Видите ли кукери да хлопат с чанове, нестинари да пристъпват по жарава, коледари да благославят, лазарки да пеят, кушии да се вихрят, мартеници да се засмеят помнете, че в тях е духът на дедите - Българите!
   

 

 

БЪЛГАРСКИЯ ТРИБАГРЕНИК

Altermedia България

December 21st, 2008

http://cache.daylife.com/imageserve/0fue4Ux0Ah9Pz/610x.jpg

Всеки от нас помни от училищните си дни краткото школско обяснение за значението на цветовете от националния ни трибагреник. Ето какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.

Вземайки в предвид особеното значение на националните символи - герб, химн, знаме, както и връзката им с традицията, предавана от поколение на поколение, споделяйки представата за непрекъснатост и единство на символите, знаковата им същност и въздействие, може да се предположи, че всяка държава е избрала в техния образ - самостойно и обосновано означение за своята самобитност и независимост.

Знамето на България, или на старобългарски “алам”, се е променяло в продължение на над  хилядолетната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Най-старото достигнало до нас съобщение за наличие на знаме у българите се намира в отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866г. В точка 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”.

След приемането на християнството през 865-66 г., съдбата на конската опашка е предрешена. В отговорите си папа Николай I дава ясна насока какво да използват българските войни занапред - “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появят едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216) относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г.,  българският владетел нарочно изисква от папата да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян да употребява знамето “в сърдечно смирение”, да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинопол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “…и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче авторът не е оставил описание на тези знамена.

Върху монети, изсечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда портрет на владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст. Предполага се, че цветът на този флаг е  червен.

Сведения за средновековни български знамена, съхранявани в турски музеи дава Георги Тахов  в книгата си “Градили майсторе болгаре” през 70-те години на ХХ в. За съжаление нямаме потвърждение за достоверността на тези данни. От наличните сведения относно българското средновековно знаме единственото, което може да се твърди със сигурност е, че такъв действително е имало, но как е изглеждало не ни е известно.
Интересни данни за хайдушките флагове, дават и народните песни. В една калоферска песен се пее:

Излязла е бяла Рада
на планина, на ройнина,
та побила три байрака:
първият зелен, втори червен,
а пък трети - бяло сукно…….

В една родопска песен отново се говори за трите цвята:

Байреку каметен, байреку червен-зелен…

Известни са и други примери от подобни източници. От всички тях се вижда, че хайдутите са използвали знамена с три постоянни цвята - зелени, червени и бели - и никакъв друг. Това едва ли е случайно.

Първото исторически неоспоримо знаме с цветовете зелено, бяло и червено, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Г.С. Раковски.

Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската Освободителна война. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид се прави през 1876г. в Браила от ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: “Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени водоравно”.

Знаем, че независимо от това какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българско знаме никога не е било трофей!

 

 

За българското национално знаме

March 22nd, 2009

Всички знаят и са чували за Самарското знаме, което се пази като светия и до сега. Всеки от нас знае и е слушал за него още от началното училище. Много малко българи обаче знаят за едно друго знаме, което е дарено за българското опълчение от Иван Параскевов Петков и изработено от 14 годишната му дъщеря Стиляна. Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност. То става прототип на българското национално и държавно знаме.

Браила в началото на 19 в.

Много може да се пише за Браила и за това какво огнище е бил този град за българското революционно движение преди освобождението. Този град бил населен с голям брой българи  от различни краища  на България  и може да се каже, че в голяма степен е бил създаден от българи (защото благодарение на нашите сънародници преселили се там се е развил и процъфтял инокономически). С него свързваме и имената на мнозина велики българи, като Георги Раковски, Васил Друмев, Добри Войников, Тодор Пеев, Тодор Икономов, Димитър Греков и др. Точно в тази българска колония, която е имала неразрушени и постоянни връзки с Отечеството се ражда една българка, която без да е виждала своето Отечество, е изработила  знамето - първообраз на националния символ на бъдещата свободна България.

 

Иван Параскевов - баща на знамето и на Стиляна

Голямото преселение на българите от Източна България през  1829 - 1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. Те са едно южнобългарско ядро от хора, свързани помежду си в семейни, роднински, съседски и понякога делови връзки, около които се приютявали и нови заселници. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови, чиито живот бил застрашен в родния Ямбол, намерили убежище в Браила.

Иван Параксевов Петков е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през  1817 г. Той несъмнено има много интересна  биография. През 1862 г.  Иван се жени за българката от Разград - Недялка Димитрова и през 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, през 1866 синът им Стефан, а през 1873 г и втората му дъщеря - Мария. Иван Параскевов участва активно в обществения живот на българите в Браила. Той е един от щедрите дарители на българското училище в града и един от най-активните участници в „Добродетелната дружина“, която по-късно се преименува на „Българско човеколюбиво настоятелство“.

Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Това още повече стимулира Българското човеколюбиво настоятелство към активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат отделени средства и за знамена на българските опълченски дружини. Решава се те да бъдат дарени от българите емигранти в различни градове на Русия и Румъния. Тогава именно браилският търговец и дългогодишен член  на Добродетелната дружина Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стиляна ще го изработи.

Браилското знаме

Това знаме е влязло в историята под името “Браилското знаме”. За изработването му Иван Параскевов доставил от Виена много скъпи материали. Трите цвята плат са от плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Бродирано е с конци от златна сържа и дребни естествени перли. Затова е запазено в такова добро състояние  и до днес в Националния военно-исторически музей. Цветовете  - бял, зелен и червен са разположени хоризонтално. Върху зеления цвят със златна сърма е извезан изправен коронован лъв, а над главата му върху белия цвят е избродирано „България“.  Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис : „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, а най-долу в края е извезано с дребни букви: „Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий“.  Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец.

Стиляна Параскевова

Всеки, който види това знаме, може да се увери каква сръчност са показали тези толкова млади девически ръца. Стиляна е родена на 16 мар 1863 г., така че когато е изработвала знамето, тя е била на четиринадесет години. Проектът за знамето, цветовете и сиволиката на дело на баща и. Обяснението за подреждането им Параскевов дал по следния начин: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата „б”. Горе бялото, горе България!”.

Над проблема как се достига до това трицветно съчетание, кога и как то става популярно сред българската емиграция и защо точно този трицвет  е избран за национално знаме са разсъждавали всички изследователи на българската революционна и национална символика. Почти всички са единодушни, че трябва да се започне с Раковски. Добра известна  е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Патриархът на българската революция е отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие.

Раковски в Балкана - 60-те години на 19 в., художник Сако.

Много повече от своите съвременици той е осъзнавал какво значение имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. До идеята за трицвета, Раковски не е достигнал изведнъж, но все пак тя е негова. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция.

Златна зелена светла хоръгва

с една страна “Свобод’ или смърт”!!!-

страшни вид левов изобразява ,

с друга страна ” Бог с нами напред”!!!

Известно е, че пръв Раковски идейно и организационно осмисля тази традиция. Той реализира и практически тази приемственост, защото повечето войводи от късното хайдутство се включват в Първата българска легия, а след това и в останалите етапи на национално-революционното движение.

Страница от “Царственик” - първият учебник по история от Христаки Павлович, на която е изобразен лъв като символ на българските владетели

Лъвът, като древен символ на българите, е най-напред популяризиран от Христаки Павлович  в неговия “Царственик или история болгарская”, първият български учебник по родна история, публикуван през 1844 г. Девиза „Свобода или смърт” в нашето революционно движение въвежда Раковски. През 1858 г. той създава в Одеса цялостен план за освобождение на България „Позив към родолюбци българи за освобождение Българии”.

Съчетанието на трите цвята, които постепенно се утвърждават като български цветове, можем да проследим от Първата българска легия. Ярко доказателство за това е униформата на легиста Бранислав Велешки, която се съхранява в Националния военно-исторически музей и е в тези три цвята. Изключително ценно е сведението на възрожденеца Ангелаки Савич, който в подлистника на в. „Дума на българските емигранти” съобщава, че четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“.

Картината на Сако, на която Раковски е изобразен с развято трицветно знаме, е от 60-те години на 19 век. Иван Иванов, автор на подробно и компетентно изследване на българските знамена, има интересно предположение за генезиса на идеята  за „българските бои” у Раковски. Той смята, че това е отражение на една стародавна традиция. Отрядите от български „войнуци”, които турците допускали като спомагателни в своята армия при значителни за времето си привилегии, имали не само своя организация и командване, но и свое знаме - червен правоъгълен плат, в средата зелен кръг, а върху него разтворена ръка от бял плат. (Разтворената ръка е символ на защита). Иван Иванов предполага, че Раковски, който добре е познавал българската старина и винаги е проявявал силна привързаност към традициите, точно за това е избрал бялото зеленото и червеното за български цветове. Някои автори намират корените на тези цветове още по-назад - в Средновековието, като виждат съчетание от тези три цвята в българската средновековна черковна живопис.

Без да можем да бъдем напълно сигурни в предположенията за произхода на националното ни знаме, едно нещо е съвсем сигурно - до 1877 г. бялото, зеленото, червеното присъстват в българската революционна символика, като традиция. Интересно е да се отбележи, че като съчетание тези цветове се използват от чети, които са организирани от емиграцията.

Знамето на четата на Филип Тотьо - 1867 г.

Например знамето на войводата Филип Тотю, който е запазено в НВИМ. То е трицветно, цветовете са разположени хоризонтално, като червения е отгоре, а белият в средата. Запазено е и знамето на Жельо войвода, с което неговата чета участва в Руско-турската война от 1877 - 1878 година, също трицветно с хоризонтално разположени цветове.

Интересно известие посочва  в спомените си Любица Ценович, дъщеря на видния съратник на Васил Левски и член на БРЦК Димитър Ценович. Според нея майка й Екатерина  пазела червен копринен плат, купен някога за четата на Хаджи Димитър. Тя го предложила на Христо Ботев за знаме на неговата чета. Когато Христо Ботев видял „нашето голямо табло (картина), дето е написан с маслени бои Раковски в Балкана с трицветно знаме“, той пожелал подобно знаме си донесъл бял и зелен плат, а също и модел на герб с лъв, скиптър и сабя, а „отгоре царска корона, заобиколени с хубав лавров венец.” Любица Ценович не успяла да изработи знамето до тръгването на четата, а и това, което е приготвила не е запазено. Самото свидетелство обаче е ценно и потвърждава влиянието на Раковски (и за пореден път доказва, колко абсурдна е тезата на местните безродници от ФАБ, че Христо Ботев е анархист - бел. ред.).

Трицветът е характерен за знамената на Априлското въстание. На тях присъстват лъвът и девизът: „Свобода или смърт”, но те са обикновено едноцветни или с две лица - червено и зелено.

От изложеното става ясно, че когато Иван Параскевов създава проекта за знаме, който дъщеря му изработва, съчетанието бяло, зелено и червено вече е добре познато и прието в българската революционно символика, и то сред българската емиграция. Някои историци твърдят, че моделът на знамето на Иван Параскевов е повлиян от руското държавно знаме или дори е направен под руско внушение. Това обаче е невярно. Вярно е че Иван Параскевов като член на “комитета на старите” е отявлен русофил и изпитва недоверие към “младите” от БРЦК. Може би точно поради това, е искал знамето му да е различно от това на Раковски. Разположението на цветовете обаче, което той избира вече е съществувало и явно е било популярно сред поробените българи, защото непосредствено след освобождението императорския комисар Александър Дондуков-Корсаков, както и другите представители на временното руско управление са били посрещани с трицвети от този тип. Дори и знамената, предназначени за опълченците, дарени от българските общини в Румъния, т.н. Букурещки знамена,  са със същото разположение на цветовете.

Преди всичко руското трицветно знаме - бяло, синьо, червено, което беше възстановено след разпадането на СССР, по онова време е било разпространено като народно знаме, но не е било още руско официално държавно знаме. Употребявал се е императорският флаг, престолонаследникът и царицата съща са имали свои знамена. Руският трицвет е определен за официален национален флаг чак през 1896 година. Така, че трябва да доверим на Иван Параскевов, който сам избира как да изглежда знамето, което той се е надявал, че ще развеят българските опълченци и ще се сражават под него за освобождение на нашето Отечество. По ирония на съдбата знамето никога не е било осветено, нито е участвало в бойни действия. В годините след освобождението на Родината трицветът придобива все по-голяма и по-голяма популярност, като на 26 март 1879 г. се взима решение „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално”  и се включва в чл. 23 на Търновската конституция.

В заключение можем да кажем, че е очевидно, че не един човек, а една вече изграждаща се популярност е определила „народните бои”. Но все пак, Браилското знаме изработено от Иван и Стиляна Параскевови се приема от историците, като първообраз на националния ни трибагреник.

Altermedia България

В статията са използвани матерали от книгата “Тя уши байрака: За българското национално знаме” на Мария Витошанска (2008 г.), както и друга информация от различни интернет страници.

 

 

     

Copyright © 2009 Daniel Iliev