Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

“Канасубиги Омортаг в земята, дето се е родил, по волята Божия архонт. Държейки лагера си в Плска, основа аул в Тича и разби силата на гърците и на славяните и изкусно построи мост на Тича и на една от колоните постави два медни лъва....”

Колона с надпис на Омортаг

БЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ Е ЛЪВ!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧОВЕКЪТ НАЙ-СИЛЕН

Еднож се собрале сите зверове да си отберат от
помегю них еден за цap и сите рекле:
— Арслано да йе — и го отбрале за цар.
Арслано се наперил и рекол:
— От мене по юнак нема на земята!
Една мечка стара, била саката со едната нога —
я удрил некой човек, она му рекла:
— Не се фали, оти от тебе има по юнак на свето!
Арслано скокнал и рекол на мечката:
— Кой е по юнак от мене?
Мечката му рекла:
— Човеко!
Арслано рекол:
— Е, дека се навогя човеко?
— Мечката му рекла:
— Слезни по по'лето и ке найдеш човек.
Арслано вёднож слезнал по полето и вишел еден кон.
Се доближил до него и сос страх го прашал:
— Шчо си ти?
Коньо му рекол:
— Не ме гледаш ли, шчо съм? Я съм конь.
— Ами кой те вързал овде? — го прашал арслано.
Коньо му рекол:
— Човеко!
— Ами дека йе човеко?
— Отиде у гората — му рекол коньо.
Арслано се уплашил, като вишел коньо вързан, и отишел кай
гората. Тамо вишел една кола сос волове прегнати, та ги прашал:
— Шчо сте вие?
Они му рекле:
— Волове!
— Ами шчо стоите впрегнати у колата?
Воловете му рекле:
— Човеко ни прегна овде и ние не смееме да мръднеме оттува
дотува; зере, ако мръднеме, има и кьотек!
Арслано се уплашил ушче толку и ги прашал воловете:
— Каде йе човеко?
Они му кажале:
— Ее, иди по-горе, ке го видиш!
Арслано отишел по-нагоре и вишел едни биволе, та ги прашал:
— Шчо сте вие?
Они му рекле:
— Биволи!
— Ами шчо стоите овде?
— Човеко чекаме да дойде; он отиде у гората, да кърши дърва,
па ке дойде, ке ги товари на колата, па ке се качи на нея и ке си земе
свирката, та ке си свири, а па ние ке теглиме колата.
Арслано се уплашил, па погледнал на едно дърво и го вишел
човеко. Отишел до дървото, се запрел отдалеко и го прашал:
— Шчо си ти?
Човеко му рекол:
— Я съм човек.
Арслано па му рекол:
— Я съм дошел да се борам сос тебе, оти ти си бил по юнак от
мене!
Човеко се уплашил, па му рекол:
— Ке слезнем да се борам сос тебе, ама да те вида, ако си юнак,
скърши едно дърво као мене; тогай ке се борам.
Човеко гледал да го излаже некако арслано, да си изхаби ноктите
и забите от дървото, па тогай да се бори; оти инак лоша била
работата.
И тогай арслано фанал дървото, гребал, гребал сос ноктите,
ял, гризел сос забите, го прегризал и го преял дървото дори и паднало.
Као шчо пагяло дървото, на арслано му фанало задните нозе.
Тогай човеко слезнал от дървото, зел секирата, пата-кюта,
пата-кюта, го докарал до смърт. После си натоварил колата сос дърва,
качил и арслано озгора на дървата, се качил и он на колата, па си
засвирил сос свирката.
Арслано си дошол на себе, ама го било страх от кьотеко да мръдне.
Одиле, одиле, дошле во селото, во кукята на човеко. Тогай овой
извикал:
— Бабо, бабо, отвори! Ти носам ем дърва да се грееш, ем кожух
да се топлиш!
Излезнала бабата и децата го пречекале татка си. Човеко го
фанал арслано за опашка и го симнал от колата. Арслано от страх ич
не мръднал.
Децата рекле на човеко:
— Тате, ама колко голема мачка си утепал!
Тогай си влезнале у дома, а арслано го оставиле на гумното.
У тая юрултия, као бабата излезнала да пречека човеко,
тая пържела риба, а па мачката му нашла времето, та
изела от тавата рибата. Човеко се разлутил, оти немало шчо да яде,
фанал сос машата, та я изтепал мачката. Сирота мачка избегала на
гумното.
Арслано, као чул оти тепат некого, несмеял да мръдне.
Мачката отишла на гумното и зела да души арслано, а после зела
да го търга за ухото. Арслано несмеял да мърдне. После се опулил
полека и вишел оти йе мачка, та я прашал:
— Кого тепаа сега, шчо се слушаше толко врева?
Мачката рекла:
— Мене!
— Ами зашчо?
— Оти я им изедох рибата, та затова ме тепаа!
Арслано рекол:
— Ами не те боли?
Мачката му отговорила:
— Не гледаш ли? Мене по сто пати на ден ме тепат, па не сакам
да знам. Гледаш, я им изедох сега рибата, па дойдох при тебе, та па
гледам да касна нешчо.
Тогай арслано станал, та побегнал и си рекол: «Навистина на
земята от човеко и от мачката по юнак нема», и отишол, я викал
кривата мечка и и рекол:
— Ти ми кажа право, ама я не те послушах. Навистина човеко бил
по юнак!
Човеко на утрото зел ножо да го дере арслано, ама гледа на
гумното, нема нишчо, той си избегал.

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev