Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   
 

 

 

ТИТЛИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

http://ald-bg.narod.ru/materiali/recnici/titli/protoboltitli.htm

 

Алогоботур (в гр. текст Αλογοβότουρ)  – Константин Багренородни разказва, че цар Симеон І изпратил срещу хърватите армия, начело с алогоботур, но не е пояснено значението на титлата. (ГИБИ, т. 5, стр. 212).

 

Архонти (Αρχοντας) – византийските автори са наричали така чуждите владетели, за да подчертаят по-ниското им положение спрямо византийския император. Длъжността архонт се е срещала в античните градове-държави на древна Елада. Архонтите са били членовете на колегиален орган, който управлявал полиса. Византийските автори използват понякога титлата за обозначаване на българските владетели. Среща се и на печати на български владетели (ХИБ, т. 1, стр. 149-150).

 

Багаин – прабългарска титла. В Маламировия надпис се споменават боили и багаини, което предполага, че са две категории аристократи. Багаините навярно се степенували, тъй като титлата се среща с различна добавка: „багатур-багаинът” (в инвентарни надписи и в надгробния надпис на Ославна, който бил сътрапезник на хан Омуртаг), „бири багаин” (в инвентарни надписи), юг-багаинът (в инвентарен надпис), „сетит-багаинът” (инвентарен надпис).

 

Багатур – среща се във фрагментарно запазени надписи от Плиска и заедно с багаин в инвентарен надпис (ХИБ, т.1, стр. 129).

 

Бан – Дуклянския презвитер, позовавайки се на книга, наречена „Методиус” определя бана като воевода, който стоял ръководел 7 стотника, които правораздавали и събирали данък, който предавали на бана. Банът пък бил подчинен на комита, която длъжност Дуклянския презвитер приравнява на жупан. Макар Дуклянския презвитер да дава тези пояснения във връзка със Светополк и св. Константин-Кирил, а не за България, те все пак може да служат като някакъв ориентир за значението на титлата „бан”.

 

Бат – титлата е носена от Курт (Кубрат, производно от Курт-бат – вж. „Хронография на св. Теофан Изповедник, ХИБ, т.1, стр. 84, „Именник на българските ханове”, ХИБ, т.1, стр. 87, надписите на пръстените от Малая Перешчепина), чичо му Органа и синовете му Безмер (Бат-Баян) и Аспарух (Батоя).

 

Баян – най-вероятно е титла носена от по-големия брат на владетеля. С названието Баян са споменати Безмер (ХИБ, т.1, стр. 84; ГИБИ, т.3, стр. 295) – по-голям брат на хан Аспарух; брата на хан Токту (ГИБИ, т.3, стр.305; Енравота – по-голям брат на хан Маламир (ХИБ, т.1, стр. 111) и Вениамин – по-голям брат на цар Петър І (ЛИБИ, т. ІІ, стр. 323, ХИБ, т.1, стр. 243). Освен при брата на Токту обаче, „Баян” се среща самостоятелно като име на аварския хаган (ХИБ, т.1, стр. 20 и сл.) и на оловен печат на патриций и стратег Баян.

 

Боготор-боил-коловър – навярно е жреческа степен.

 

Боил – представител на българската аристокрация. Някои считат, че от „боил-ан” (βοϊλαν) произлиза и „болярин”.

 

Боритаркан – приема се, че това е комендант на крепост. В „Житието на св. Климент” (ХИБ, т.1, стр. 297) се казва: „Стигнали до Белград - този град е най-прочут от крайдунавските градове - и се явили пред боритаркан, който тогава го пазел.”

 

Вулиатарканът (Βουλίας ταρκάνος) – титлата се споменава от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „ Как са канартикинът, вулиятарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? (ГИБИ, т.5, стр.222). Най-вероятно става дума за титлата „боил-таркан”. Според някои титлата означава „втори син на хана”. Но Константин Багренородни споменава, че след това приветствието било променено и въпреки че пак се говори за синовете и дъщерите на владетеля, не са споменати канартикинът и вулиатарканът. Това дава основание да се предположи, че синовете на владетеля са заемали временно постове от държавната йерархия, с които са били споменавани при поздрава, но после не са ги заемали и са посочени само като синове.

 

Вътрешни и външни боляри (εσω καί εξω βολιάδες ) - споменава от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „ Как са останалите вътрешни и външни боляри?” (ГИБИ, т.5, стр.222.)

 

Дванадесет велики боляри (βοιλάδων δώδεκα μεγάλων) – Константин Багренородни разказва, че синът на княз Борис І Владимир бил заловен от сърбите с 12 велики боили. (ГИБИ, т.5, стр. 209.)

 

Жупан (ζουπάνους) – Константин Багренородни (ГИБИ, т.5, стр. 206.), казва за тази титла: „Както казват, тези племена (хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналити, диотклейци и пагани – б.м. АЛД) нямат архонти, а само старци жупани (ζουπάνους γεροντας), какъвто обичай имат и останалите славяни”. навярно се степенували, тъй като титлата се среща с различна добавка. Титлата се среща върху сребърната чаша на Сибин – ZOYПАNОС МЕГАСНС (ХИБ, т. 1, стр. 152). Освен „велик жупан” се срещат „жупан-таркан”  - надгробен надпис на Охсун от времето на Омуртаг  (ХИБ, т. 2, стр. 131); „зера-таркан” (в надгробния надпис на Онегавон (ХИБ, т. 1, стр. 131), който се удавил в река Тиса по време на поход; „боила-жупан” – надпис върху съд от Наг-Сент-Миклошкото съкровище (ХИБ, т. 1, стр. 152).

Дуклянския презвитер, позовавайки се на „славянска” книга, наречена „Методиус” определя комитата като жупан, който ръководел бановете, т.е. воеводите, на които пък били подчинени по 7 центуриони, т.е. стотници, които правораздавали и събирали данък, който предавали на бана. Банът бил подчинен на комита, а комита се отчитал само пред краля. От събраният данък жупанът оставял 1/3 за себе си, а останалите 2/3 предавал на краля. Макар Дуклянския презвитер да дава тези пояснения във връзка със Светополк и св. Константин-Кирил, а не за България, те все пак може да служат като някакъв ориентир за значението на титлата „жупан”.

 

Ичиргу боилът – навярно е бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. В надписа на Мостич титлата е дадена като „чъргобиля” (чрьгоубилiа). От времето на княз Борис І е известен ичергу-боилът Стазис (ХИБ, т. 1, стр. 151)

 

Ичиргу-коловър – навярно е третия по степен жрец след хана и хан-боил коловъра. Титлата е позната от надгробен надпис от времето на хан Омуртаг. В нея е казано, че той бил сътрапезник на хана и е умрял вътре (ХИБ, т. 1, стр. 131).

 

Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис (ХИБ, т. 1, стр. 133), в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум се казва, че кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези (ХИБ, т. 1, стр. 129). В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавханът заедно с ичиргу-боила кан-боил-коловърът са предвождали армията (ХИБ, т. 1, стр. 113). В Сюлейманкьоския надпис е посочено, че кавхан Иратаис е сключил мирния договор с Византия (ХИБ, т. 1, стр. 106).

 

Каган – Дуклянския презвитер споменава каган като титла на българския владетел и я определя като равнозначна на император/цар. "Предвождал ги някой си Борис, когото на своя език наричали каган (cagan) - това на нашия език ще рече император (imperator)" (ЛИБИ - т. 3, стр. 170) В Бертинските летописи се споменава само като титла на българския владетел, без да е упоменато значението й (ЛИБИ т.1, стр. 287) „Германският крал Людовик потеглил с враждебни намерения срещу българския, наричан хаган (Cagano).” В „Тълкувание Данилово” се споменава Михаил Каган : „И когато настъпи началото на злините на целия свят, ще се въздигне Михаил каган (ка/га/нь) сред българите. А не им бе дадено българското царство, но те с насилие го придобиха.” („Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и средновековна България” В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, стр. 125 на старобългарски и стр. 135 на новобългарски). Титлата хаган е била носена от аварските владетели по времето, през което прабългарите са им били подчинени: Χαγάν (вж. Теофилакт Симоката (ИБИ-2, ГИБИ-т.3, стр. 298). Титлата е била използвана също в Западно-Тюркския и хазарския хаганат, на които прабългарите били подчинени за известно време. Теофановия продължител и Скилица-Кедрин обаче навярно бъркат титлата хаган с кавхан, защото първият пише „Той изпратил множество българи заедно с хагана (Χαγάνω), миника (Μηνικω) и други…” (ГИБИ, т.5, стр. 130), който без да дефинира значението на думата, дава все пак пояснение: ”А Симеон пак изпратил силна войска срещу ромеите, под началството на хаган (Хαγάνον), един от неговите велможи(μέγαδηναμένων)” (ГИБИ, т.6, стр. 251). Навярно вариант на „каган” е използваното название за Петър Делян „Гаган” в Българския апокрифен летопис от ХІв. (ХИБ, т. 1, стр. 443).

 

Калутеркан (Καλουτεκάνος) - Маготин, Крон, Миник, Калутеркан и Усампсис (Μαγοτϊνος, Κρόνος , Μηνικός, Καλουτεκάνος и Οϋσαμψος) – тези титли са изброени от Теофановия продължител, като лица придружили Георги Сурсувул, когато отишъл да води преговори за сватбата на цар Петър с дъщерята на имп. Христофор – Мария. (ГИБИ, т.5, стр. 136). Възможно е да е погрешно изписване на титлата „хан-таркан”.

 

Кан – вж. Канасубиги

 

Канартикинът (Κανάρα κείνος) – титлата се споменава от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „ Как са канартикинът, вулиатарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? (ГИБИ, т.5, стр.222.) Най-вероятно става дума за титлата „хан-таркан” и това да е бил един от шестимата велики боили, който е упражнявал надзор върху дейността на тарканите. Според някои титлата означава „син на хана”, „престолонаследник”. Но Константин Багренородни споменава, че след това приветствието било променено и въпреки че пак се говори за синовете и дъщерите на владетеля, не са споменати канартикинът и вулиатарканът. Това дава основание да се предположи, че синовете на владетеля са заемали временно постове от държавната йерархия, с които са били споменавани при поздрава, но после не са ги заемали и са посочени само като синове. Звученето на титлата е близко до тюркската кударкин, за която говори ибн-Фадлан: „Царят на тюрките-гузи се нарича Ябгу, или по-точно това е название, и всеки, който е цар на това племе, се нарича така, а неговият заместник – Кударкин. И така всеки, който замества техните главатари, е назоваван Кударкин. ”

 

Кан-багатур – навярно това е бил един от великите боили, най-старшият от багатурите. Титлата е запазена върху оловния печат Йоан Иртхитуин (ХИБ, т. 1, стр. 152).

 

Кан-боил-коловър – не е запазено определение на тази длъжност. Последната думичка подсказва, че навярно е оглавявал жреческата колегия и е бил втория по ранг жрец след хана. В Пресиановият надпис от Филипи обаче е посочено, че той заедно с кавхана и ичиргу-боила е предвождал армията. Последното пък подсказва, че навярно великите боили не са имали строго определени ресори, а длъжностите им са били само степенувани и те е можело да извършват различни функции според обстоятелствата.

 

Кандидат – титлата се споменава в надгробния надпис на Турдачий, който бил сътрапезник на хан Омуртаг (ХИБ, т. 1, стр. 132).

 

Кесар – по време на ПБЦ е била втората по значение византийска титла след императорската. Произхожда от името на Гай Юлий Цезар – Caesar. Била е дадена от император Юстиниан ІІ на хан Тервел в знак на благодарност за оказаната помощ да си възвърне трона. Именно титлата „кесар” е посочена на оловния печат на хан Тервел.

 

Книн (Κνήνου ), Имник (Ήμνήκου) и Ицвоклия (Ήτζβόκλια) – Константин Багренородни ги споменава, че са предвождали изпратена армия срещу сърбите. (ГИБИ, т.5, стр. 211.)

 

Коловър – Теофилакт Симоката (ИБИ-2, ГИБИ-т.3, стр. 298) дава следното определение на титлата: „Боокорабра (Βοοκολαβα) – ако пък някой иска да узнае съвсем точното значение на думата, веднага ще преведа името на гръцки език; като превърнем езика на скитите в благородния гръцки език, ще получим превода „маг”, сиреч жрец…”. Навярно по време на Първото българско царство титлата се степенувала, защото към нея се срещат различни добавки: „хан-боил коловър”, „коловър-ичергу-коловър”, „боготор-боил-коловър”.

 

Комит – комитите са били управители на една от десетте области, на които е била разделена българската държава. Като византийска титла се споменава в глава ІV от Сюлейманкьоския надпис от времето на хан Омуртаг, където са изброени: „турмарсите, спатариите и комитите” (ХИБ, т. 1, стр. 106). Споменават се като български титли по времето на княз Борис І и цар Симеон І. В „Хронографията” на Лъв Граматик комитът се е ръководел опитите да осуети бягството на заселените северно от Дунава византийци. В Наръшкия надпис комит Дристра е споменат заедно с олгутаркан Теодор (ХИБ, т. 1, стр. 151).

В Бертинските летописи е посочено във връзка с езическия бунт срещу княз Борис, че комитатите били 10 ( ХИБ, т. 1, стр. 190). Дуклянския презвитер разказва, че на българския каган Борис „били подчинени девет князе (principes), които управлявали и раздавали правосъдие на народа”, тъй като той бил твърде многоброен. (ЛИБИ т.3, стр. 171). Навярно в началото на управлението на Борис комитатите са били 9, но след като княз Борис І отделил Кутмичевица от Котокий (вж. Пространно житие на Климент Охридски – ХИБ, т.1, стр. 298), те станали 10 – колкото са в Бертинския летопис. (вж. също поясненията към титлата „жупан”).

 

Копан – титлата е спомената в надпис на Омуртаг (ХИБ, т. 1, стр. 131). Според него копанът Окорсис бил сътрапезник на хана, отишъл на война и се удавил в река Днепър. Възможно е титлата да е производна от жупан.

 

Крон (Κρόνος) - Маготин, Крон, Миник, Калутеркан и Усампсис (Μαγοτϊνος, Κρόνος , Μηνικός, Καλουτεκάνος и Οϋσαμψος) – тези титли са изброени от Теофановия продължител, като лица придружили Георги Сурсувул, когато отишъл да води преговори за сватбата на цар Петър с дъщерята на имп. Христофор – Мария. (ГИБИ, т.5, стр. 136)

 

Маготин (Μαγοτϊνος) - Маготин, Крон, Миник, Калутеркан и Усампсис (Μαγοτϊνος, Κρόνος , Μηνικός, Καλουτεκάνος и Οϋσαμψος) – тези титли са изброени от Теофановия продължител, като лица придружили Георги Сурсувул, когато отишъл да води преговори за сватбата на цар Петър с дъщерята на имп. Христофор – Мария. (ГИБИ, т.5, стр. 136)

 

Миник (Μηνικω )– Скилица-Кендрин определят длъжността като „пръв сред конярите” (ίπποκόμων τόν πρώτον), т.е. началника на царската конюшня или началник на конницата. (за споменаване на титлата вж. също: ГИБИ, т.5, стр. 130, 136). Названието на титлата не бива да подвежда. През средновековието дори и висшите държавни служители носели титли са били свързани със служба при владетеля. Съдейки по сведението на Робер дьо Клари да речем, Асеневци най-вероятно във византийската ранглиста носели титлата „клеарх”, което също има значението на „коняр”.

 

Олгутаркан – навярно е степен на титлата таркан. Спомената е в Наръшкия надпис на цар Симеон от 904г. (ХИБ, т. 1, стр. 151).

 

Рига (ρηγα) – Теофилакт Симоката споменава „рига” като титла на славянски вожд: „…пленниците били подвластни на Мусокоий, наречен рига на езика на варварите...” (ИБИ-3/ГИБИ-2, стр. 326.

 

Сампсис (Οϋσαμψος) – няма запазено определение на тази титла. На събора от 869-870г. са присъствали сампсис Пресиян и сампсис Алексий Хунол. Сампсиса е споменат и сред лицата, които придружавали Георги Сурсувул при подготовката на сватбата на цар Петър І (ХИБ, т. 1, стр. 151).

 

ТарканМовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк», споменава, че титлата се използвала сред хуните: „някой си знатен княз на име Авчи, имащ титлата тархан”. Навярно титлата се е степенувала, защото се среща с различни добавки. Ибн Фадлан също споменава за „Тархан” при тюрките, но не е много ясно дали разглежда думата като титла или като име: „Тархан беше най-благородният от тях и най-уважаваният. ”

 

Усампсис (Οϋσαμψος) – вж. Сампсис.    

 

Хан-таркан – навярно е бил един от шестимата велики боили, който надзиравал дейността на тарканите. Сред пратениците на църковния събор през 859-670г. е споменат кантарканът Илия.

 

Хранен човек – понякога се превежда като сътрапезник. Най-вероятно понятието е свързано с ритуала за хранене при владетеля описан от Ибн-Фадлан във Волжка България: „Той първи започна, взе нож и отряза парче, изяде го и после второ и трето. След това отдели един къс и го подаде на Саусан - пратеника, и когато той го пое, тутакси беше донесена малка масичка и сложена пред него. Такова е правилото, никой не протяга сам ръка към яденето, докато царят сам не му го предостави и му се донася маса. ” В № 42 от отговорите на папа Николай І се разказва само, че владетелят се хранел сам на масата, а всички останали се хранели като сядали на ниски столчета далеч от него (ХИБ, т.1 , стр. 126).

 

Чигат (Τζιγάτον) – св. Теофан Изповедник пише, че когато имп. Константин V Копроним предприел поход срещу България около 774г., българите поискали мир и изпратили при него като пратеници боил и чигат (ИБИ – т.6, ГИБИ – т.3, стр. 274). В един старобългарски менелогий се среща „чигот” (Ю. Трифонов, „Към въпроса за бълг. болярство”, Сп.БАН, 26, 1923г. стр.2.

 

Шестимата велики боляри (Βολιάδες οί μεγάλοι) - споменава от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „ Как са шестимата велики боляри?”. (ГИБИ, т.5, стр.222.)

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev