Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

 

Боговете които са почитали българите са Слънцето, Месечината и Звездите!!!

 

 

"....Ето какво конкретно казва Теофилакт Охридски, византийският архиепископ на Цяла България: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), кактои планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”. В този документ, висшият византийски сановник нарича древните българи скити, т.е., северо-иранци (“скитско невежество”) и изброява техните главни богове: Слънцето, месечината и другите звезди, т.е., главните ирански богове...."
http://protobulgarians.com/Zashto%20lipsvat%20sledi%20ot%20tangra.htm

В житието на Тивериопулските мъченици на Теофилакт Охридски пише за кан Омуртаг ”След като принесъл тържествено жертва и по този случай приготвил богата трапеза заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници.” Кинамон отказал да яде от идоложертвеното. В завързалия се спор с кана Кинамон казал: “А тези разни богове, които Вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас хората”. В крайна сметка Омуртаг го оборва: “Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя.” и го праща в затвора.
Йоан Екзарх в “Шестоднев” също говори за слънцепоклонничеството, представящи слънцето и луната като братя царуващи над света – единия денем, другия нощем. Българският фолклор изобилства от приказки за слънцето и луната.
Херодот пише за персите: ”Те не издигат статуи на божествата си, нито храмове и олтари и смятат за глупци тези, които им издигат. Това е така мисля аз, защото никога те не са си придставяли  боговете в човешки образи, както правят гърците. Те имат обичай да принасят жертва на Зевс по високите  планини и дават името на Зевс на целия просторен небосвод. Персите принасят жертва също на слънцето, месеца, огъня, земята, водата и ветровете.”

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

"....Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
        Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски{български} бог Сурва. В славянскта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи...."
Елена Блаватска

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

СЛЪНЦЕ И МОМА СЕ НАДГРЯВАТ

Пофали се момян майка
снощи вечер на кладенец,
пред момите, пред момците:
че си има малка мома,
от слънцето е по-хубава,
от месеца е дваж гиздава.
Де я зачу ясно слънце,
та проводи ясна зора,
ясна зора калесничка,
да калеса малка мома,
да се със слънце надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прифана;
та си наля крондял с вино,
че отиде у момини,
у момини равни двори,
равни двори, чемшир порти,
че почука, ем повика:
— Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
най излезе момина майка.
Отговаря ясна зора:
— Ти ли си се пофалила
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момци
тече си имаш малка мома,
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава?
Отговаря момина майка:
— Имам си я, бъх не фащам.
Отговаря ясна зора:
— Чунким имаш, бъх не фащаш!
Премени я, нареди я,
ситни плитки оплети я,
изведи я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
да се със слънцето надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Момина майка реч прифана,
премени си малка мома,
премени я, нареди я,
ситни плитки оплете я,
ситни плитки на редици;
изведе я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
дето слънце рано грее,
месечника зора дава,
да се със слънцето надгря-ват,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно слънце,
та огряло две планини
и третата насиняло;
кога огря малка мома,
тя огряла сичка свята.
Отговаря ясно слънце:
— Блазе, боже, на таз майка,
дето отхрани това чедо!
Лице му се белееше
като пряспа, дваж превята,
очи му се чернеяха
като угар, триж орана,
вежди му се синеяха
като гайтан на нов дюген,
руса коса разрешило,
като ела във усои!
На здраве ти, малка мома,
тебе пеем, бога славим!


СЛЪНЦЕ И ЮНАК СЕ НАДВАРЯТ

Пофали са добър юнак
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момците;
аз си имам добро конче,
добро конче бърже ходи.
Обиходям за ден зема,
за ден зема, сета зема
обиходям и доходям.
Как го й зачул ясно слънце,
одговаря ясно слънце:
— Хой та тебе, добър юнак!
Да се фанем, обзаложим,
обзаложим голям залог;
да си сторим вяра и клетва:
ко обидеш за ден зема,
за ден зема, сета зема;
ко обидеш и да додеш,
да ми земеш мила сестра,
мила сестра Ангелина;
коне можеш да обидеш,
ще ти зема добро конче.
Излязъл е добър юнак,
сутру рано преди слънце.
Слънцето си изгряваше,
добър юнак конче седлай.
Оседла го добър юнак,
изведе го срещу слънце.
Дори метне десна нога,
че отиде кончето му,
че отиде досред земя,
пък слънцето на обяда.
Че се запря добър юнак
насред земя под сенчица,
под сенчица оряхова,
че си върза добро конче,
че го върза у орехче,
че си легна, та си заспа.
Кончето му с крака рита,
с крака рита, с уста цвили:
— Стани, стани, добър юнак,
че отиде ясно слънце;
че отиде навръх пладне.
Че се стресна добър юнак,
че си скокна добър юнак,
че отвърза добро конче;
дори метне десна нога,
че обиде сета земя,
че обиде и се върна.
Че отиде на слънцето,
на слънцето на портите.
Ангелина по двор ходи.
Като видя добър юнак,
отвори му, посрещна го,
развожда му добро конче.
Че си чака добър юнак,
дори дойде ясно слънце
че си дошло по вечеря.
Седнали са със юнака,
да си ядат, да си пият.
Ангелина диван седи,
налива им да ги пои.
Че са яли, че са пили;
че си дало ясно слънце,
че си дало мила сестра,
мила сестра Ангелина,
че я дало на юнака.
Покачи я добър юнак,
покачи я на конче си.
Занесе я добър юнак,
занесе я у дома си.

 

СЛЪНЦЕ, МЕСЕЦ И РАДКА

Кахъри, тешки ядове,
дигнете мъгли, прахове,
Радка за вода ша иди,
слънцето да я ни види,
слънцето, кое месеца!
Дигнали мъгли, прахове,
Радка за вода отишла,
ходила й и са върнала.
Среща й иде слънцето,
слънцето, кое месеца.
Слънцето мина-замина,
месеца не заминава.
Месечко Раду думаше:
— Я ми дай, Радо, водица
със твойта дясна ръчица! —
Рада месечку думаше:
— Недей ма мая, месечко,
чи мама лежи, умира,
колкото лежи от болест,
дваж лежи мама за вода,
да бързам, да й занеса!
Месечко Раду думаше:
— Недей ма лъга, Раду ле1
Майка ти, омайницата,
майка ти, магесницата,
омая гора и вода
и на морето пясъка.
Снощи омая месеца,
в ново го гърне угуди.


СЛЪНЦЕ И ЯНА

Постигнала се убаа Яна,
стигнала ми се на ден Велигден,
кръстила ми се на ден Гюргевден,
засборвала ми се на ден Спасовден,
ми заодила на ден Петровден.
Ми я дочула Янина кума;
тога е рече Янина кума:
— Де гиди мори убаа Яно,
яз ти се молям и ти наръчвам,
да не излегвиш деня без убрус,
деня без убрус, ноке без свеща,
да н'те догледат слънцеа майка,
да н'те пссвършит за ясно слънце.
Убаа Яна кума не почу,
тук ми излезе деня без убрус,
деня без убрус, ноке без свеща.
Ми я видела слънцеа майка,
ми я посвърши за ясно слънце,
ми я посвърши и ми я зеде.
Убаа Яна не ми сборвеше,
не ми сборвала за три години.
Тога ми велит слънцеа майка:
— Де гиди слънце, а ясно слънце,
убаа Яна ни онемела!
Да остаиме убаа Яна,
да я зеиме Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргосборница.
Ясноно слънце майка почуло.
Ми я посвърши Дзвездоденица,
си я посвърши и си я зеде,
убаа Яна не ми бегаше.
Ми я кладое Дзвездоденица,
ми я кладое леб да си месит,
убаа Яна свеща е светит.
Я догорила бела борина,
я изгореа тонките пърсти,
я с' изтопие злати пърстени.
Тога е рече Дзвездоденица:
— Де гиди мори слепа слепачке,
ако си нема, ти не си слепа,
изгореа ти тонките пърсти.
Се отговори убаа Яна:
— Де гиди мори Дзвездоденице,
яз не сум нема, яз ни сум слеиа;
туку не сборвам, атар си държам!
Първа година чес сум чинила, •
чес сум чинила на мойот татко,
втора година на мила майка,
трекя година на ясно слънце.
Бог ми я убил моя свекърва,
защ' не почека чес да досторам,
тук те донесе тйбе овдека!
Ми я дочула слънцеа майка,
къде ми сбор вит убаа Яна.
Ми се на люти слънцеа майка,
ми я изтера Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргссборница.

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev