкупва и взема върху себе си греховете на света, в другата богът Agni по същия начин изкупва греховете на боговете, човека, душата, духовете на починалите предци и повторните грехове, за което свидетелстват шестте молитви, съпровождани от шестте жертвоприношения.{3}
        И ако Кръстът и Огънят са толкова тясно свързани в езотеричната символика практически на всички народи, това е така, защото върху обединението на силите на тези два знака се основава цялата система на вселенските закони. В астрономията, физиката, химията, във всички раздели на естествената философия тези знаци винаги се проявяват като видима причина и невидимо следствие;  и само метафизиката и алхимията – или, по-добре казано, Метахимията (ние предпочитаме да въведем нова дума, за да шокираме скептиците) – могат окончателно да разкрият техния тайнствен смисъл. За онези, които искат да поразсъждават над тези намеци, ще бъдат достатъчни един-два примера.
        Централната Точка – или както казват кабалистите, великото централно слънце на Космоса, е Бог. Това е пресечната точка на две взаимноизключващи се сили – центростремителната и центробежната, под действието на които планетите се движат по елиптични орбити и преминавайки през Зодиака, очертават кръст. Тези две противоположни сили, макар и все още хипотетични и въображаеми, поддържат хармонията и стабилното, непрекъснато движение на Вселената, а четирите извивки на свастиката символизират въртенето на Земята около нейната ос. Платон нарича Вселената “благословен бог”, което се символизира от кръг, пресечен с буквата Х. Но стига за астрономията. Степента на Кралската Арка в масонството е съхранила кръста като тройното египетско Тау. Това е космическият кръг, по който бързо се върти астрономическият кръст, идеалният квадрат в питагорейската математическа система на числата, както обяснява неговото окултно значение Корнелий Агрипа. Огънят – това е топлината, централната точка; перпендикулярният лъч представлява мъжкия елемент или духа, а хоризонталният – женския елемент или материята. Духът съживява и оплодотворява материята, и всичко изхожда от Централната Точка – Фокуса на Жевота, Светлината и Топлината, представен от земния огън. А сега стига толкова физика и химия, защото могат да се дават безброй аналогии, а Законите на Вселената са ниотменими и идентични и във външно, и във вътрешно приложение. Без да имаме намерението да проявим неуважение към някого или да се отдалечим от истината, мислим, че можем да кажем: има основателни причини да се предположи, че в своя първоначален смисъл Християнският Кръст като причина и Вечните мъки в Адския Огън като пряко следствие от отричането на първото имат в по-голяма степен отношение към тези два древни символа, отколкото западните теолози са готови да признаят. Ако Огънят е Божество за някои езичници, то и в Библията Бог се уподобява на Живота и Светлината на Света; ако от друга страна Светият Дух и Огънят очистват християните от греховете им, то от друга страна Луцифер също е Светлина и “Син на Утринната Звезда”.
        Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
        Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски бог Сурва{*}. В славянскта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи.
        В навечерието на Новата година българите не работят и са задължени да постят. Младите моми приготвят голям сладкиш {4}платий – в който слагат корени с различна форма с млади кълнове, като дават на всеки име според неговата форма. Така един от корените те наричат къща, друг – градина, други – воденица, лозе, кон, кокошка, котка и така нататък, в съответствие с това каква поземлена собственост и какви земни богатства притежава семейството. В този символ на рога на изобилието са представени дори такива ценности като украшения и кесии с пари. Освен това в сладкиша поставят старинна сребърна монета, наречена бабка, която се превързва с червена нишка така, че да се получи кръст. Тази монета се смята за знак на късмета и щастието.
        След залез слънце и някои обреди, включващи молитви към залязващото светило, цялото семейство се събила около голяма кръгла маса, която се нарича паралия; върху нея се поставя описаният по-горе сладкиш, сушени плодове, царевица, тънка восъчна свещ и накрая голяма кадилница с благовоия от най-високо качество – за бога. Главата на семейството, обикновено най-възрастният от неговите членове – дядото или бащата – с особено благоговение взема в едната си ръка кадилницата, а в другата свещта и обикаля къщата, окадявайки всичките четири ъгъла, като започва и завършва откъм източната страна; при това той произнася различни обръщения към бога, завършвайки с християнското “Отче наш, иже еси на небесех…”, адресирани към Сурва. След това свещта се скрива и се пази през цялата година, до следващия празник. Смята се, че тя притежава чудотворни лечебни свойства и се пали само когато някой от семейството е болен, като се смята, че това ще излекува болния.
        След този обред най-възрастният взема нож и разрязва сладкиша на парчета, според броя на членовете на семейството. Получавайки своето парче, всеки бърза да го разгледа. Най-щастлив през предстоящата година ще е този, у когото в сладкиша се окаже старинната монета с кръста от червен конец; той е смятан за избранник на Сурва и всички завиждат на щастливеца. Следващи по важност са символите на къщата, лозето и останалите; в съответствие с намереното човек узнава своя хороскоп за предстоящата година. Най-нещастен ще бъде получилият котка; той пребледнява и трепери: горко му, защото е обкръжен от врагове и трябва да се подготви за тежки изпитания.
        В това време в пещта слагат голяма цепеница, символизираща пламтящ олтар, и запалват огън. Това дърво гори в чест на Сурва и представлява оракул за цялото семейство. Ако то гори през цялата нощ и не угасне – това е добър знак; в противен случай се очаква смъртта на някой от членовете на семейството и празникът завършва със силен плач.
        През тази нощ не спят нито момите, нито момците. В полунощ започват предсказания, чудеса и разнообразни обреди, в които горящата цепеница изпълнява ролята на оракул. Млада пъпка, хвърлена в огъна и гръмко пукнала се, означава бърза и щастлива сватба – и vice versa. Късно през нощта младите двойки излизат от домовете си и отиват на гости на познати, минавайки от къща на къща, разменяйки си поздрави и въздавайки благодарност към божеството. Тези двойки се наричат Сурвакари; всички момци носят големи клони, украсени с червени ленти, старинни монети и изображение на Сурва; по пътя те пеят в хор песен, толкова своеобразна, колкото и необикновена. Тя заслужава да бъде цитирана тук, макар преводът на друг език да намалява нейните достоинства {5}. Ето думите, с които се обръщат към стопаните на всеки дом:
Сурва, Сурва, Господине,
Прати ни щастлива Нова Година,
здраве и късмет на този дом,
успех и благословление до следващата година.

Да имате добра реколта и пълни класове,
да имате злато и коприна, грозде и плодове,
да имате пълни бурета с вино и сити стомаси.
Бъдете благословени от Бога - вие и вашият дом...
Неговото благословение да е върху всички ви.
                                        Амин! Амин! Амин!

         Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си... Ето така символите на екзотеричния култ към Кръста и Огъня на древната Аряварта вървят ръка за ръка в християнска България...
"Theosophist", November 1879.


1. "La Science des religions", глава ХІІІ, стр.187-188.
2. M.A.Boldetti, "Osservazioni sopra i cimiterj de' Santi Martiri, ed antichi Cristiani di Roma". Рим, 1720.
3. Хенри Томас Коулбрук, "Очерци за религията и философията на индусите", Лондон, 1837 г.
4. Тук, както и навсякъде по-нататък в текста на Блаватска, естествено става дума за баница, а не за сладкиш.(бел. прев.)
5. Тъй като от една страна, ние не знаем точно кой вариант на сурвакарската песен е превела Е.П.Блаватска на английски език, а от друга страна една от целите на настоящия превод е да създаде впечатление за представата, която са придобивали англоезичните читатели за българите и техните обичаи, даваме буквален обратен превод на английския текст. (бел. прев.) http://www.palitrabg.net/3h.htm

* Сурва се среща единствено в българската митология и празници, а не в славянската митология като цяло! (бел. Д.И..)

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev