Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

 

СЛЪНЧЕВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДВОЕН КРЪСТ

Даниел Илиев

13.09.2009

 

            Чували ли сте за Елбетицата? Тя е най-популярния мотив в българските шевици. По своята същност тя представлява едно от най-древните изображения на слънчевия календар. Двойният кръст показва осемте най-важни слънчеви позиции - слънцестоенията, равноденствията и четирите позиции между тях. Този символ е станал основен при почти всички религии по света -  Свастиката, Дхармата, Коловрота, знака Дингир, и още много други. Въпреки, че в момента отношението към свастиката по света като символ е негативно заради присвояването й през втората световна война от германците, този символ все още е свещен в Индия и при будистите! Фактът, че българите и останалите славянски, скито-сарматски, ирански и индо-арийски племена, а също така и траките, елините и римляните са използвали свастиката като символ, което е доказано с много артефакти, показва по някакъв начин връзка или наследство между различните индоевропейски племена! В Индия и при будистите свастиката освен традиционната си форма има друга форма и друго наименование – Дхарма Чакра или Кала Чакра, които в буквален превод означават КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА и КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО!!! Тоест двойният кръст показва Законът за отчитане на Времето познат на древните астрономи, запазен от тях като свещен символ!
           

СВАСТИКА
 Индия

ДИНГИР     
Шумер

ДХАРМА ЧАКРА    Индия

ГНОСТИЧЕН СЛЪНЧЕВ КРЪСТ   

МАНДАЛА

Коптски Кръст

КАЛМАЯ

КОЛОВРОТ    Русия   

ИЩАР

Богомилски и Катарски Кръст

Келтски кръст

КАВЕХ

ХУНАБ КУ

АШУРА

БАГУА

КАЛЕНДАР НА АЦТЕКИТЕ

Герб на Азарбейджан

От герба на Артаксиад, Армения

Главен тотем на Мохиканите

ЗОДИАК от Дендерах, Египет

            Използването и в други крайща на света на схемата на Двойния Кръст, често поставен в кръг, като символика, не означава непременно, че тя е носена и предавана при преселването на хората и народите, или от някой специален народ, а означава, че сред хората от различните краища на света е имало умни хора, които са се научили да следят положението на слънцето. Те са научили значението на главните положения на слънцето на небето, а отбелязването им във вид на схема в крайна сметка е водело до едно и също изображение! При съвременните неоезически движения в Европа основните осем празника през годината, които съвпадат с осемте главни позиции от движението на слънцето, описват същия двоен кръст или така нареченото Колело на Годината.
            Християнският символ – Кръста, според някои проучвания също произлиза от кръстовидното начертаване на четирите главни слънчеви празника, като Кръстовден – есенното равноденствие, носи името именно на поставянето на последната четвърта линия от кръста в деня когато нощта (злото, студа) става по-голяма от деня (злото или студа и тъмнината побеждава доброто или топлината и слънцето – Хор, Хорус, Хърст), което вероятно в далечното минало е разтълкувано като поставяне на Христос на кръста!
            Двойният кръст е основен символ в православното християнството, като се използва паралелно с традиционния кръст. В почти всяка църква по стенописите се намират изображения на двойният кръст, като той често се извезва по свещеническите и патрияршески дрехи. Най-добър приемер за използването на двойния кръст е най-големия православен храм – църквата Св.София в Инстамбул.  По фасадата й, както и вътре в нея по различни стенописи и мозайки има множество стилизирани изображения на двойният кръст подобни на българските елбетици. Използването на двойния кръст в християнството показва връзките му с неговите първоизточници намиращи се в езическата митология, и месопотамската и зороастрийска астрономия.
            Божидар Димитров както и други съвременни историци,  именно заради подобни двойни и обикновенни, равнораменни кръстове намирани в български артефакти от годините около 681 година, вадят грешното заключение и създават теория, че българските владетели при създаването на Дунавска България – Кубрат, Аспарух и Тервел, са били християни. Според тази теория Кубрат е приел християнството по времето когато е бил заложник в Константинопол, като това се подкрепя от факта, че по-късно е титулован с титлата Патриций, която е давана само на християни. Тази теория за приемането на християнството обаче не може да обясни, защо Кубрат запазва религиозното и божествено име на бог Кубера, което му е дадено вероятно съгласно прабългарската езическа традиция. И съответно защо не приема христинско име съгласно християнската традиция! Зключенията на християнската теория са направени по косвени улики и без да се анализира и обясняни точно каква е била религията на българите, какво точно представлява зороастризма, и какво е представлявала българската традиция владетелите да имат статут на богове, за която можем да съдим от имената им!  
            Това, че кръста като символ вероятно не идва от историята за Христос описана в Библията е много добре описано от Елена Балтавска в статията Кръстът и Огъня!

            При българите Двойния кръст носи името ЕЛБЕТИЦА или РОДЖЕ. Във България този кръст по традиция се поставя и на много от празничните хлябове.

Свастика от Родопите

Традиционни празнични питки

            Този символ дотолкова е свързан с българите, че е главен символ и в земите където е съществувала Волжка България! Той се намира в средата на съвременния герб на Татарстан, а друга негова форма има в знамената на Чувашия, Мордава и други земи влизащи в миналото в териториите на Волжка България. Най-показателното нещо в тази връзка, е това, че двойния кръст в руската бродерия се нарича Български Кръст!!!

Елбетица в герба на Татарстан

Орнамент от надгробна плоча от град Булгар

Двоен кръст наречен Български в руската бродерия


                                         Елбетици от българските носии и изделия    

Традиционен български мотив от Татарстан и Чувашия

Символи от знамената на Чувашия, Мордова, Мари и Удмуртия

            Тези символи са широко разпространени и се срещат при много други народи, като това много добре е описано от Тачо Танев в книгата му “Българското везмо и изтокът”. Той вади заключението, че символа е с източен произход и прилага различни видове стари китайски варианти на елбетицата, като пряко я свързва със свастиката.          
            Всички тези китайски и християнски паралели логично биха довели до заключението, че използването на елбетици от българите е заимстване от далечните времена, когато българите са били на изток, или от по нови времена, когато българите се докосват до християнството. Това може и да е вярно до някъде, но като се добави фактаът, че този символ е част от слънчевана астрономия по целия свят, и честотата с която са използвани от българите, като украса на дрехите, както и фактът, че елбетицата е останала символ и на българи, които никога не са били християни, показва по-дълбока  и древна обвързаност със този символ. Най-ясно може да се разбере колко традиционни са тези символи за България, когато човек установи, че преди време  лично баба му ги е тъкала и бродирала, и че са част от традициите в областта където живее родът му! 

Елбетици от Граовско

Едно от най-старите изображения на двойният кръст, идва от най-старият откриван персийски или ирански килим от скитския курган от Пазирик, Русия(Централна Азия). На този килим, ясно са изобразени множество двойни кръстове. Приема се, че скитския двоен кръст е зает при Персите чрез посредничеството на Патрите, които са били част от северните ирански-скитски племена. Двойният кръст наречен Кавех става основен символ на Персия.

Ирански войни със символа Кавех
Възтановка на килима от Паризик
Част от оригиналния килим от Пазирик
Елбетица от Скитския килим

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev